|
|||||||||||||||||||||||
|
. Интервю на п-р Андрей Аврамов дадено за радио 865 на 27.01.2012| Интервю на п-р Андрей Аврамов дадено за Българското Национално Радио на 27.01.2012| Оцелелите от Холокоста разказват | Писмо до българските вярващи | Конференцията от Ванзее, 1942 г. | Изказване на Харалд Екерт, Председател на Европейска коалиция за Израел в Кнесета на Израел, 22 ноември 2011г., Ерусалим| Важна бележка | Да се поучим от историята - изказване на п-р Андрей Аврамов от 30 януари 2011 година.| Кампания 2011 | Интервю на п-р Андрей Аврамов дадено за Българското Национално Радио на 27.01.2012
Интервю на п-р Андрей Аврамов дадено за Българското Национално Радио на 27.01.2012
Оцелелите от Холокоста разказват Г-жа Стела Романо
Г-н Виктор Барух
Уважаеми пастори, съработници и вярващи,
Фокусът на тазгодишната кампания е свързан с отбелязването на 70-тата годишнина от конференцията във Ванзее през 1942 г. Това е събиране на висши служители на нацисткия режим в Германия, на което бива приет планът за “окончателното решение” на еврейския въпрос, а именно – унищожаването на 11 милиона евреи в Европа. На събирането присъстват само петнадесет човека, но техните решения променят света завинаги, поставяйки началото на най-голямото престъпление в историята на човечеството. На нашия уебсайт може да намерите нови материали за провеждането на възпоменателна служба в неделя, 29 януари, 2012 г., включително и видео клип за конференцията от Ванзее, а също така и да регистрирате своето участие в кампанията: www.remember-holocaust.info Тези от вас, които желаят да бъдат периодично информирани за многостранната дейност на Европейска коалиция за Израел, могат да се абонират за месечния нюзлетър на ЕКИ на следния адрес: www.ec4i.org. Наскоро ЕКИ започна специална програма за църкви, които желаят да участват в работата на ЕКИ. Ако вашата църква подкрепя Израел, ако църквата ви е обезпокоена от разрастването на антисемитизма и желае да подкрепи християнските гласове в Брюксел, вие можете да се свържете с г-н Ленарт Фиел, който отговаря за тази програма: lennart.fjell@ec4i.org Програмата включва финансова подкрепа от страна на църкви и отделни вярващи, които желаят да бъдат официални партньори на ЕКИ. Предварително благодарим на всеки от вас, който ще се включи в тазгодишната кампания и ще подкрепи работата на ЕКИ в България и Европа. С уважение, Андрей Аврамов Представител за България на Европейска коалиция за Израел Митка Атанасова Представител за България на Християни приятели на Израел
Конференцията от Ванзее, 1942 г. За да пуснете субтитрите кликнете в екрана с филма и после върху "CC" -> Bulgarian
90 минути, които промениха историята Драги Хофман, На 31 юли 1941 г. Маршалът на Великия Райх повери на мен, заедно с другите централни агенции, до които това се отнася, да извършим цялата необходима подготовка по отношение на организационните, практически и материални мерки, необходими за пълното разрешаване на еврейския въпрос в Европа и да му предоставим в близкото бъдеще общия план за това. Прилагам към писмото си фотокопие на тази заповед. Писмото, изпратено през 1941 г. само до петнадесет човека, на пръв поглед може да изглежда като поредната формална покана за скучно организационно събрание на 20 януари 1942 г. Но 90-те минути, които са необходими на събраните за вземане на решение, ще променят света завинаги. Решението е “да започне елиминирането на еврейския народ”. Едва петнадесет човека посещават това събиране, но убежденията им и решенията, които те вземат, ще доведат до най-голямото престъпление на човечеството –Холокоста. Днес ние сме изправени пред същия вид зло, тъй като еврейският народ е заплашен от ядрено унищожение. Днес ние отново трябва да решим какво ще изберем – невежество и пасивност – или действие и решителност. През 40-те години на 20-и век един друг германец, пастор Дитрих Бонхофер търси хора, които ще се присъединят към него в борбата му срещу масовите убийства на евреи, но открива едва неколцина. Той се оказва в малцинство, понеже официалната църква избира да угоди на Хитлер. Каква е твоята позиция? Каква е позицията на християнската църква днес? Нужни са само петнадесет човека, за да променят света. Ти един от тях ли си? С отбелязването на 70-та годишнина от конференцията във Ванзее Европейска коалиция за Израел ще започне тригодишна кампания, насочена към постигане на следните цели: - повишаване нивото на осведоменост в Европа относно историческите факти за Холокоста; - противостоене на отричането на Холокоста, антисемитизма и заплахите за съществуването на Израел днес. Молим ви да се присъедините към тази кампания, като отбележите 70-та годишнина от конференцията във Ванзее на 20 януари, 2012 г., петък или Международния ден в памет на Холокоста в неделя, 29 януари, 2012 г. Европейска коалиция за Израел ще подпомогне организирането на възпоменателни събития в Берлин и Брюксел; насърчаваме ви да организирате подобни събития във вашите страни и общности. За допълнителни образователни ресурси и информация, моля разгледайте материалите за сваляне, сред които ще намерите аудио-визуални материали и примерни сценарии за провеждане на възпоменателна служба. За повече информация относно конференцията във Ванзее може да посетите сайта на музея Ванзее, където ще намерите информация на вашия език. Уважаеми господа министри, Уважаеми господа парламентаристи, Уважаеми представители на оцелелите от Холокоста, Уважаеми почетни гости от цял свят, Дами и господа, Братя и сестри, Скъпи приятели, Преди всичко бих искал да изразя дълбоката си признателност към правителството и парламента на Израел за това, че инициира и стана домакин на това уникално събитие, в което участваме днес. Това е явен израз на уважението и приятелството, които се задълбочиха през последните години между правителството и други представители на Държавата Израел и християнските лидери и движения по целия свят. Като германец, с ясното съзнание за нашето историческо минало, бих искал да изразя от името на цялата германска делегация, че за нас е чест и привилегия да бъдем част от това изключително важно събиране. Дано то задълбочи съзнанието ни за нашите общи корени, ценности, интереси и надежди за укрепване на бъдещото сътрудничество в духа на взаимното уважение, приятелство и доверие. Говорейки като германец на това тържествено събиране днес, бих искал да насоча вниманието ви към една дата, само след няколко седмици в календара. На 20 януари 2012 г. ние ще отбележим 70-та годишнина от едно ужасяващо събитие, което е влязло в учебниците по история като “конференцията от Ванзее”. На 20 януари 1942 г. петнадесет от водещите фигури в нацисткото управление се събират под водителството на шефа на СС Райнхард Хайдрих и неговия асистент Рудолф Айхман, за да съставят плана за унищожаването на европейските евреи: 11 милиона евреи – мъже и жени, стари и млади, трябва да бъдат без изключение изтребени във възможно най-кратък срок. Тази конференция е последното колче по трасето на ескалацията на това, което Хитлер нарича “окончателното решение”, „разрешаването” на еврейския въпрос – това, което в последствие ще бъде наречено Холокост – най-голямото проявление на злото, което човечеството някога е виждало. Дами и господа, невероятно е, но е факт: Днес, едва 70 години по-късно, все още приживе на стотици хиляди оцелели от хитлеристкия Холокост, се подготвя нов Холокост. Иран работи върху създаването на атомна бомба, Хизбула, Хамас, Мюсюлманското братство, Ал Кайда и много други врагове както на евреите, така и на християните, днес активно се стремят към разрушаването на Израел и унищожаването на еврейския народ като стъпка към световно господство. Всичко това се случва само 70 години по-късно! И едно от най-изненадващите неща е това, че по-голямата част от света изглежда като че ли не може или не иска да види историческия паралел с времето и целите на Хитлер и нацистка Германия – така, както те са били представени на конференцията от Ванзее – и не иска да предприеме необходимите действия, за да изпълни с достоверност и да даде същественост на категоричния вик на целия свят след Втората световна война –“Никога повече!”. Имайки това предвид, бих искал да се обърна към моите братя и сестри християни по целия свят, в присъствието на политическите лидери на Израел и представителите на оцелелите от Холокоста: В това време на изпитание и на нужда, когато повечето нации реагират или враждебно, или хладно на сериозната заплаха от втори Холокост, е нашата възможност като църква на Исус да застанем в защита на израелския народ, на еврейската държава Израел и на оцелелите от Холокоста, които все още са между нас. Това е нашето време и нашата възможност да събудим християнските църкви, групи и деноминации и да стоим здраво, обединени в молитва и действие, като “сол и светлина” в нациите ни и пред нашите лидери и правителства, като явен “плод на покаяние” и като знак, че сме се поучили от едни от най-тъмните страници на църковната история по отношение на народа на Израел. Бих искал да завърша бележките си с едно конкретно предложение: Какво би станало, ако лидерите на израелската нация, лидерите на християнските движения, групи и служители от целия свят, заедно с жертвите и очевидците на Холокоста, сформират една световна коалиция? Световна коалиция за Израел със следните две основни цели: 1. Да повишава нивото на осведоменост в света относно хората, оцелели от Холокоста и да съдейства за оказването на достатъчна хуманитарна помощ на тези хора, докато те са все още сред нас; 2. Да инициира световна кампания за образованост относно историческите факти за Холокоста, а също така относно преиначаването, омаловажаването и дори отричането на тези факти. Времевият интервал за тази възможност е кратък. Оцелелите и очевидците на Холокоста няма да бъдат сред нас още много дълго. През 2015 г. ще се отбележи 70- годишнината от края на Втората световна война и на Холокоста и това ще бъде друга ключова дата за насочване на световното внимание в тази посока. Тази дата би могла да ни даде конкретен срок, в който да се вместим. Това означава поне три години, които можем да използваме заедно като световна коалиция за Израел, обединени около тези две основни цели. Дами и господа, докато оцелелите от Холокоста са все още сред нас, последната глава от историята на Холокоста не е написана. От нас зависи как тази последна глава ще завърши. Ще завърши ли с вкуса на самота, горчивина и болка? Със забравянето и дори с отричането на техните страдания от миналото? С безразличие към настоящите им нужди и страхове? Или тази последна глава от историята на Холокоста ще завърши в дух на покаяние, с почит и уважение към оцелелите и с нашите общи усилия за това – техните гласове – и историята зад тях – да бъдат чути по целия свят? Дано да намерим мъдрост и смелост да разпознаем тази уникална възможност и да откликнем на нея по подходящия начин; дано да можем да представим ясно свидетелство, че ние като християни сме се поучили от историята; че сме способни и желаем да дадем смисъл и достоверност на вика на целия свят след Втората световна война: “Никога повече!”. Дано Бог ни помогне! Бог да благослови Израел! Харалд Екерт е женен, баща е на четири деца и живее в околностите на Дахау, близо до Мюнхен, Германия. Следвал е бизнес-администрация и теология. По настоящем е председател на германския клон на организацията “Християни за Израел”, а също така е член на международния борд на тази организация. Той участва в ръководствата на други движения и групи, между които “Европейска коалиция за Израел” (председател на борда), “Инициатива 27 януари” (председател на борда) и “Християнски форум за Израел” – германска мрежа от християнски организации, които са солидарни с Израел (член на ръководството).
Да се поучим от историята - изказване на п-р Андрей Аврамов от 30 януари 2011 година. Уважаеми господин Втори Секретар на посолството на Израел, Уважаеми официални гости, Уважаеми дами и господа, братя и сестри, Не можем да говорим за Холокоста, без да говорим за антисемитизма. Думата “антисемитизъм” означава омраза към евреите или предразсъдъци към евреите. Антисемитизмът е най-старата омраза в историята на човечеството. В Псалм 83 враговете на евреите се насъскват един другиго с думите „Елате да ги изтребим, за да не бъдат вече народ. Елате да ги избием, за да не се споменава вече името Израел”. Това е само едно от многото писмени доказателства, свидетелстващи за тази най-древна и продължила с хилядолетия омраза срещу народа на Израел. Историците смятат, че омразата срещу евреите води началото си от времето на Древен Египет, от изхода на евреите от робството в Египетската империя, но всъщност тя е дори от преди това. Във всяко поколение от формирането на еврейския народ до днес в света винаги е имало сили, които са искали да навредят на евреите. И макар цветът на униформите, видът на оръжията, географските ширини, езиците, идеологиите и мотивите да са били различни, врагът винаги е бил един и същ – духът на омраза, преследване и унищожаване на евреите. Антисемитизмът е явление, което не е пощадило нито една епоха или култура. Антисемитска пропаганда можете да откриете още в трудовете на римските философи, като например Цицерон и Хораций. Постоянството и дълбочината на омразата срещу евреите са феноменални. Древните египтяни, гърци и римляни са мразели евреите, така както са го правили след това средновековните християни, национал-социалистите, комунистите и мюсюлманите днес. Всички опити на хората да прекратят или избегнат появата на антисемитизъм, да променят цикличността на това явление, са завършвали с неуспех. Евреите са били подлагани на изтребление толкова много пъти в историята на света! През 66г. в Римската империя започва репресиране на евреите. В Александрия са избити 53 000 евреи. Римският летописец Йосиф Флавий съобщава, че при потушаването на въстанието в Ерусалим са избити един милион и сто деветдесет и седем хиляди жители на Юдея, това е една трета от местното население. Други 97 000 са пленени и откарани като роби в Рим. През 130г. в Юдея избухва Втората еврейска война и след четири години обсада, през 134г. Ерусалим пада. Гръцкият историк Дион Касий, роден тридесет години след събитията, съобщава, че в тази война загиват 580 000 евреи. В Палестина остават да живеят едва няколко стотин хиляди евреи. Като цяло за един век еврейският народ намалява с една трета. По-късно само през 1298г. в няколко града в Бавария са избити близо 100 000 евреи. Когато през 1346г. в Европа избухва чумната епидемия, за нея са обвинени евреите. Последиците: за кой ли път са избити десетки хиляди евреи. Но нищо в историята на човечеството не може да се срявни с това, което се случва по времето на Втората световна война. През 1933г. в Европа живеят девет милиона евреи. В края на войната две трети от тях са унищожени. В една поема на еврейския поет Йехуда Амихай се казва: Ако родителите ми и родителите ти през 1936-та не бяха се преместили в Ерец Израел, ние с теб пак щяхме да се срещнем през 1944-та на платформата в Аушвиц. Аз на двадесет, а ти на пет. Къде е Мамелех? Къде е Тателех? Как се казваш? Ханалех.
Това е твърде висока цена, за да продължаваме и днес да бъдем наивни! Днес ние говорим за лагерите на смъртта – мястото, където две трети от всички евреи в Европа се срещнаха. Млади и стари, богати и бедни, смирени и революционни, набожни и светски, всички те събрани от различни страни, поругани, отново без да имат защита, изплашени, объркани, за кой ли път изоставени от целия свят. Те слизат от вагоните на платформите пред лагерите, белязани за смърт. Моята тема днес е “Да се поучим от историята”. Мислейки върху тази тема през последните седмици, аз се озовах пред един много труден казус: Ами какво да правим, ако хората не желаят да се поучат от историята? Аз вярвам, че знанието е важно, аз вярвам, че образованието е нужно. Хората трябва да знаят и да бъдат информирани, но какво може да се направи, когато хората чуват и пак не искат да знаят? Ели Визел беше казал: “Ако ужасите на Аушвиц не могат да изцерят човечеството от антисемитизма, то нима има нещо друго, което би могло да го стори?” С други думи, ако светът не е в състояние да се поучи от кошмарите на Аушвиц, той поучаем ли е изобщо?
И за съжаление ние с вас не можем да бъдем оптимисти, защото, според статистиките, от 30-те години на миналия век нивото на антисемитизъм в Европа никога не е било толкова високо. Но това, което става днес, не е феномен: то е поредното повторение на един много древен проблем. Тези, които са вярвали, че победата над нацизма е равна на победа над антисемитизма, са вече разочаровани. Когато човек изучава историята на човечеството, той скоро си дава сметка, че ние хората не се учим от нашето минало. Сякаш нарочно пренебрегваме уроците на историята. Въпреки ужасите на Холокоста, ние продължаваме да сме свидетели на геноцид, на расова омраза, на антисемитизъм и на огромна несправедливост и страдание между хората. Всичко това ни кара да си зададем въпроса: “Дали всъщност основната теза не е погрешна – тезата за добротата на човека?”. Преди време чух един от оцелелите от лагера Аушвиц да казва следните думи: “Ако през 1945г. ми бяха казали, че ще дойде ден, в който отново ще трябва да се води битка за това да се знае какво се е случило в концентрационните лагери, никога нямаше да му повярвам. Някога ние толкова наивно повярвахме, че в историята на човечеството се е случило нещо, което ще промени завинаги хората. Че след Аушвиц ще има определени неща, които никога вече няма да бъде възможно да се повторят. Но това не се случи. Днес един след друг оцелелите от Аушвиц умираме, а хората, които мразят, продължават да бъдат тук. Те, разбира се, не са същите хора, те са нови хора, но те имат същите идеи и същите разбирания”. 
Думи като тези ни карат да се запитаме: “Какво е това, с което ние хората се занимаваме на тази планета?” Ние се опитваме да предадем на хората от следващите поколения едно много важно послание за ужасяващи събития, които са се били случили преди 66 години, но изглежда като че ли това няма нужния ефект. Хората, които вярват в еволюцията и в хуманизма твърдят, че това, което се е случило в Аушвиц, е било проявление на примитивните човешки инстинкти и емоции, които били надделели над цивилизоваността; че въпреки Аушвиц ние хората продължаваме да еволюираме, да помъдряваме и да ставаме по-добри. Уви! Човечеството само свидетелства срещу себе си като отново и отново показва алогично и безумно поведение. От гледна точка на философията това, което хората продължаваме да правим един с друг, е лишено от всякакъв смисъл. С други думи, човешката доброта е твърде тънък лед, на който да можем да стъпим, а под леда бушува една несравнимо по-силна примитивна и зла същност. И може би ние хората не се раждаме добри, ние не наследяваме генетично мъдростта и доброто, което предишните поколения са успели да натрупат. Ние се раждаме с едно зло наследство. Затова, след като се родим, всеки от нас тепърва трябва да се учи да казва “благодаря” и “моля”, “извинявай” или “прости ми”. И понякога е толкова трудно да накараш малкото дете да признае грешката си и да каже “извинявай” на другарчето си, което то умишлено е било наранило.
Когато започваме живота си, ние нямаме нито мъдрост, нито сила, нито знания. Животът на човека е твърде кратък и в повечето случаи той дори няма време да придобие нужната мъдрост. Ние не разполагаме с няколкостотин години земен живот, за да можем да се учим, базирайки се на принципа на „опита и грешката”. Докато помъдреем, вече трябва да си тръгваме от този свят. Защото, както вече казах, никой от нас не се ражда мъдър и опитен – ние се раждаме без нищо, с нула мъдрост и с нула опит, без знания, без умения. Ние се раждаме голи, незнаещи, не можещи, безпомощни и зависими от другите хора. Ние всички започваме от нулата. Затова и най-важното заключение в живота е, че никой не може да придобие мъдростта, от която се нуждае, само чрез личен опит. Ние трябва да придобием липсващата ни мъдрост и разбиране от опита на другите хора, живели преди нас. Така ние можем да получим мъдрост, която не трябва да преживяваме и изстрадваме на наш гръб. И тук идва ролята на историята и на ползата, която ние всички можем да имаме от нея. Опитът, който човечеството е натрупало през вековете, може да спести години на разочарования, на болка, на огорчение и на трудности. Това първоначално е била целта на историята – да запази паметта от миналото, да я предаде на тези, които ще се родят по-късно, да научи и да предпазва. Миналото е важно и без способността ни да се поучим и вдъхновим от историята, ние няма да можем да създадем бъдещето, което сме били призовани да създадем. Друг важен урок от историята гласи, че тези, които могат да манипулират и преиначават историята, ще могат да контролират за известно време бъдещето на хората. И затова да съхраним фактите такива, каквито са, и да предадем паметта и мъдростта от предишните поколения на следващите поколения, трябва да бъде основен приоритет за всяко едно поколение. Хората се раждаме без памет. В паметта ни не са съхранени позитивното и доброто, до което са били стигнали родителите ни и предишните поколения, а всяко едно поколение като че ли започва от нулата. И затова опасността от това всяко следващо поколение да повтори грешките на предишното ще продължава да бъде винаги между нас. Затова ние хората търсим да намерим някаква гаранция, някаква броня, която да можем да наденем върху нас, за да бъдем защитени от това ужасите от миналото да не се повторят отново. Едно от шокиращите открития, направени след Втората световна война от историците, изследващи национал-социализма, е свързано с хората от наказателните отряди, хората, които са извършвали убийствата, тези, които са се движели след немската армия и са се занимавали с това да разстрелват евреи, партизани и други хора. Много от хората в наказателните отряди са били образовани хора, хора, завършили висше образование в някои от най-престижните немски университети. Те са имали дипломи по история, по литература, по медицина, дори по теология, някои от тях са имали докторски титли и научни звания. И въпреки това днес много хора продължават да вярват, че образованието и високата култура са гаранция човек да не стане престъпник: един образован човек не би могъл да извърши определени неща против другите хора, защото е образован. Но тези хора са били образовани хора, и това не им е попречило да убиват малки деца и невинни хора ден, след ден, след ден. Дами и господа, Аушвиц постави човечеството на колене. Аушвиц разклати всички самоуверени, хуманистични разбирания за добротата на хората. Аушвиц срина сигурността, която светът имаше, и показа, че неща, които хората бяха считали за сигурни, изобщо не са толкова сигурни. Може би когато става дума за наука, там има някои неща, които са сигурни. Но, когато става дума за човешкото поведение, нищо не може да бъде сигурно, защото човекът притежава свободна воля. Битката за това човеците да не нараняват себеподобните ще бъде винаги тук и ще се води за всяко едно поколение и във всяко едно поколение. Защото човешките същества са способни да извършат възможно най-ужасните нечовешки неща и дори да бъдат убедени, че това, което вършат е правилно. Светът е видял твърде много тоталитарни системи, идеологии и зли религии, които са били убедени, че това да бъдат премахвани хора за постигането на определени цели е нещо правилно и редно. Максимата “Целта оправдава средствата” е била прилагана винаги от човеците и във всяко едно поколение ще има хора, които няма да се поколебаят да я приложат пак. Дами и господа, много би ми се искало да можех да ви кажа, че това сражение може да бъде доведено до окончателно решение в рамките на едно поколение, но това няма да бъде вярно.Това ще бъде една вечна битка, битка, която ще се води за душите на всяко едно поколение. Говоря за битката да се учим от историята. Именно заради това дори и днешното събитие е от огромно значение: познаването на историята, образоването на поколенията, е част от спечелването на тази война. Миналото, историята и спомените са тези, което ни формират и опитът е това, което ни учи. Едно от уникалните неща при Холокоста, което ние трябва да разбираме, е мястото, където всичко това се случва: в сърцето на Европа. В Германия, една от най-уважаваните държави в света, страната на Бах и на Мартин Лутер. Страна, известна със своите способни учени, физици, инженери и теолози, една от най-развитите и цивилизовани страни в света. Една млада демокрация, но все пак демокрация. И въпреки всичкото добро наследство, този народ изпада в социална и идеологическа лудост, повдига унищожителна война, довела до смъртта на повече от 60 милиона души и се превръща в хладнокръвен убиец, опитал се да унищожи цял един народ. Разбира се, в избиването на еврейския народ участват много хора от различни народи, които подкрепят това по най-различни начини. От една страна са тези, които изпълняват заповеди, без дори да мислят какв оправят, а от друга са тези, които просто стоят от страни и гледат. В много случаи са просто обикновени мъже и жени, които се поддават на общата психоза и започват да насилват нарочения, просто защото е уязвим. Хората като цяло са слаби. Те лесно се поддават на пресата на мнозинството. По-лесно е да си конформист, по-лесно е да се пуснеш по течението, отколкото да плуваш срещу него. Но ние трябва да учим себе си и децата си, че да не направиш нищо, когато се случва нещо ужасно, е акт на съучастие. Холокостът е нямало никога да се случи без милионите пасивни свидетели на това, което се случва с техните съседи, колеги, съученици. Ние трябва да изучаваме историята на Холокоста, защото от нея ние разбираме на какво са способни човешките същества. Днес продължаваме да чуваме хора да повтарят, че не могат да повярват как изобщо е било възможно да се случи такова нещо в сърцето на Европа. Обаче тази най-голямата и най-зловещата трагедия, на която историята на света някога е ставал свидетел, е можело да бъде избегната. Защо не е била предотвратена? Битката за поколенията, за която говорим днес, не е била спечелена в онова поколение. Хитлер е можело да бъде спрян, а и дори Хитлер да не е можело да бъде спрян, много от евреите е можело да бъдат спасени. Виждате ли, идеята, че всички евреи трябва да бъдат унищожени, не е това, което Хитлер е мислел в началото. В началото той е искал евреите да напуснат Германия. Той е искал една Германия без евреи. Той не е искал обезателно да ги избива, тази идея за окончателното решение на еврейския въпрос се формира за период от няколко години. И ако Америка, Канада, бяха приели евреите да могат да дойдат в техните страни, ако Великобритания беше приела евреите да отидат в Палестина, ако останалите народи бяха приели евреите, историята на Холокоста най-вероятно нямаше да се развие така. Така че, всъщност, тази трагедия е било възможно да бъде избегната по много различни начини. Вината не е само на Германия, но целия тогавашен цивилизован свят има вина, защото през 1938г. отказва да се застъпи и да се притече на помощ на евреите. Това ни довежда до другия въпрос: Защо, след като съюзниците разбират за съществуването на концентрационните лагери, те не ги бомбардират? Или защо не бомбардират железопътните линии? Дори и да е само символично, защото за няколко седмици немците са щели да поправят железопътните линии, но светът днес щеше да знае, че някой го е било грижа за тези беззащитни хора, които са пътували към газовите камери. Само от месец май до месец юни 1944г. от 700 000 унгарски евреи 430 000 са били депортирани до Аушвиц. Всяка нощ между десет и дванадесет хиляди унгарски евреи са пристигали натоварени на влаковете в Аушвиц. Общо 500 000 унгарски евреи са избити в Аушвиц, крематориумите не могат да смогнат, затова телата им са били изгаряни в отворени ями. Това е краят на войната, немците вече са изгубили войната. Защо никой от съюзниците не бомбардира железопътните линии, които водят към Аушвиц? И, виждате ли, и до днес никой не може да ви даде разумен отговор на този въпрос. Не е защото не са можели. Не е защото това е щяло да отклони големи войскови сили и би им попречило да водят войната срещу Германия успешно. Става дума за няколкостотин бомби, което е нищо на фона на милионите бомби, хвърлени във войната, някои от тях където изобщо не е трябвало да бъдат хвърляни. Затворниците от Аушвиц разказват, че не веднъж се е случвало самолетите на съюзниците да прелетят над Аушвиц и те са се надявали, те са се молели, те да бомбардират Аушвиц и са били готови да умрат заедно с лагера, но да се сложи край на изтреблението на народа им. Единственият отговор на въпроса защо тези, които вече са знаели за лагерите, не са ги унищожили, е: “Защото тези нации не са считали, че спасяването на евреите е толкова важно”. Единственото грозно, но логично обяснение, е, че това не е било приоритет за тях.
Това важи и за руските войски, тези които освобождават Аушвиц на 27 януари 1945г. Те също не са знаели какво точно освобождават. Само в Аушвиц освободителите откриват повече от един милион дрехи и над седем тона човешка коса, които немците още не са успели да изпратят в Германия. И това бездействие на народите е било неправилно, това е било грях, защото е могло да бъдат спасени толкова много хора. Затова си мисля, че би било редно да помолим нациите, които днес така яростно се нахвърлят върху държавата Израел, внимателно да размислят над теди факти, преди да го правят. Може би евреите имат някои основания да се защитават сами, без да чакат да видят дали другите народи ще се застъпят за тях. Дами и господа, говорим за шест милиона невинни хора, избити като животни пред очите на целия свят във фабриките на смъртта. Еврейският народ има моралното право да се защитава и да отстоява правото си на свободно небе, където да може да води нормален живот и да отгледа в безопасност децата си. Евреите съставляват едва 0,2% от населението на земята. При толкова малко количество хора е нормално по-голямата част от света никога да не е чувала за тях. Но, всъщност, е точно обратното: всички останали народи са чували за тях. Уникално е как може народ, който съставлява 0,2% от населението на земята да е дал 27% от всичките Нобелови лауреати. Има толкова много народи, несравнимо по-многочислени, които нямат и един Нобелов лауреат. В официалната статистика на Организацията на обединените нации евреите са записани като най-интелигентния народ на планетата. Над 52 % от всички Нобелови лауреати в областта на медицината са евреи. На фона на тази статистика светът никога няма да узнае колко от тези шест милиона евреи, от които милион и половина деца, също са щели да станат нобелови лауреати, защото биха открили ваксина срещу рак, ваксина срещу спин или някоя друга нелечима болест. 36% от носителите на Нобелова награда в областта на физиката са евреи. 40 % от нобеловите лауреати в областта на икономиката са евреи. Дами и господа, ние с вас не можем да си представим каква част от научното и интелектуално бъдеще на човечеството е била унищожена със смъртта на тези 6 милиона евреи. Колко ли бъдещи носители на Нобелова награда са били убити в газовите камери, когато са били на една, на две или на пет? Колко бъдещи велики учени, лекари, писатели и музиканти са станали на дим? Ние днес само можем да предполагаме. И въпреки това, евреите и държавата Израел продължават да снабдяват света с открития и технологии във всяка област на живота: медицина, наука, комуникации и много други, за ползата на всички хора..
Днес сме се събрали, за да почетем паметта на толкова много изгубени живота и да отдадем признателност на тези, които помогнаха и спасиха част от тях. Ние сме тук, за да напомним на хората за съществуването на тъмнина, която не си е тръгнала, но се спотайва, дебне и чака, ако й се отдаде възможност, пак да се появи. Ние си спомняме милионите жертви и малцината праведни между народите, които защитиха тези, които не можеха сами да защитят себе си. Гледайки назад в ден като днешния, ние можем да осъзнаем колко огромно е било страданието на тези хора и колко е важно да бъде сложен край на подобен вид страдание днес. Гледайки назад, ние събуждаме нашата съвест и си напомняме, че това е дълг на всеки човек – да защитава тези, които са беззащитни и не могат да се защитят сами. И ние гледаме назад, за да бъдем в състояние, ако, не дай си Боже, днес започне да се случва нещо подобно, да не бъдем от хората, които гледат и мълчат, ставайки съучастници със своето бездействие. Това превръща отбелязването на Деня в памет на жертвите от Холокоста в морално предизвикателство за всеки от нас. Единственият начин да почетем достойно хората, които страдаха и загинаха по времето на Холокоста, е да свържем миналото с днешния ден като кажем, че това, което се е било случило тогава, е било нередно, било е грях. Но най-важното от всичко е да не станем безразлични към другите и да не си кажем, че от нас нищо не зависи, защото истината е, че това, което всеки от нас прави, има значение. Дори и един човек може да направи разлика. В ден като този е лесно да прокълнем миналото като нещо тъмно, но нашата задача е днешният ден да стане по-добър. Денят в памет на жертвите и оцелелите от Холокоста не може да бъде церемония, в която само гледаме към миналото, но е извличане на уроци от историята, за да ги приложим в днешния ден. Антисемитизмът е във възход навсякъде и почти никой не го е грижа за това. През последните седмици сме свидетели как в арабския свят настъпва глобална дестабилизация. Президентът на Иран обещава да използва ядрено оръжие, за да изличи от картата на света държавата Израел. Ние няма да повторим грешката от миналото като кажем, че подобни заплахи са нещо невъзможно. Уви! Възможно е и ние няма да бъдем наивни! Затова днес, когато еврейският народ отново получава заплахи за изтребление и евреите с разочарование наблюдават колко малко са хората, които се опитват да спрат възраждането на тази най-древна омраза, ние като християни бихме искали отново да уверим еврейския народ, че той не е сам и той няма да бъде сам в тази битка. С всяка изминала година броят на християните в Европа, заемащи про-еврейска позиция, става все по-голям и по-голям. И когато антисемитизмът се надига, ние, християните, няма да мълчим, ние ще бъдем до народа на Израел, като част от един голям фронт срещу всяка омраза срещу хората на Книгата. Така че на този ден ние се обръщаме към всички тези хора, които мразят евреите и ние им казваме: “Не! Вие няма да можете да сторите отново това, защото ние помним. И няма да го позволим!”. Бог да ви благослови! Дайте шанс на мира | Оцелелите от Холокостa се нуждаят от нашата помощ днес | Писмо до българските вярващи | Важна бележка | Писмо от лидерите на ЕКИ | Изказване на пастор Андрей Аврамов от 24.01.2010г. | Изказване на г-н Ури Резник, Втори Секретар на Посолството на Израел в България, направено на 27 януари 2008 г. в ХЦ "Победа" по повод Международния възпоменателен ден на Холокоста | Реч на пастор Андрей Аврамов в Пловдивския университет по повод 67 години от спасяването на българските евреи | Кампания 2010 | Можете да изтеглите това видео тук.
За да вмъкнете това видео на вашиа сайт, използвайте следния фрагмент : <iframe width="560" height="345" src="http://www.youtube.com/embed/MtTHHQWSA5Q?hl=en&fs=1" frameborder="0" allowfullscreen></iframe> Оцелелите от Холокостa се нуждаят от нашата помощ днес Послание до християнските църкви в Европа по повод 27 януари, Международния ден за възпоменание на Холокоста Скъпи приятели, През последните четири години стотици протестантски църкви в България заедно с хиляди църкви в Европа участват в инициативата „Да се поучим от историята”. От 2005 г. тази инициатива ежегодно се организира от Европейска коалиция за Израел (ЕКИ) по повод Международния ден в памет на жертвите и оцелелите от Холокоста, 27 януари. Тази година, както и досега, в неделната служба най-близо до този ден (30 януари, 2011г.) ние ще почетем паметта на жертвите на Холокоста и ще си спомним за тази чудовищна трагедия в историята на човечеството, за да не позволим тя някога да се повтори. Като част от подготовката на тазгодишната кампания, Европейска коалиция за Израел се обръща към християните в Европа със специален призив – да почетем не само жертвите, но и оцелелите от Холокоста, които днес живеят в Израел. Броят на тези хора е около 200 000 души, като една трета от тях живеят в условия на бедност и лишения. Всички те са много възрастни и в повечето случаи живеят сами, тъй като съпрузите или съпругите им са починали. Поради кошмара, през който тези хора са преминали в нацистките лагери, много от тях страдат от сериозни болести, които се влошават с напредването на възрастта им и постоянно се нуждаят от средства за медицинска помощ. Всеки евреин, оцелял от Холокоста, получава социална помощ и обезщетения от Държавата Израел, но те не са достатъчни, за да покрият нуждите на тези хора. Въпреки че израелската икономика продължава да просперира, правителството е принудено да отделя голяма част от държавния бюджет за нужди, свързани с отбраната и сигурността поради постоянната заплаха от унищожение на Израел от страна на враговете му. Също така, в израелското общество има много други групи от нуждаещи се хора, които държавата подпомага, като например жертвите на терора и новите имигранти. Това са основните причини, поради които държавната финансова помощ за хората, оцелели от Холокоста, не е по-голяма. На уебсайта ни можете да видите видеоклипа на ЕКИ, специално посветен на тази тема и да го изтеглите, за да го покажете във вашите църкви. Това е една вълнуваща презентация за това как можем да докоснем сърцата на тези скъпоценни хора. Молим ви също да прочетете писмото от лидерите на ЕКИ, Томас Сандел и Харалд Екерт, което прилагаме тук. Както нашите братя казват в това писмо, когато всеки от нас направи малкото, на което е способен, ние, християните в Европа можем заедно да напишем последната глава, свързана с Холокоста, така че този най-тъмен период в европейската история да завърши в дух на изкупление. За много от хората, оцелели от Холокоста, 2011-а може да се окаже тяхната последна година. Според статистиките, на всеки 30 минути в Израел умира един от тях. За нас това може да е последният ни шанс да изразим любовта и подкрепата си към тези хора. На нашия уебсайт може да намерите нови материали за провеждането на възпоменателна служба в неделя, 30 януари, 2011 г., а също така и да регистрирате своето участие в кампанията: Както мнозина от вас знаят, през последните три години българската кампания по отбелязването на Международния ден за възпоминание на Холокоста беше отличена от Европейска коалиция за Израел като изключително успешна национална кампания и пример, от който останалите европейски страни биха могли да се поучат. Този успех се дължи на всеки един от вас, който е участвал досега. Вярваме, че тазгодишната кампания ще бъде още по-успешна и с още по-значимо духовно влияние, ако всеки от нас положи усилие чрез своето даване да докосне поне един човешки живот. Ваши в Христос, Пастор Андрей Аврамов – Християнски Център „Победа” София, Представител за България на Европейска коалиция за Израел Митка Атанасова, Представител за България на Християни приятели на Израел
До християнските лидери в Европа 5 януари, 2011 г. Скъпи приятели, През последните няколко години ние – християнските църкви и общности в Европа – заедно отбелязвахме Международния ден за възпоминание на Холокоста, посвещавайки на това неделята, която е най-близо до този ден, 27 януари. Европейска коалиция за Израел разполага с информация за хиляди църкви из цяла Европа, които са участвали в тази инициатива, целяща да почетем паметта на жертвите на Холокоста и да се поучим от историята. Тази година бихме искали да направим още една крачка напред, като послужим на оцелелите от Холокоста, живеещи в Израел. В тази връзка се обръщаме към вас с молба за финансова подкрепа за тези хора. В Израел общият брой на оцелелите от Холокоста е около 200 000 души. Наскоро ние разбрахме, че днес, 66 години след освобождението на лагера на смъртта в Аушвиц, една трета от тези хора живеят в бедност. Всички те са в много напреднала възраст и не малко от тях са болни. За много от тях 2011-а може да се окаже тяхната последна година. За нас, последователите на Исус Христос, това може би е последният ни шанс да достигнем тези хора с любов и състрадание. Бихте ли ни помогнали да докоснем сърцата им чрез дарение от името на християните в Европа? Заедно ние можем да направим така, че тази тъмна глава в европейската история да завърши в дух на изкупление. Моля помогнете ни да разпространим това писмо до всички ваши партньорски общности, за да мобилизираме за участие колкото е възможно повече църкви. Може да използвате нашия 12-минутен видеоклип, за да почетете оцелелите хора от Холокоста в неделята на 30 януари, 2011 г. При заявено желание, можем да изпратим отделно DVD на видеоклипа на всяка църква, която участва в събирането на средства. 30 януари, 2011 г. е централната дата за тази инициатива, но ви молим да разпространите тази информация също преди и след тази дата. Важно е да отбележим, че кампанията се провежда в сътрудничество с три от официално признатите организации в Израел, подпомагащи оцелелите от Холокоста. Така можем да сме сигурни, че финансовата помощ ще отиде при онези, които най-много се нуждаят от нея. Благодарим ви за вашето партньорство с нас и през тази година. За тези от вас, които желаят, можем да ви изпратим лична покана за събитието по повод на Международния ден за възпоминание на Холокоста, организирано от ЕКИ в Европейския парламент в Брюксел. То ще се състои на 25 януари, 2011 г. и главен говорител ще бъде Председателят на Европейския парламент, г-н Йежи Бузек. Ваши в Господа и от името на Европейска коалиция за Израел, Харалд Екерт Томас Сандел Председател Директор Изказване на пастор Андрей Аврамов от 24.01.2010г.
Уважаеми официални гости, Уважаеми дами и господа, Братя и сестри, Целта на този важен ден е да се обърнем към миналото и да се поучим от историята. Събрали сме се, за да размислим за причините, довели до едно от най-ужасните събития в историята на човечеството. В книгата Съдии, 2 глава ние четем следните думи: “Людете служиха на Господа през всичките дни на Исус Навиев и през всичките дни на старейшините, които надживяха Исус Навиев, те видяха всичките велики дела, които Господ извърши за Израел. И господният слуга Исус Навиевият син умря... Също и цялото онова поколение се прибра при бащите си, а след тях дойде друго поколение, което не знаеше Господа, нито делото, което беше извършил Той”. И в последния стих, който прочетох, ние имаме едно предупреждение. Поколенията се сменят, едно поколение идва, друго си отива. И ако едно поколение не предаде паметта си на тези след него, още при следващото поколение всичко може да бъде забравено. През месец май 2007 г., писателят Ели Визел, депортиран като дете в Аушвиц, където умират майка му и една от сестрите му, преместен след това в Бухенвалд, където умира баща му, но оцелял от лагерите на смъртта, един от най-големите живи писатели и носител на Нобеловата награда за мир, в изказването си в Музея на Холокоста във Вашингтон каза следното: „Да забравим ще бъде краят на цивилизацията. Да забравим ще бъде краят на историята, краят на щедростта, краят на състраданието, краят на човечеството! И точно заради това днес аз празнувам „паметта” и се опитвам да й дам сила! Аз съм вярвал и все още вярвам, че независимо от всичко, „да помним” е нашата защита. Ако ние помним какво хората са си причинили един на друг, ние ще помогнем на тези, които може би утре ще бъдат заплашени от същия враг!”.
Някои дати означават повече от други и 27 януари е ден, който стана повратна точка в съдбата на народа на Израел и на цялото човечество. На този ден преди 65 години бе освободен концентрационният лагер Аушвиц. На този ден истината за ужаса на Холокоста се разкри пред очите на света. Светът разбра каква е същността на антисемитизма – разбра как антисемитизмът започва, как той се развива и къде той завършва – в Аушвиц. От 27 януари 1945 г. насам името „Аушвиц” е жигосано завинаги върху името на Европа и докато човечеството съществува, Европа ще бъде белязана от трагедията на Холокоста. Това също означава, че човечеството знае, че антисемитизмът идва като крадец през нощта, но се оказва, че не е крадец, а убиец. И когато антисемитизмът дойде, накрая свободата и правата на хората се оказват унищожени. Това означава, че ние не се съпротивяваме на антисемитизма само защото искаме да защитим евреите. Ние би трябвало да се противопоставяме на антисемитизма заради самите себе си и заради децата си – заради човешките права, заради свободата и равноправието на всички хора. Това е по-голямата причина ние всички да стоим и да действаме заедно срещу антисемитизма. През 1933 г. в Европа живеят приблизително девет милиона евреи, пръснати в 21 държави. Дванадесет години по-късно, през 1945 г., двама от трима евреи са мъртви. Днес, 65 години след Холокоста въпреки нашето познаване на историята, на историческите предпоставки и особености на епохата, ние все още не можем да разберем това събитие. Всяка година еврейският народ празнува празника Пасха, с който се отбелязва излизането на евреите от Египет, тяхното освобождаване от робството и избавлението им. Тази сутрин обаче ние с вас си спомняме за едно време, лишено от избавление, време, в което изходът беше отказан на еврейския народ. Време, в което евреите молеха за изход, но светът с малки изключения, като това на нашия народ, затвори вратите за евреите и не ги пусна нито да избягат, нито ги приюти да влязат. Ние размишляваме за едно ужасяващо време, когато вместо спасение, дойде смърт.
Оцелелите от Холокоста евреи, преминали през цялото това страдание и ужас, имаха благородството да не се озлобят, но поискаха от човечеството да им даде правото на спомен. Нищо повече, но да се знае извършеното в Аушвиц, да бъде помнено стореното с тях и с техните родители. Дами и господа, това са красиви хора, защото те не се озлобиха, не станаха реваншисти, нито попаднаха в капана на самосъжалението и отчаянието. Холокостът е събитие, уникално в човешката история, защото не една варварска държава, но една цивилизована страна със стойностна култура и християнска история решава в лицето на своите водачи да унищожи цял един народ. Когато евреите научаваха, че трябва да умрат, това бе присъда, която не можеше да се обжалва, ситуация, в която нямаше милост, нито място за преговори, за помирение или за проява на състрадание… Евреите имаха враг, който не приемаше никакво друго решение освен тяхната смърт! Никой евреин не можеше да разчита на съд, на адвокат или на защита, той не можеше да спаси живота си, като помоли за милост или за прошка на “вината”, че се е родил евреин… Той не можеше да получи милост, ако доброволно се предаде, нито можеше да стане доживотен роб или слуга на тези, които го мразеха. Той стоеше пред присъда, която не можеше да бъде променена или избегната.
Ицхак Шамир, два пъти министър-председател на Израел, споделя как по пътя за концентрационния лагер баща му успява да избяга. Със сетни сили той успява да се върне в родното си село, където една нощ потропва на вратата на своя съсед, с когото се знаят от деца и с когото са израснали заедно. Той го пуска да влезе и след това повиква нацистите, за да го арестуват отново. Баща му е изпратен в Аушвиц, където е убит. Това е само една от хилядите истории, които ни карат все още да не можем да разберем случилото се. В Евангелие от Матей 25 глава Господ Исус казва на всички вярващи: “Тогава ще каже на тези, които са от дясната Му страна: „Идете си от Мене вие проклети във вечния огън! Защото огладнях и не Ме нахранихте, ожаднях и не ме напоихте, странник бях и не Ме облякохте, болен и в тъмница бях и не ме посетихте. Тогава те в отговор ще кажат: „Господи, кога те видяхме гладен или жаден, или странник, или гол, или болен, или в тъмница и не Ти послужихме?” Тогава в отговор Той ще им каже: „Истина ви казвам, понеже не сте направили това на ни един от тези най-скромни мои братя, нито на Мен сте го направили!” Независимо от цялото знание за Холокоста, което имаме днес, независимо от информацията, с която разполагаме за събитията, станали преди 70 години, ние с вас все още нямаме разумен отговор на въпроса: Защо народите на Европа останаха безмълвни и обърнаха гръб на невинни хора, които умираха? Как е възможно шест милиона души да викат за помощ и почти никой да не им подаде ръка? Защо бяха толкова малко народите и хората, които се изправиха, за да защитят и спасят евреите? Защо народите на Европа позволиха да има Аушвиц?Как бе възможно шест милиона души да викат за милост, да молят за помощ и никой да не пожелае да ги чуе? 1938-а е решаващата година, през която нациите са имали възможност да се противопоставят на Хитлер и да спасят евреите. Вместо това нациите избират да имат фалшив мир и престъпна дипломатичност. През юли 1938 г. в Евиян, Франция се провежда международна конференция. Конференцията не осъжда действията на Хитлер спрямо евреите, нито решава проблема с еврейските бежанци. Правителствата на тридесет и двете държави-участнички в конференцията обръщат гръб на евреите и така дават зелена светлина на Хитлер за Холокоста. Решението им показва, че те не желаят да помогнат на евреите, въпреки че са можели да го направят. Те отказват да приемат еврейските бежанци в своите страни. Впоследствие това решение е широко използвано от Хитлер в неговата пропаганда срещу евреите. Само няколко месеца по-късно, на 9 ноември 1938 г. звънът от падащи витрини и счупени стъкла ще заглуши всичко друго. „Кристалната нощ” поставя началото на последвалото масово унищожение на евреите. През май 1939 г. започва да се разиграва и трагедията с трансатлантическия кораб “Сейнт Луис”, на чийто борд се намират над 900 евреи, бягащи от Третия райх. След като получава отказ да акостира от Куба и от Америка, корабът е принуден да се върне обратно в Белгия, където с малки изключения на тези, които успяват да се прехвърлят в Англия, през 1940 г. всичките пасажери се оказват отново под властта на Третия райх. Едва неколцина от тях оцеляват. Преди около 70 години така нареченият свободен свят затваря вратите за евреите, но това не може да се случи никога вече, защото Държавата Израел съществува днес. И въпреки това ние трябва да си дадем ясно сметка, че Холокостът може да се повтори. Вече колко години арабската пропаганда не спира да повтаря: “Да избутаме и удавим евреите в морето!”. Казвам ви, че ако тези хора от Хамас, Хизбула или някои от другите “приятели” получат възможността да избият всички евреи в Израел, те не биха се поколебали. Не трябва да имате никакви съмнения относно това. Те не биха се поколебали и за миг да го сторят. Така че това не са просто някакви приказки за опасност, това е реалност. И нека кажа нещо за тероризма, което е очевидно, но въпреки това хората не го виждат. Холокостът и тероризмът са роднини, братя; не мислете, че те могат да бъдат отделени. Всеки, който е готов да избие невинни хора по начина, по който тероризмът го прави, да взриви рейс с жени и деца, показва, че не цени човешкия живот. За такива хора човешкият живот няма стойност. Така че следващото логично нещо е, че ако човешкият живот не е ценен, то защо тогава да не направим тази практика нещо масово? Виждате колко хлъзгаво е това и колко лесно може да се превърне в поредното огромно престъпление. Омразата винаги подготвя пътя към насилието! Всяко настройване срещу някаква група от хора може да доведе до непобиращи се в ума криминални деяния.
Когато през 1961 г. в Ерусалим започва процесът срещу Адолф Айхман, който е заловен в Аржентина и докаран да бъде съден в Израел, Гидеон Хауснер, Главен прокурор на Израел и главен обвинител по делото срещу Айхман, му казва: “Докато вие стоите тук, до вас стоят шест милиона души, които свидетелстват срещу вас!”. И когато някой човек застава срещу антисемитизма и говори истината за Холокоста, той има правото да вярва, че тези шест милиона невинно убити хора стоят зад него, както и всички останали невинни жертви на Амалик от предишните векове. Понеже Библията казва, че по пътя от Червено море за Обещаната земя Амалик се опита да избие евреите. Ние не знаем много за това кой точно е бил Амалик, но знаем, че през 1938 г. Хитлер беше Амалик за евреите тогава, а днес, през 2010 г., Амалик е Махмуд Ахмадинеджад, президентът на Иран. По времето на вавилонското робство, когато Естир беше царица, се издигна човек на име Аман, който беше Амалик за евреите от онова време. Историята показва, че още от създаването на еврейския народ чак до днес, във всяко поколение е имало сили в света, които са се надигали и са искали да навредят на евреите. И макар цветът на униформите, видът на оръжията, идеологиите и мотивите, географските ширини и езиците да са били различни, врагът винаги е бил един и същ – духът на омраза, преследване и унищожаване на евреите. Всъщност трябва да се запитаме: Имало ли е и едно поколение евреи в историята на света, което да не е било свидетел на този проблем? Едно поколение евреи, което да е живяло мирно и спокойно, без да е имало гонение и преследване? Още в самото начало на Библията на нас ни е разказана историята на Яков, внука на Авраам, когото по-късно Бог нарече с името Израел. И в разказа за неговия живот ние откриваме да се говори за човек на име Лаван, при когото Яков отиде да живее за много години, но който накрая се обърна срещу Яков и го преследва, дори се опита да го убие. И Яков, който вярваше, че се намира на място на мир и безопасност, където може да просперира и семейство му да расте и да бъде защитено, за дълго време не си даваше сметка, какво точно се случва под повърхността. За дълго той не разбираше, че всъщност е в опасност, че Лаван и синовете му го мразят. Дами и господа, точно това е проблемът – ние не трябва да се заблуждаваме от това, че на повърхността всичко изглежда както трябва; ние винаги трябва да внимаваме на това, което бълбука под краката ни и се случва отдолу, за да сме наясно какво всъщност става. 65 години след Холокоста антисемитизмът не е нещо от миналото, той е част от нашето съвремие. Всички с вас сме свидетели на една нова ескалация на антисемитизма по целия свят и особено в Европа. По времето на Втората световна война президентът на САЩ Роналд Рейгън служи в американската армия като част от онова военно подразделение, което се е занимавало с това да документира войната и да снима това, което се случва. Години по-късно президентът Рейгън споделя, че преди да напусне армията, той извършва нещо незаконно – той открадва едно от копията на документален филм, сниман в концентрационните лагери. Ето признанието, което той прави: „Аз все още имам тази лента в моя дом. Аз извърших това, защото си помислих, че може да дойде ден, когато хората ще започнат да отричат, че това някога се е било случило. И аз исках да имам доказателство, което да мога да дам поне на моите деца и на техните деца, така, че поне те да знаят и да не забравят истината”. Днес ние с вас живеем в тези дни, за които президентът Рейгън правилно се е бил притеснявал, че ще дойдат – дни, когато ще се появят хора, които ще отричат съществуването на Холокоста. Следователно мълчанието не е опция за нас. Дошло е време да се говори и да се действа.
Една студена вечер през зимата на 1941 г. в малкия град Ле-Шамбон-сюр-Лион във Франция пастор Андре Трокме чува тропот по вратата на дома си. Когато отваря, намира измръзнала и изнемощяла жена. Жената е еврейка, която се опитва да се скрие от нацистите. Жената моли да й позволят да влезе и да се сгрее. Пастор Андре и съпругата му Магда поканват жената в дома си, дават й нови сухи дрехи и й слагат да яде. Това поставя началото на една от малкото велики истории, случили се по времето на Втората световна война. Няколко хиляди евреи биват спасени в Ле-Шамбон. Евреите са се криели в домовете на християните, във фермите им и в горите близо до градчето. Нито един от вярващите от църквата на пастор Трокме не издава криещите се евреи. Когато научават, че идват немски войски, те отвеждат евреите навътре в гората. Една жена от църквата в Ле-Шамбон си спомня: „Когато войниците си тръгваха, ние отивахме в гората и започвахме да пеем химни. Това беше сигналът, че те могат да се върнат в града”. Това протестантско градче става спасителен дом за евреите. Рискувайки много, може би дори и живота си, християните от Ле-Шамбон спасяват живота на близо 5000 евреи. От цяла Франция нацистите изпращат в лагерите на смъртта 83 000 евреи, включително 11 000 деца. В същото това време вярващите от Ле-Шамбон делят легло и храна, даже организират образование за евреите, които са приели.
През 1942 г. в градчето Ле-Шамбон пристига жандармерия по подадена информация, че там се укриват евреи. Въпреки опасността да бъде арестуван пастор Трокме призовава църквата си “да продължат да вършат Божията воля и да дадат подслон на хората на Библията”. Той проповядва върху текст от Второзаконие 19 глава, използвайки от там текста, в който се казва: „направете градове за прибежище на тези, които бягат”, визирайки бягащите евреи. Така една локална църква се превръща в спасителна база, помогнала на хиляди бягащи евреи да се спасят, като се прехвърлят през граница в Швейцария и Испания. Вярващи от църквата на пастор Трокме приемат да отглеждат еврейски деца, сираци изгубили родителите си в лагерите. Когато през 1943 г. правителството на Виши научава за това, което става, на пастор Трокме му е заповядано да прекрати веднага дейността си. В отговор той казва: „Тези хора дойдоха при мен за помощ. Пасторът не оставя стадото си. Аз не знам какво е това евреин. Аз знам какво е това човек!”. Малко след това пастор Трокме е арестуван, но животът на 5000 евреи е спасен. И аз искам да ви обърна внимание на това, че една локална църква успява да спаси от смърт близо 5000 евреи. Дами и господа, това е нещо изключително! През 1971 г. пастор Андре и съпругата му Магда са обявени от народа на Израел за праведни между народите. 65 години след Холокоста въпросът, който ние с вас сме принудени да си задаваме, е възможно най-лошият въпрос. Ние се питаме: Какво е можело да бъде сторено, за да бъде предотвратено това чудовищно престъпление? Въпросът обаче никога не трябва да бъде: Какво е можело да бъде направено? Въпросът, който стои пред нас е: Какво аз мога да направя, за да не позволя на тази хилядолетна омраза към Божия народ да се разпространява? Моята вяра винаги ме е учила на две неща. Първо, аз трябва да устоявам това, което е истинно и добро в моя живот. И второ, аз не трябва да спирам да говоря на хората за това, което е истинно и добро. И днес ние поставяме въпроса за стоенето срещу омразата по единствения правилен начин. Въпросът е: Ако не аз, то кой? И ако не сега, то кога?
И нека си спомним, че в края на войната нацистите направиха опит да скрият следите, те разрушиха лагерите и крематориумите. Те знаеха какво бяха направили, но се опитаха да скрият истината за това, което бе извършено. Има сили в този свят, които не искат хората да знаят това, което е било станало. И затова моят призив към всеки от вас е: Не позволявайте някой да ви накара да мълчите! Защото както Алберт Айнщайн беше казал: „Този свят е едно опасно място, но не поради хората, които вършат зло, а поради тези, които стоят отстрани и им позволяват да го вършат!”. И ще завърша с думите на пастор Андре Трокме, защото вярвам, че дори във вечността думите му ще продължават да се помнят: “Аз не знам какво е евреин, аз знам какво е човек!” Дами и господа, благодаря ви за вниманието! И нека Бог да ви благослови! Реч на г-н Ури Резник
Уважаеми официални гости, Уважаеми дами и господа, Историческата дата, която честваме днес, бележи края на чудовищния нацистки режим. На тази дата през 1945 г. е бил освободен лагерът Аушвиц от войските на Съюзническите сили. За всеки евреин това е ден на болка и скръб. А за всеки човек, който притежава съвест, това е ден на морална равносметка. Позволете ми да започна с еврейската молитва, която ние отправяме към Бог и в която се обръщаме към Него като Господ, който е пълен с милост. Тази молитва е в памет на шестте милиона от хората на моя народ, които бяха убити от нацистите. Боже, който си пълен с милост, и който обитаваш във висините: Върху крилете на Своето Божествено Присъствие, молим Те, дай покой на душите на тези, които са святи и чисти и които светят като сиянието на небесата: Дай покой на душите на шестте милиона евреи, жертви на Холокоста в Европа, които бяха убити, заклани, изгорени и унищожени по всякакъв зверски начин от немските нацистки убийци и техните съюзници от другите нации. Затова нека Господ на милостта да ги закриля с крилете си за вечността и нека да свърже душите им с връзката на живота завинаги. Господ е тяхно наследство. Нека техният покой да бъде в рая и нека те да достигнат до тяхната подобаваща съдба при възкресението от мъртвите в последните дни. Амен. Понякога е трудно да си представим, че са изминали само шест десетилетия от тези ужасни дни. Изглежда толкова трудно, и дори невъзможно, да си представим, че такива чудовищни престъпления могат да бъдат извършвани отново. За съжаление обаче, когато се вгледаме в света около нас днес, когато поколението на оцелелите от Холокоста е все още сред нас, вече чуваме гласове, дори на президенти на държави, които твърдят, че Холокостът никога не се е случил. И тъй като почти винаги тези гласове на ожесточение възпламеняват крещящи викове, които подстрекават към физическото унищожение на Държавата Израел, трябва да разберем, че опасността от това Холокостът отново да се повтори, не е плод на човешкото въображение. Един от големите борци за основни човешки права на хората от своя етнос, д-р Мартин Лутер Кинг, много добре е успял да охарактеризира същността на антисемитизма и антиционизма. Кинг казва: „Приятелю, ти заявяваш, че не мразиш евреите, че ти си просто антиционист. Но аз ти казвам: „Нека истината да зазвъни от най-високите планински върхове, нека да заечи по всички долини на Божието творение. Когато хората критикуват ционизма, те имат предвид евреите”. По времето на Холокоста, Държавата Израел все още не беше създадена. Ние бяхме зависими от милостта на нациите по света. И с изключение на някои невероятно благородни хора, които за съжаление не бяха мнозина, нациите на света ни предадоха в ръцете на убийците. Сред тези редки изключения, сред тези благородни хора е и българският народ, който заема едно много достойно място в това отношение. Едва ли е възможно да се преувеличи огромната заслуга, която вие, българският народ, имате за спасяването на мнозинството от евреите, намиращи се на българска територия по времето на Холокоста. Спасяването на българските евреи не беше резултат от някакво решение, спуснато отгоре, от властта по това време, но точно обратното – това беше автентично народно движение, един вид въстание на самия народ – хора от различни групи на обществото – членове на парламента, на различни професионални сдружения, лекари, адвокати, и разбира се, вярващите хора в България – те всички въстанаха против злите планове на тогавашния режим да изпрати българските евреи с влакове до лагерите на смъртта. Същевременно обаче трябва да помним, че съдбата на над 11 000 евреи, живеещи в териториите, окупирани от България по времето на Втората световна война, беше различна. Животът на тези евреи приключва трагично, с жестока смърт в лагера Треблинка, след като те са изпратени там от българските власти. Днес България с право се гордее относно спасяването на българските евреи по времето на Холокоста. Би било погрешно обаче да мислим, че днес в България антисемитизмът не съществува. Вече повече от две години в българския парламент има партия, която е издигнала като свое знаме омразата към евреите, наред с омразата към други малцинствени групи. От момента на влизането си в структурите на законодателната власт тази партия придобива все повече политическа сила и влияние на различните нива на управление. Вече месеци наред ние сме свидетели на поредица прояви на вандализъм срещу еврейски общности из цялата страна и дори срещу паметниците на тези, които имат важен принос за спасяването на българските евреи, като например Димитър Пешев. Госпожи и господа, това не е измислица, това са истински факти. Точно поради похвалното историческо наследство на България в борбата срещу антисемитизма ние сме длъжни да направим всичко възможно, за да се борим срещу подобни явления. Заплахата срещу евреите, които са български граждани, е всъщност заплаха срещу самите основи на вашето общество и държава. Вчера в нашата синагога, както и във всички други синагоги по света, ние прочетохме откъс от Тората (Петокнижието на Мойсей) и в този откъс се разказва за Йотор, тъста на Мойсей. Йотор е известен най-вече с убежището, което той предостави на Мойсей, когато Мойсей беше принуден да избяга от Египет. Периодът на египетското робство е един от най-мрачните периоди в историята на нашия народ и затова Йотор заема заслужено място на почит в еврейската традиция, дори и до днес. Според учените по египетска цивилизация, в древния египетски език коренът „йетер”, от който произлиза името на Йотор, означава „голяма река”. Представете си колко превъзходен характер трябва да е притежавал този човек, живеещ в пустинята, ако това е било значението на неговото име. В името на Йотор се съдържа едно дълбоко символично послание, което е изключително важно за нас: В място, където наоколо е само пустош, безнадеждна липса и смърт, тече с постоянство и посвещение една река, която носи насърчение, живот и надежда. Нима може да се намери по-добър символичен образ за българския народ, и особено за вярващите хора от вашия народ, които проявиха изключителен героизъм и смелост, за да спасят своите еврейски съграждани? Тези хора бяха именно такава голяма река на човечност и морал сред огромната и мрачна пустиня на Холокоста, която цареше в по-голямата част на Европа през онези дни. Вие, българският народ, бяхте тази голяма река сред пустинята, наречена Холокост. Вие, госпожи и господа – вие, които сте сред истинските приятели на народа на Израел в нашето поколение – вие продължавате да бъдете и днес тази голяма река за нас; вие сте Йотор на нашето съвремие. Позволете ми от името на Държавата Израел да ви благодаря за всичко, което сте направили и продължавате да правите за народа на Израел и да подкрепя ръцете ви в това ваше свято дело. И нека наистина, благодарение на вашето постоянство и посвещение, Холокостът никога да не се повтори. Благодаря ви и бъдете благословени! Уважаеми г-н Заместник ректор, 
Уважаеми г-н Заместник кмет, Уважаеми г-н Втори Секретар на Посолството на Държавата Израел в България, Уважаеми официални гости, Дами и господа, През тази седмица България чества 67 години от спасяването на своите евреи. Преди 67 години по времето на Холокоста бе спасен животът на близо 49 000 български евреи. България и Дания са единствените две страни в Европа, избавили своите евреи от лагерите на смъртта.Ще започна моето изложение по начин, който е малко необичаен за едно такова събиране, а именно – с цитат от Псалм 83, където враговете на евреите се насъскват един другиго с думите:
Ако минем през историята на човечеството от времето на древен Египет до днешната държава Израел, ние ще открием само няколко държави, които не са третирали евреите като врагове и не са се опитвали да ги унищожат. България е една от малкото страни, която не е била въвлечена в антисемитската масовата психоза по преследване на евреите. България винаги е била страна, където евреите не са били преследвани, но са били приети, когато са били гонени от другаде. Българи и евреи са живели заедно винаги добре. Когато, изгонени от Испания, евреите пристигат в българските земи, те са приети радушно от българите, които сами се намират под чуждо робство и разбират какво е да си гонен. Думите на Васил Левски, сочат, че това е било част от разбиранията на българския народ: „Българи, турци, евреи и други ще бъдат равноправни във всяко отношение – било във вяра, било в народност, било в каквото и да било...”. И дори в най-тъмните часове на Холокоста българските евреи бяха предпазени от депортиране в концентрационните лагери. Те не само бяха защитени, но бяха спасени чрез общите усилия на Българската православна църква, парламентаристи като г-н Димитър Пешев, интелектуалци, много обществени и граждански организации, отделни български граждани, от българския народ.
Именно, защото „да помним” е нашата най-голяма защита и гаранция за едно по-добро бъдеще, ние с вас сме се събрали днес. Поколенията се сменят, минава време и хората забравят миналото. Какви ще бъдат принципите и моралът на днешното поколение българи зависи от способността ни да помним и да се поучим от историята. Историята трябва да бъде пазена и предадена на следващите поколения. Ако не бъде запазена или предадена коректно, тя ще изчезне и поколенията, които ще се родят, ще изгубят нещо съществено за своето развитие.
И тук идва ролята на Историята и на ползата, която ние всички можем да получим от нея. Опитът, който човечеството е натрупало през вековете може да спести години на разочарования, на болка, на огорчение и на трудности. Това първоначално е била целта на историята и на образованието, да запази паметта от миналото, да я предаде на тези, които ще се родят по-късно, да научи и да предпазва. Миналото е важно и без способността ни да се поучим и вдъхновим от историята ние няма да можем да създадем бъдещето, което сме били призовани да създадем.
Бъдещето ще бъде това, което ние с вас го направим и след това ще трябва да го живеем. Думите на пастор Мартин Ниймьолер, който макар и не евреин, а немец, се озовава в лагера Дахау, поради отказа му да се съгласи с вършеното от нацизма, са може би най-добрата илюстрация за това. След края на Втората световна война, през 1946 година, правейки равносметка на събитията, които е преживял, той казва следното:
аз мълчах! Не бях комунист. Когато затвориха социалдемократите – Аз мълчах. Не бях социалдемократ. Когато дойдоха за профсъюзите – аз мълчах. Не членувах в профсъюз. Когато дойдоха за евреите – аз продължих да мълча. Не бях евреин. Когато дойдоха за мен – вече нямаше кой да говори. Да замълчим и да не говорим за Холокоста и за спасяването на българските евреи ще бъде равно на това да позволим омразата отново да поникне. Злото почти никога не идва явно, то често идва в съвсем благоприлично облекло. Ние смятаме, че българите знаят историята за спасяването на българските евреи, но не е така.
Спасяването на българските евреи е урок за всички останали народи, защото казва: Ние не можем да толерираме нито антисемитизъм, нито расизъм, нито идеологии, които твърдят, че дадена група от хора има по-ниска стойност от друга. Ние не можем да приемем, че една група хора може да бъде третирана като „по-маловажна” или като „вредна” за обществото на базата на раса, етнос, религия или култура. Това е абсолютно неприемливо за едно цивилизовано общество. Омразата винаги подготвя пътя към насилието. Всяко безпрепятствено настройване срещу някаква група от хора, обикновено води, до не побиращи ума криминални деяния.
Дами и господа, това е врагът, който трябва да бъде победен и това беше врагът, когото нашите прадеди победиха и тази победа направи тяхното дело уникално и изключително. Посланието, което идва до нас днес, 67 години след тези паметни събития, е: Трябва да бъдеш въвлечен, важно е да участваш, нужно е да говориш, съдбоносно е да постъпиш правилно. Защото е престъпление да можеш да помогнеш и да не го сториш. Онова поколение българи, които защитиха българските евреи, зададоха единствения правилен въпрос. Те си казаха: „Ако не аз, то кой? Ако не сега, то кога?” Ние с вас сме настойници на безценно наследство от доблест и кураж, което е привилегия, но и отговорност. Днес в ситуация на нарастващ антисемитизъм ние трябва да си зададем същия въпрос: „Ако не аз, то кой? Ако не сега, то кога?” Защото, както някой беше казал, противоположното на живота, не е смъртта, а безразличието, противоположното на образованието, не е невежеството, а безразличието и противоположното на любовта не е омразата, а безразличието. На няколко пъти вече съм имал привилегията да говоря в Европейския парламент в Брюксел и да имам срещи и разговори върху проблемите на антисемитизма в Европа. И трябва да ви кажа, че всеки път участието на България е посрещано изключително положително и с голямо внимание от присъстващите евродепутати. Заради онова поколение българи, което през 1943 година не беше безразлично, когато днес българия говори за евреите и за борбата срещу антисемитизма, цяла европа слуша. Това е безценно наследство, което не бива да бъде прахосано, но напротив, трябва да продължим добрата традиция, оставена ни от нашите бащи. Алберт Айнщайн беше казал: „Този свят е едно опасно място, но не поради хората, които вършат зло, а поради тези, които стоят и им позволяват да го вършат!” С други думи всичко, което е нужно, за да успее злото е добрите хора да не направят нищо. Затова всеки българин трябва да знае за делото на г-н Димитър Пешев, за постъпките на екзарх Стефан и за действията на митрополит Кирил, защото това са били едни праведни хора. Митрополит Кирил отива в училището, където са били събрани евреите от вашия град Пловдив и дава кураж на уплашените евреи с думите: „Ако вас ви натоварят качвам се и аз с вас!” Областният управител на град Пловдив праща спешна телеграма до министъра на вътрешните работи: „Какво да правим, владиката иска да се качи на влака с евреите?” И в това време камбаните на Пловдив започват да бият, за да бъдат известени българските граждани, за това, което се случва. Делото на българския народ продължава да е единствено и велико, защото ние говорим за едно време, лишено от избавление, време, в което изходът беше отказан на еврейския народ. Евреите молеха за „изход”, но светът с малки изключения, като това на нашия народ, затвори вратите за евреите и не ги пусна нито да избягат, нито ги приюти да влязат. Ние размишляваме за едно ужасяващо време, когато вместо спасение, дойде смърт. Тук отново на помощ ни идват думите на Ели Визел: „За първи път в историята на човечеството, евреите бяха осъдени да умрат не поради това, което вярваха, но поради това, което бяха. За първи път в историята на света актът за раждане се превърна в смъртен акт”. Но това не бе така за България и за българските евреи.
Дами и господа, благодаря ви за вниманието. Писмо до българските вярващи | Важна бележка | Да помним, за да не се повтори | Мюнхенското споразумение | Ислямът и духовната криза на Eвропа | Брошура на ЕКИ | Кампания 2009 | Кампания 2008 | Скъпи пастори, братя и сестри, приятели, Тази година хиляди църкви в Европа отново ще отбележат Международния ден в памет на Холокоста, 27 януари. За четвърта поредна година, ние, българските църкви имаме възможността да участваме в инициативата „Да се поучим от историята”, организирана от Европейска коалиция за Израел (ЕКИ), по повод на този ден.
На 27 януари, 2010 година, като представител на България, п-р Аврамов ще участва в главното възпоменателно събитие по повод Международния ден в памет на Холокоста, което ще се състои в Европейския парламент в Брюксел. Ясното послание, което получаваме от досегашния ни опит в тази връзка, е, че когато България говори за Холокоста, Европа слуша. Считаме, че това е уникална възможност българската църква и нацията ни като цяло да влияе за добро в Европа срещу засилващия се с всеки изминат ден антисемитизъм.
Вярваме, че през 2010 г. броят на участващите църкви ще нарасне още повече и ефектът върху обществото ни ще бъде още по-значим. Ето защо това, което всеки един от вас е направил през досегашните кампании и планира да направи през настоящата кампания, ще достигне много по-далеч отколкото можем да си представим. Нека заедно да бъдем светлина за страната и континента ни и да оставим благочестиво наследство на идващите поколения! Тази година възпоменателните служби в църквите по повод Международния ден в памет на Холокоста ще се проведат на 24 януари /неделя/. Независимо дали вие вече имате опит в провеждането на такива служби или планирате да организирате честване по този повод за пръв път във вашата църква, нашият интернет сайт ви предоставя множество материали, специално подготвени за тази цел: http://www.remember-holocaust.info/ Този сайт беше създаден през януари, 2008 г. за целите на българската кампания по честването на Международния ден в памет на Холокоста и бива обновяван всяка година с разнообразни материали във формата на поучения, информация за исторически и актуални събития, снимки, видеоклипове, плакати и др. В идващата седмица на сайта ще бъдат публикувани множество нови статии, проповеди, филми и други материали, които могат ви помогнат да отбележите по един достоен начин този ден. Напомняме ви да регистрирате вашето участие в Кампания 2010 на посочения сайт (http://www.remember-holocaust.info/) и ви насърчаваме да го направите възможно най-рано. Заедно за успешна кампания 2010,
Пастор Андрей Аврамов – Християнски Център „Победа” София,
Митка Атанасова,
Да помним, за да не се повтори Уважаеми официални гости, Уважаеми дами и господа, братя и сестри,
Поколенията, които бяха очевидци на тези събития, преминават. Можем да кажем, че групата на хората, които са били живи по времето на Холокост и са видели с очите си трагедията на народа на Израел, е всъщност една много малка група от хора на фона на цялото население на планетата днес. Огромната част от хората на земята днес не са били родени в тези тъмни времена и затова да се говори и да се образоват тези следващи поколения се превръща в нещо много, много важно.
Като християни ние сме дълбоко убедени, че защитаването на еврейския народ, който даде на света Писанията на Божието Слово, трябва да бъде част от работата и на Църквата на Исус Христос. Затова днес хиляди църкви от цяла Европа отбелязват този ден. До снощи за отбелязване на годишнината от Холокост се бяха регистрирали 412 протестантски църкви от цяла България. И точно в този момент 412 евангелски църкви провеждат специална възпоменателна служба. Обърнато в цифри това означава, че около 60 хиляди души, пръснати из стотици градове и села на България, слушат за случилото се с еврейския народ по времето на Холокоста. Дами и господа, това е нещо, което аз не знам да е било правено до сега и то ще има своя ефект и влияние. Защото най-ефективният начин да се противодейства на нарастващия антисемитизъм в нашата страна е да има образовани, знаещи и имащи позиция хора. Днес в света, обаче, има сили, които много биха се радвали хората да забравят и дори, още по-добре, никога да не чуят фактите за Холокост. Това наистина би съвпаднало с техните цели. Има хора, които искат историята да бъде пренаписана, фактите да бъдат изопачени и Холокост да бъде отречен и обявен за измислица. Те разчитат на това, че младите хора, новите поколения, не познават добре историята, но най-вече те разчитат на апатията на тези, които знаят историята. Някой беше казал: “Всичко, което е нужно, за да успее злото, е добрите хора да не направят нищо!”. Именно заради тези сили на злото, ние трябва винаги да говорим, да предупреждаваме и напомняме, че историята може да бъде забравена и нейните грешки – повторени. Цялата Западна цивилизация, нейната моралност и почтенност, зависят в не малка степен от това какво ще бъде отношението на хората към Холокост. Антисемитизмът е болест на нациите. Появата на антисемитизъм в едно общество е сигурен белег, че това общество е болно, подобно на човек, който има температура. Антисемитизмът е като термометър за нациите, който показва, че е бил минат прага на 37-те градуса. И ако това е вярно, статистиките показват, че температурите са много високи и, че нациите в Европа са болни. И дори и в нашата страна температурата е критично висока. И има прояви на антисемитизъм между нас.
Наскоро Германия съобщи, че ще работи в посока отричането на Холокост да се счита за престъпление на територията на целия Европейски Съюз. Снимките, документалните филми и откритите документи за лагерите на смъртта действат като електрошок на целия свят, изпращайки вълни на ужас и срам, които карат населението на след-военна Европа да осъзнае, че е станала дом и сцена на най-големия кошмар, който някога светът е виждал. Хората от старите поколения в Западна Европа разказват, че разкритията от лагерите на смъртта оставят траен отпечатък върху живота на целия континент. Двадесет години след освобождаването на ““Аушвиц”” цялата истина за случилото се там е извадена на бял свят от съда във Франкфурт на Майн. На 19 август 1965г. председателят на съда г-н Ханс Хофмайер обявява присъдата. Ето част от думите му по време на неговата заключителна реч: “Съдебното разследване отне около двадесет месеца и съдебното дело трая още двадесет месеца. Сесиите на съда върнаха пред нас отново събитията и съживиха спомена за Холокост. Ужасите с името ““Аушвиц”” завинаги ще останат в паметта ни! Някои от нас за дълго време няма да бъдат в състояние да погледнат в радостните и доверчиви очи на децата, без в паметта им да оживеят кухите, питащи, пълни с огромно изумление очи на ужасените деца от ““Аушвиц””, направили там своите последните малки стъпки преди да умрат...”. След Холокост в продължение на десетилетия света изпитва истински срам и състрадание към евреите, но, лека полека, споменът започва да избледнява и нещата се връщат обратно към техните нормални и реални граници. И, за най-голяма изненада, тези граници се оказват същият стар антисемитизъм, в който Европа е била свикнала да живее за толкова много векове. И днес сме свидетели на това как антисемитизмът отново започва да набира сила. Това поставя въпроса за уникалността на омразата към евреите. Омразата към евреите е най-дълбоката и трайна омраза в историята на човечеството. Омразата към други групи от хора винаги е съществувала, но никой друга омраза не е била така повсеместна, така дълбока и така постоянна, както антисемитизма. Ето защо е нужно да бъде отбелязван този ден, отново и отново, и отново, понеже тишината и мълчанието на добрите хора е нещо много опасно. Нашето мълчание създава пространство и условия не само идеите на антисемитизма отново да бъдат посадени в хората, но в действителност антисемитизмът да има растеж и напредък. Холокост поставя няколко важни въпроса, на които човечеството продължава да да търси отговор. Въпроси като: защо евреите? Как изобщо бе възможно да се случи Холокост? Какво трябва да направим, за да не се случи това никога пак? Ние можем да направим повече от това да задаваме въпроси, но е много полезно в ден като този ние да зададем тези въпроси и да потърсим отговор. Антисемитизмът е явление, което не е пощадило нито една епоха, култура или народ. Евреите са били преследвани, където и да отидат. Историята на народите свидетелства за дълбочината на корените, които антисемитизмът може да пусне в човешкото сърце. В повечето общества, където са живеели, евреите са били обект на побой, мъчения и избиване просто, защото са евреи. Антисемитските страсти са се разпалвали толкова силно, че идеята за едно тотално, действително изтребление на евреския народ е подхвърляна през вековете отново и отново. Всъщност, “окончателното решение” на еврейския въпрос не е идея на Хитлер – той просто е човекът, който решава да я осъществи. Още в книгата на Псалмите се говори за съществуването на омраза срещу евреите. В Псалм 83:5 се говори за враговете на евреите и това, което те си казват един на друг: “Елате и нека да ги изтребим, та да не бъдат народ, та името Израел вече да не се помни!”. Библията говори за два опита за геноцид над народа на Израел в древността: първият в Египет, от Фараона и вторият във Вавилон, иницииран от един нечестив човек на име Аман. Постоянството и дълбочината на омразата срещу евреите е феноменална. Почти всяка по-голяма страна или империя, в която е имало еврейско население в един или друг период от време е започвала да смята евреите за свой най-голям враг.
Но тези отговори не обясняват същността на антисемитизма, те само посочват кои фактори стават повод или причина антисемитизмът да изригне. Би трябвало да има едно общо обяснение за причинита за омразата към евреите. Да отречеш, че има някаква основна причина за антисемитизма и да посочваш различни исторически предпоставки на епохата и момента, противоречи както на логиката, така и на историческия анализ. Антисемитизмът съществува прекалено дълго и е успявал да набере огромна сила в толкова много коренно различни култури, че не може да се обясни със специфичността на епохата, местните предпоставки или стечението на обстоятелствата. Специфичните фактори на времето и на обществото ни дават представа за начина, по който антисемитизмът се надига или е бил провокиран в конкретния момент, но те не обясняват защо антисемитизмът съществува изобщо. Фактът, че, където и да отидат, евреите пораждат напрежение, изисква търсенето на логичен и прост отговор.
Опитите да се махне еврейството като причина за омразата към евреите и да се обяснява с икономически, социални или политически причини или с прояви на фанатизъм, противоречи на фактите. В книгата Битие 14 глава ние откриваме първото споменаване на думата евреин. Там се казва: “А един от избавилите се дойде и извести това на евреина Авраам”. Именно Авраам, бащата на вярата, този, който последва живия Бог докрай, е първият човек, когото Библията нарича “евреин”. Корените на антисемитизма са във факта, че евреите вярват, че има само един истински Бог, Който е дал всеобхващащи човешкия живот принципи и закони, по които трябва да се живее. Мисията на народа на Израел е била не само да вярват в единствения жив Бог, но и да запишат и дадат на света Неговия морален Закон. Тази роля на евреите като избран от Бога народ да запише Святото Писание и да го даде на човечеството е една от главните причини за антисемитизма. И именно този конфликт на моралния Закон на еврейския Бог с неморалния живот на заобикалящите ги народи е в основата на напрежението, което възниква, където и да се появят евреите. Но в резултат от спазването на Божиите закони, евреите започват да имат по-високи постижения от останалите народи и като стандарт на живот, и като интелект. Исторически се оказва, че евреите са били винаги по-образовани, еврейските семейства са били по-здрави, евреите са си помагали повече един на друг, отколкото околните народи са си помагали един на друг и несравнимо по-малко еврейски мъже са ставали пияници, прелюбодейци или са биели жените си, да не говорим за това да са изоставяли децата си. Като резултат от следването на Божия Закон, качеството на живот на средно-статистическият евреин, без значение колко е беден или богат, е било по-високо в сравнение с качеството на живот на не-евреите от същото общество. Това са ценностите и стандартите за живот на евреите, които провокират другите народи, защото тези ценности изобличават като погрешен начина, по който не-евреите са живеели. Когато хората осъзнаят, че коренът на антисемитизма е в Закона, който Бог е дал на евреите, става ясно и защо антисемитизмът се появява навсякъде, където се появят евреи. Това също обяснява и мащаба, повсеместността и силата на антисемитизма. Но именно благодарение на евреите света научава за това, че Бог е дал универсален морален закон на всички хора и, че един ден Той ще ги държи отговорни за делата им. Искат или не, евреите винаги ще носят вината, за това, че са се опитали да направят този свят по-добър чрез Истината на Словото. Падналия свят, когото евреите срещат с живия Бог и Неговите морални изисквания, не може да им прости това и затова антисемитизмът се превръща в най-голямата човешка омраза. Но Бог реши така: да се представя на света чрез евреите. Или както някой беше казал: “Богът на евреите е невидим, Единствен, Всемогъщ, Създател и Господар на всички. Единствен, с право да претендира за поклонение. Той също така е Бог на морални правила... От тогава евреите страдат поради своето собствено откритие, но никога не са се отказали от Него, което пък в крайна сметка, прави евреите да са евреи”. Но, въпреки казаното до тук, остава въпроса: Как изобщо е станало възможно Холокост да се случи? През последните два века западната цивилизация бива обхваната от някакъв огромен оптимизъм по отношение на бъдещето. Тя вярва в един голям глобален човешки прогрес, но антисемитизмът и Холокост поставят своя черен печат и голяма въпросителна върху действителното развитие на хората и на човешкото общество. Същите тези хора, които са вярвали в научните и географски открития, в прогреса и изобретенията, които предприемат крачки и пътувания в науката, които наистина променят света, се оказват също така способни да инвестират цялата си енергия в това да открият съвършени технологии за избиване на хора и създават оръжия и методи, които никога преди не са били използвани за избиване на хора. И тези технологични постижения и открития биват използвани срещу евреите, за да бъдат те премахнати хладно и систематично от лицето на земята. Именно тези технологии и открития правят Холокоста възможен – евреите са избивани така, както това не е било правено с нито една друга етническа група хора на планетата. И, макар да можем да разберем употребата на технологиите за убийство и зверствата, необяснимо остава поведението на хората. Едно от най-жестоките разкрития на Франкфурския процес е това за състоянието на сърцето на хората, участвали в Холокоста. Става дума за поведението на обвинените членове на СС, които са работели в лагера ““Аушвиц””. Главният обвинител по делото Фриц Бауер разказва, че от самото начало, когато прокурорите започват да разпитват обвиняемите, те не чуват и една дума на съчувствие към оцелелите концлагеристи. Става дума за проява на съчувствие към хора, на които целите им семейства са били избити в газовите камери. По повод на това главният прокурор казва: “Ако бяха показали, че съжаляват за делата си или, че изпитват състрадание към съдбата на жертвите си, Германия и светът би изпитал малко облекчение! Това би прочистило въздуха, бихме си отдъхнали ... Само една дума на съчувствие би означавала много. Но те не произнесоха и една дума на разкаяние!”.
Днес, обаче, гласовете на тези, които казват: “Не е възможно това да се е случило”, продължават да са съпроводени от гласовете на тези, които казват, че съжаляват, че не се е било случило докрай или, че биха искали да се случи отново. Историческите сведения, разказите на оцелелите евреи показват, че преди началото на Втората Световна война, въпреки покачващото се напрежение и нарастващата омраза към тях, и в най-смелите си фантазии евреите в Европа не са можели да си представят или да повярват, че Холокост наистина ще се случи. Това не попречи тъмнината в Европа да продължи да расте и шест милиона души да платят за това с живота си. Цели родове, водещи своето начало още от времето на Авраам, биват изтребени и единици са тези, които успяват да оцелеят и по-късно да отидат в земята, която днес се нарича Израел. Населението на цели градове и селища в Европа, съществували с векове на определени територии, с тяхната култура и история, биват изтрити от лицето на земята така, сякаш никога не са съществували. Човешкият ум не може да обхване и проумее колко жестоко и зловещо е това зло, щом е било способно да извърши убийството на един милион и половина деца. Ако се опита да си го представи, човек би полудял или би изпаднал в дълбока депресия от това, на което са били способни хората. Но днес има и една друга реакция: тази хората, които, когато чуят за случилото се, вдигат с безразличие рамене и отминават нататък така, сякаш това не ги касае, сякаш не е тяхна работа. На много от хората в пред-военна Европа не им се е искало да вярват, че това, което Хитлер говори, след това ще започне и да го върши. Те са смятали, че това е само пропаганда, някакви си думи, но именно думите, които не срещнаха твърд отпор, създадоха Третия райх и думите сътвориха ужаса на Холокоста. Думите са важни, защото творят. Лагерите на смъртта бяха построени първо чрез думи и чак няколко години след това се превърнаха в бараки и пещи! Демонизираният образ на евреина е плод на думи, които никой не е оборвал. Тези думи са били говорени в продължения на векове. Днес хората отново чуват думи на антисемитизъм и думи на омраза срещу евреите, но смятат, че това не е толкова опасно, защото това са само някакви приказки. Светът чува как президентът на Иран използва сходен на нацистите вулгарен език, когато съобщава публично какво смята да направи с евреите и с държавата им, но в голямата си част светът реагира така, сякаш той го няма пред вид. Светът вдига рамене, сякаш това е нещо нелепо, някакво недоразумение, защото не вярва, че е възможно някой да посмее да го направи. Но светът отново греши: възможно е! Малко по-малко светът свиква с думите, че “Израел трябва да бъде изличен от картата на света”. Наивността и лишеният от основания оптимизъм на цивилизования свят не позволяват на много хора и днес да разберат, че президентът на Иран говори напълно сериозно. И чак, когато нещо шокиращо се случи, хората се сепват и си казват неща като: “Изобщо не вярвах, че е възможно да стане нещо толкова ужасно!”. Смятате ли, че това оправдава тези хора? Те са знаели, но не са сторили нищо, за да попречат на злото. Ние хората много странно се заблуждаваме, че, ако искренно си кажем, че не можем да повярваме, че това зло се е случило, това ни оправдава и оневиннява. Така че правилният въпрос днес не е: “Как е било възможно да се случи?”, а по-скоро: “Къде са били нормалните хора, които не са попречили то да се случи?”. И тук ние като българи имаме достоен пример в онова смело поколение, които отказаха да се поддадат на пропагандата и спасиха живота на всичките около 49 000 български евреи. Преди време в някои западни медии бяха публикувани открити наскоро снимки на немски войници от времето на Втората световна война, които са се снимали по време на почивката си. На снимките те са усмихнати, радостни, те прекарват времето си добре и се веселят. Кои са тези войници? Какво пък толкова? Оказва се, че тези мъже и жени във военни униформи са служели като пазачи в един от лагерите на смъртта. И от тези снимки ти не знаеш какво би трябвало да мислиш, защото хората на тези снимки изглеждат радостни и щастливи, просто като едни добри хора. И това, от което могат да те побият тръпки, е че същите тези хора, които зад телените огради на лагера са били способни да извършат неща, които не се побират в ума ни, с други човешки същества, изглеждат ужасяващо нормални и приятни хора. Като човека, който ти би могъл да срещнеш днес на улицата. Това е неразбираемо: как е възможно злото да бъде така добре скрито в дълбините на човешкото същество? Абсолютно невидимо, неподбуждащо каквито и да било подозрения, но въпреки това то е там, тъмно и напълно реално. И когато събитията се развият по определен начин, това зло е готово да излезе и да прояви своята паднала същност. В Библията се казва, че във човека не живее добро, а само желание за добро. Дами и господа, това прави огромна разлика. Желание за добро има, но не винаги има сила то да бъде извършено. Да бъде игнорирано това реално зло и чрез безразличие и апатия да му бъде дадена възможност да се разрасне и умножи, ще бъде равно на това да дадем отново зелена светлина на същите събития от миналото да се случат и днес. Животът на човечеството не трябва да бъде като возенето на човека, качил се на въртележка, който при всяко едно завъртане, вижда повторението на едни и същи неща.
Всеки от вас може да вземе това, което чу тази сутрин и да го сподели с други хора. Нека тази сутрин да не остане само едно събитие, но да го приемем като част от задачата, която Бог е възложил на всеки от нас – да говорим и да образоваме. Ние не можем да мълчим, защото мълчанието не подобава, когато става дума за такова злодеяние. Където и да се намирате, дори между хора, които не са съгласни с вас, осмелете се да говорите, съпротивете се на всяка омраза срещу евреите, защото само така историята няма да се повтори пак. И във свят, в който всичко е битка на интереси и се използвят всякакви средства, някой трябва да се осмели да стои зад това, в което вярва. Ще завърша с думите на Алберт Айнщайн: “Този свят е едно опасно място да се живее, но не поради хората, които вършат зло, а поради тези, които стоят отстрани и им позволяват да го вършат!”. Нека тези думи да не могат да бъдат казани никога за който и да е било от хората, които сме тук тази сутрин! Бог да ви благослови! Текстът е изказването на пастор Андрей Аврамов на възпоменателната служба по повод Международния ден в памет на жертвите и оцелелите от Холокостa, състояла се на 25 януари 2009г. в ХЦ “Победа”, София. Част от съдържанието е подготвено по текстове от “История на антисемитизма” на Франсоа дьо Фонтет (София: ИК “Кама” 2002г.), “Еврейската загадъчност” на Ернест ван ден Хааг и “Защо евреите” на Денис Праджър и Джоузеф Телушкин (София: ИК “Витлеем”, 2006) В 1 Солунци 5:3 четем: „Когато всички казват: Мир и безопасност! Тогава ще ги постигне внезапно погубление”. Тук бих искал да ви покажа няколко снимки, придружени от кратък урок по история, защото, който пропусне да се поучи от историята, рискува да повтори нейните грешки.
Човекът, който виждате, е роден на 18 март 1869г. в град Бирмингам и името му е Артър Невил Чембърлейн. От 1937г. до 1940г. мистър Артър Невил Чембърлейн е министър-председател на Великобритания. Той ще остане в историята на света с печалната слава на човека, въобразил си, че на 30 септември 1938г. е успял да подпише исторически мир между Великобритания и Германия.
Знаете ли колко дълго трае този мирен договор? По-малко от една година. Възползвайки се от дипломатическия комфорт, който има, на 1 септември 1939г. Хитлер започва Втората световна война, като окупира половината от територията на Полша.
Няколко месеца след това, през март 1939г., Германия окупира Чехословакия. Но това не е най-страшното. Най-страшна е реакцията на света. Знаете ли какво прави светът? Целият цивилизован свят мълчи, светът се прави, че нищо не е станало и никой не се изправя и не посмява да каже каквото и да е било в защита на Чехословакия. Защо? Защото никой не иска да има война, а Англия и Франция са обсебени от маниакалната идея за мир – мир на всяка цена. Всички тези политици се надяват, че, след като Хитлер е глътнал Австрия и сега Чехословакия, той ще се насити и ще спре до там. С други думи, ако ние си замълчим за Чехословакия и натиснем Чехословакия да си даде територията, тогава мирът, който ние имаме с Хитлер, ще бъде гарантиран. Помислете колко нелепо и безумно ни се струва днес това мислене на г-н Чембърлейн. Ние с вас знаем, че тази безумна идея за мир на всяка цена, когато не е било възможно да има мир с Хитлер, е направила последиците от Втората световна война чудовищни. Това забавяне дава възможност на Фюрера да произведе нови и нови оръжия и да подготви армия, която да съсипе цяла Европа. Военната промишленост на Чехословакия е една от най-мощните в Европа. Само заводите “Шкода” от момента на окупацията на Германия до нападението над Полша произвеждат толкова военна продукция, колкото цялата военна промишленост на Великобритания. Всяка война, започната по-рано, е щяла да има по-малко зловещи последици от последиците, които Втората световна война нанася на света.
Това е една от причините, поради които християните трябва да имат своя глас в Европейския парламент в Брюксел. Целта на съществуването на Европейската Коалиция за Израел е да има християнска организация, работеща в Брюксел, която да подава ясен сигнал към Европейския парламент от името на християните в Европа, че в Европа има хора, които няма да се съгласят да има ново Мюнхенско споразумение. Мюнхенското споразумение е едно от най-позорните споразумения в историята на миналия век, в което Англия и Франция принуждават Чехословакия да предаде част от териториите си на Германия и след четири месеца Чехословакия е окупирана. Логиката на споразумението, подписано от г-н Чембърлейн с Хитлер, е “земя срещу мир”. Може би тази логика е добра за някои ситуации, но не и когато става дума за някой, който иска да има цялата ти земя, какъвто е случай със земята на Израел. Тези, които пропуснат да се поучат от историята, планират да повторят нейните грешки. Ислямът и духовната криза на Eвропа 1 Йоан 4: 1-3: “Любезни, не вярвайте на всеки дух, но изпитвайте духовете дали са от Бога; защото много лъжепророци излязоха по света. По това познавайте Божия Дух: всеки дух, който изповядва, че Помазаният Спасител (Исус Христос) е дошъл в плът, е от Бога; а всеки дух, който не изповядва Спасителя, не е от Бога; и това е духът на антихриста, за когото сте чули, че иде, и сега знаете, че е вече на света”. 2 Йоан7: “Защото много измамници влязоха в света, които не изповядват идването на Помазаника Спасител (Исус Христос) в плът. Такъв човек е измамник и антихрист”. Нашата тема е: “Ислямът и духовната криза на Европа”. Това ще бъде опит за духовен анализ на събитията в света около нас. Целта на този анализ е да ни даде разбиране за това, което се случва в Европа днес. Ясно е, че темата е огромна и не може да бъде изчерпана с една проповед. Това, за което ще говорим, обаче, заслужава да получи подобаващо внимание: то ще разшири познанията ви по темата и ще ви представи една по-ясна картина на учението на исляма и на ставащото в Европа днес. Така че, с ваше разрешение, ще започна с един нетипичен за християнска проповед, но много подходящ за днешната тема текст – думи на древногръцкия философ Платон, който казва следното: “Лесно можем да простим на дете, което го е страх от тъмното, но е истинска трагедия, когато възрастен човек го е страх от светлината!”. Нека в началото ви представя някои факти и данни, с които по-голямата част от вас вероятно не са запознати. Ще избягвам да правя изводи, ще оставя това на всеки един от вас. През последните няколко седмици ние сме свидетели на една инициатива в София, която може да бъде наречена “Спрете минеретата”. Поводът бяха 27 декара закупена земя за строеж на ислямски център и джамия на територията на София. В момента обществото ни е залято от гласове, които говорят какво ли не по темата. Днешната проповед се оказва политически и медийно актуална, но от това, което чувам да се говори в медиите, оставам с впечатлението, че и политиците, и хората в България не си дават сметка за същността на проблема. По тази причина предлаганите решения и инициативи не представят никакво реално решение на въпроса. Дори анализаторите не искат да погледнат истината в очите. Като християни ние с вас трябва да изучаваме внимателно проблема с настъплението на исляма навсякъде в Европа, защото бъдещето на нашата държава и на другите държави-членки на Европейския съюз, бъдещето на църквата в Европа, както и изпълнението на голямото поръчение на Исус зависи от това. И, ако за някои от изброените неща може да има колебание, то със сигурност бъдещето на християнството в Европа зависи от това какво ще направим днес, изправени пред инвазията на исляма.
Имиграцията на мюсюлмани в Европа също нараства с всяка изминала година – най-големият процент от имигранти към днешната дата в Европа е този на мюсюлмани. От естествен прираст и имиграция мюсюлманското население в Европейския Съюз вече нараства с повече от един милион на година. Според прогнозите, ако тези темпове на разрастване на исляма се запазят, към 2020г. мюсюлманското население в Европейския съюз ще бъде двойно по-голямо, отколкото е днес, т.е. около 40 милиона, а към 2035г. ще се удвои отново, т.е. ще бъде около 80 милиона. По това време вече най-големите компактни групи от млади хора под 20 годишна възраст в големите европейски градове ще бъдат общностите на мюсюлманите. Дано в прогнозите да има някаква много сериозна грешка или преувеличение, но истината е, че средностатистическият европеец днес или не иска да има деца, или има по едно дете. Статистиките за ражадаемостта показват, че, за разлика от мюсюлманите, които нарастват с по над един милион на година, европейските народи имат отрицателен прираст и намаляват с по два милиона и триста хиляди на година. За десет години това прави 23 милиона европейци по-малко. Растежът на Европа ще бъде от раждащи се мюсюлмани имигранти. Това означава, че, ако нещо радикално не се случи, макар и бавно, старата Европа умира, за сметка на една нова Европа, в която групата от хора, изповядващи ислям, ще бъде доминираща. Историята познава случаи на големи демографски промени. Тя също познава и смяна на една култура с друга култура, на една религия с друга, така че случващото се не е нещо ново. Случващото се днес не би било и толкова обезпокоително, ако не ставаше дума за хора, които все повече и повече изповядват радикален ислям. Тяхната цел не е просто да дойдат в Европа и да живеят мирно и плодотворно с всички останали хора. Тяхната цел е да установят шариат навсякъде, където отидат.
По последни данни 40% от британските мюсюлмани заявяват, че биха искали шариата да бъде въведен във Великобритания. Наскоро Саудитска Арабия оповести, че за последните 35 години само тя е инвестирала над 90 милиарда долара в разпространението на исляма. Като имаме пред вид, че Саудитска Арабия е произвела 62% от всички ислямски терористи и терористични организации в света (т.е., най-много), можем лесно да се досетим за кой вид ислям става дума. Нека да се върнем в България с уточнението, че от всички страни-членки на Европейския съюз, към днешна дата ние в България имаме най-голямото мюсюлманско население на своя територия. Според главното мюфтийство един милион и половина души в България вече изповядват ислям. Ако приемем, че в България живеят осем милиона души (което ме съмнява), това прави малко над 18% от населението ни. Официалните данни са за 12-13%. Дано Мюфтийството да греши! При тези проценти, обаче, не трябва да ни е чудно, че в София предстои да видим изграждането на ислямски център, ислямски университет и джамия. Проектът може да се забави, но няма да може да бъде спрян. Какво всъщност е притеснителното в това, което се случва и у нас, и навсякъде в Европа днес? Като християни ние разбираме правото на всеки човек да прави своя избор на вяра и религия, но ние сме обезпокоени от построяването на джамии и учебни заведения, защото това води след себе си определени събития. Причините да бъдем хора, които ще се противопоставят на това, което става, са изцяло духовни, както и противопоставянето ни ще бъде духовно. Джамията и религиозните училища заемат централно място в разпространението на исляма, като плодът от това е радикализация на номиналните мюсюлмани. Като християнин аз не искам да видя ислямът да се разпространява в моята страна, защото това ще бъде катастрофално за нея. Българските мюсюлмани са все оюе номинални, но след десет години това вероятно няма да бъде така. Тоталитарният контрол посредством пропаганда и тайни служби в мюфтийството скоро ще спре да има този ефект. Когато ислямът сатне силен, той слага своя духовен печат върху обществата, в които се намира. Ислямът има своите много ясни и твърди разбирания, които контролират начина на живот във всяка област на тези, които го изповядват. Ислямът използва всяка законова уредба, която може, за да легализира своите принципи и практики на живот, там където той се намира. Едно от най-обезпокоителните събития в целия свят днес се случва точно под носа ни и това е разпадането на светската Турска държава. Обръщането на Турция отново към ценностите и принципите на исляма е едно от най-тревожните знакови събития на нашето време. Това е ясно послание към целия свят, но особено към Европейския Съюз: ислямът е по-силен от всяка атеистична светска система! Помислете върху това: ако Турция наистина попадне под властта на исляма и светската държава на Мустафа Кемал бъде разрушена, това ще бъде ясен сигнал за целия свят за това каква ще бъде участта на всяка друга светска, атеистична система при сблъсъка й с исляма!
Нищо чудно, че този цитат предизвика бурна реакция в ислямския свят. Имаше вълна от протести, съпроводени от насилие върху църквите и християните от ислямските държави. Папа Бенедикт XVI бе обвинен в некомпетентност и в неразбиране на исляма. Официалните реакции не закъсняха – външният министър на Египет поиска обяснение, пакистанският президент поиска Папата да се извини за думите си, а пакистанският парламент заклейми речта. Много интересна бе реакцията на Турция, което е показателно за случващото се там. Директорът по религиозните въпроси на Турция поиска Папата да се извини, а заместник-председателя на управляващата партия „Справедливост и развитие” заяви: “Заради думите си Папата се постави в същата категория, където са Хитлер и Мусолини”. Това изказване го оставям без коментар. Трябва да си дадем сметка, че християните и хората, изповядващи ислям, правят повече от 50% от населението на планетата днес и докато те се намират в конфликт това ще означава, че в света не може да има мир.
Но в съдържанието дори на това отворено писмо, изпратено до християните от целия свят, вече се съдържа торпилирането на всеки такъв диалог. Защото, макар писмото да предлага диалог (което само по себе си представлява невероятна възможност хората, изповядващи ислям, да чуят Евангелието – нещо, което ислямът не търпи), част от текста на писмото, върху който се предлага диалог, гласи: “Никой не може да бъде асоцииран с Аллах като някой, който участва в неговата божественост”! В ислямската теология и Корана този израз се отнася изключително и само до отричането на Божествеността на Исус Христос. Има много текстове в Корана, които говорят за това. Сура 5:17, например, казва: “Богохулници са тези, които казват, че Аллах е Христос, синът на Мария”. Пак Сура 5:73 и 75 казват: “Богохулници са тези, които казват Аллах – това е третият от Троицата... Ако не престанат да говорят това, болезнено мъчение ще сполети богохулниците! (...) Месията, синът на Мария, е само пратеник, преди когото отминаха пратеници. И двамата приемаха храна. Ние им разясняваме знаменията, вижте как те лъжат!... С други думи, понеже и Исус, и Мария са се хранели и са чувствали глад и жажда, е невъзможно в тях да има нещо божествено. Коранът ясно отрича идването на Бог в плът, а сура 4: 157-158 отрича разпятието на Христос на кръста като учи, че Бог бил избавил Исус от кръста и вместо Него бил разпънат този, който Го бил предал. По този начин Коранът твърди, че Исус Христос не е умирал на кръста и не е бил Сина на Бог, т.е. Бог дошъл в плът, Този Който е донесъл спасение на света чрез Своята смърт и възкресение. Въпрос: При тези твърдения, колко място за дискусия между християните и мюсюлманите по отношение на вярата в Бога остава? Разбира се, в едно общество, където има хора, изповядващи различни религии, правилният подход би трябвало да се основава на следното разбиране: Всички хора имат основно човешко право да се запознаят със съдържанието на различните религии и да следват тази, за която имат убеждение в сърцето си, стига практикуването на тяхната вяра да не заплашва или разрушава живота на другите хора. За разлика от християнството, обаче, ислямът не е лична, персонална вяра, а е религиозна идентичност, която определя живота на този, който го следва по-силно от всяка друга семейна или етническа принадлежност. Това поставя въпроса дали ислямът и християнството изобщо могат да съществуват заедно. Ислямът учи всеки мюсюлманин още от ранно детство, че той е и интелектуално, и духовно превъзхождащ юдеите и християните, да не говорим за безбожниците, т.е. атеистите. Мюсюлманинът е учен, че заслужава да има по-висока позиция от юдеите и християните; че той трябва да е лидерът, защото той принадлежи към единствената права вяра. За всеки веднага става ясно, че, при проповядване на такова учение, за един мюсюлманин, който го вярва, ще бъде много трудно да приеме да се намира в една второстепенна позиция в обществото, където и каквото и да е то. Да не говорим за позиция, при която ще трябва да се покорява на законите на едно не-ислямско общество, каквото е западно-европейското, например. Ислямът не само има свои абсолютни ценности и цели, но, когато очакванията на исляма не бъдат удовлетворени, той крие в себе си голям потенциал за конфликт и огромна енергия за нестихваща война. Претенциите на исляма за върховенство над християните и юдеите са в основата на неговото учение и теология. Мохамед не е бил признат нито от юдеите, нито от християните за пророк на Бога. Огорчен, той сътворява учение, което трябва да докаже, че неговият Бог е по-превъзходен от Този на християнството и юдаизма. Доказателството за това ще бъде върховенството на исляма над християни и евреи. Така в самата същност на исляма е залегнало отричането на християнстовто и юдаизма и задачата, мисията на исляма, е да доминира над християните и юдеите. Коранът е пълен с целенасочени текстове срещу юдаизма и християнството. И Западът трябва да си даде сметка, че някогашните номинални мюсюлмани не са вече номинални мюсюлмани и, че с огромна скорост мюсюлманите по цялата земя се връщат до радикална вяра в Корана. Никакви програми за интеграция на мюсюлманите в Западното общество не могат да спрат този процес, ако чистият Коран продължи да се изучава в джамиите и ислямските училища. Мюсюлманите не могат да се интегрират, защото вярата им ги учи да направят точно обратното. Ислямът учи, че те трябва да се живеят шариата и да наложат шариат там, където живеят в момента. Битката за фереджетата не е периферна битка, тя е много важна стъпка към привикването на всички хора с концепцията за живот според шариата. Шариат е задължителният начин на поведение за всеки мюсюлманин, обхващащ всяка област от живота му. Шариатът обхваща целия съзнателен живота на мюсюлманина и е целта на учението на Исляма. И докато по цялата земя номиналните мюсюлмани стават радикални мюсюлмани и ислямът се разраства, номиналните християни в Европа стават все по-номинални и дори вече не са християни, т.е. те дори не могат да предложат на мюсюлманите една по-добра вяра в Бога. Следната статистика показва, че, за съжаление, ислямът е най-бързо растящата религия на планетата днес:
За тези 35 години ислямът е растял средно 1,3 пъти по-бързо от християнството. Каква е основната причина за това? Две трети от хората, които се определят като християни, са номинални християни. Божието Слово не е авторитет в живота им. Едва една трета от всички християни са хора, които вярват в “Голямото поръчение”. Това означава, че едва една трета от всички християни живеят и споделят вярата си с другите хора. И нека ви кажа, че тези християни не са в Европа. Те са в Азия, Африка, Северна и Южна Америка, но не и в Европа. Това, обаче, не е така при исляма. Мнозинството от хората, изповядващи исляма, не го изповядват формално, а реално, затова той расте много по-бързо. В продължение на 250 години Европа с наслада критикува и се подиграва с вярата в Бога на Библията като някакво научно недоразумение. Възхвалявайки хуманизма на човешкия разум като стоящ над Бог и способни да създават истинско цивилизовано общество! Но какъв бе плодът? Ако оптимизма на просвещението може да бъде обяснен, то е непростимо да бъде подкрепена вяра в хуманизма и човешкия интелект на една Европа, която сътвори две световни войни и холокоста именно поставяйки разума над вярада в Бога! Следващите поколения може и да съжаляват, че европейската конституция не посочва юдео-християнството като основа на Европа, защото така Европа спокойно става "дом на исляма". Без Христовото име Европа отваря врата към визията на исляма за превръщането на Европа в родина на исляма! Така един ден Европа може да бъде погълната и разрушена от собствената си идея за толерантност от тези, които я използват, за да постигнат своите цели! Има ли някой в Европа, който наистина може да се противопостави на исляма по начин, който да спре неговото разрастване? Аз вярвам, че отговорът е: “Да!”, но не вярвам, че пост-модернисткият манталитет и начин на живот на Европа имат силата да го направят. С какво по-точно светска, атеистична и хуманистична Европа ще застане срещу заливащия я ислям? Доминиращата философия на съвременният западно-европеец е тази на пост-модернизма. Един от големите живи философи на този и миналия век е Робърт Спииман. Роден е на 5 май 1927г., католик и приятел с папа Бенедикт XVI. Наричат Робърт Спииман “най-големият жив немски католически философ”. Той описва ценностната система на съвременния западно-европеец по следния начин. “Нашата цивилизация счита абсолютните истини и вътрешните морални убеждения за нетолерантни и опасни за ценностната система на Европа. Фактически истинската, централна ценност на Европа е скептицизмът ... Бъдещата Европа ще бъде общество, което защитава и приема всякакви по-малки общества с техните ценности, но отказва да бъде общество, което има ценности!”. Вярвам, че думите на Робърт Спиимън уцелват проблема на Европа право в десятката. Той представя на вниманието ни основното интелектуално разбиране на повечето западно-европейци, което е релативизмът. Релативизмът е система от схващания, обединени около позицията, че истината и моралът са относителни и трябва да се разглеждат само от гледна точка на ситуацията или историческия момент. Релативизмът е противоположен на абсолютизма – абсолютизмът отстоява схващането, че съществуват универсални етични стандарти и ценности, които са абсолютни. Релативизмът твърди, че етичните норми се променят според времето и епохата. Релативизмът също отрича съществуването на абсолютни стандарти, по които да се преценява истината. Релативизмът отстоява схващането, че разбирането за добро и зло е въпрос на социално споразумение и съгласие между хората, и по тази причина няма нищо, което да има универсална морална валидност. Това мислене е довело съвременния европеец до объркване и неспособност да взима категорични решения. Помислете върху това какво правеше Европейският съюз по време на етническото прочистване в Косово: казваше, че това е вътрешен проблем на Югославия. Общество с такова мислене е като къща, която вместо стени има само постоянно отворени прозорци.
Много съвремнни, живеещи на Запад, така наречени “модерни мюсюлмани”, брилянтни в своя хуманистичен изказ, се опитват да обрисуват исляма като толерантна, мирна и помирителна религия . За съжаление, това не е без успех. Но нека ви кажа, че техните думи не могат да променят истинската тъмна природа на учението на исляма! Каква е истинската природа на исляма може лесно да бъде изучено, разпознато и оценено на местата, където ислямът владее. Саудитска Арабия, Иран, Пакистан или Судан, например. Въпрос: Какво е състоянието на човешките права в Саудитска Арабия? Как стои въпросът с толерантността към другите религии или с правата на жените по тези места? Ние трябва да поставим честно тези въпроси без да ни е страх, че ще бъдем обвинени в някаква “ислямофобия”, защото това е реалната картина за живота на хората там, където ислямът владее. Това са държави на дискриминация, насилие и преследване на всяко нещо, което не е с ислямски произход. Ако Европа спре да се самозаблуждава, че става дума за ексцесиите на някаква малка група религиозни екстремисти, които не били част от официалния ислям, и погледне към Саудитска Арабия, Иран, Пакистан или Судан, където основен закон е шариата, европейците ще осъзнаят по какъв начин ислямът ще започне да показва истинското си лице в Европа. Това, разбира се, ще стане едва когато неговата сила и възможности се увеличат. А това зависи от размера на предоставените му от Европа възможности да се укрепва и развива на нейна територия. Този радикален ислям не е малко, изолирано явление: той вече настъпва и завладява и по-либералните ислямски държави като Египет и Сирия. Разтърсен от шока на заплахата и терора, който ислямът заяви, че ще упражни върху света, Европейският съюз започна да прави компромиси. Формулата е мир срещу разрешение ислямът да продължава да се разширява. Тази европейска политика е логична и напълно обяснима. Хора, които имат неопределени ценности, изповядват философията на плурализма и относителността на истината, няма как да имат сила да окажат съпротива. Кой човек би дал живота си за относителни истини и относителни ценности? Европейците нямат силата да дадат живота си за кауза, защото вече са обявили, че всички каузи са относителни и субективни. Ако преди сто години хората в Европа са били готови да дадат живота си за родината си, днес много хора се срамуват дори от споменаването на подобно нещо. Всъщност, има ли нещо, за което европейците днес биха дали живота си? Повечето хора са така обсебени от просперитет, комфорт и почивки, че нямат никой или нищо, за което да си струва да застанат с живота си. Понеже, ако всичко, което имаме, е днес и сега, в този живот, ние няма да сме съгласни да изгубим нищо. От страх, че ще изгубят това, което имат, подложени на терор и страх, европейците ще стават още по-склонни на компромиси, още по-податливи на манипулация и корупция. И накрая много хора могат да стигнат и до точката, където са готови да проституират със себе си, с принципите и убежденията си, за да могат да запазят спокойния си, комфортен живот.
Решението не е и в надигащите се в много държави в Европа национализъм и ксенофобия, защото национализмът използва сходни на исляма методи на омраза, заплаха, насилие и агресия. Всеки национализъм само допълнително активира процеса на радикализация на мюсюлманите в Европа и това е поредният фалшив, заблудителен сигнал, който мнозина ще последват. Единственият верен отговор за победа над исляма както в миналото, така и днес, е разпространението на Евангелието сред мюсюлманите и връщането на номиналните християни от Европа обратно до живата вяра в Господа. Ако църквите в Европа са пълни и службите в неделя преливат от хора, мен не ме е страх от исляма. Портите на Ада не могат да надделеят над Църквата на Исус! Но Адът няма проблем да надделее над една светска, хуманистична Европа и над едно меко, пълно с компромиси християнство. Да смяташ, че един мюсюлманин ще повярва, като му кажеш, че няма Бог и, че всичко е само земно удоволствие, затова да си гледа кефа, е голяма заблуда. Ти ще си навлечеш неговото презрение. Коранът казва, че проклятието на Аллах е върху безбожниците. Но, когато му кажеш, че и ти вярваш в Бога, че познаваш Живия Бог, че ти също живееш чист и морален живот като него без грях, и че Този Бог е любов, че е Баща, и че той също може да Го познае лично, това ще го накара да се замисли, ще го накара да започне да слуша!
Ако ислямът е дух, той трябва да бъде спрян духовно. Начинът е молитва. За съжаление, в Европа няма молитва. Липсва мощна общо-европейска молитва, която може да смъкне върху европейските държави Божията милост и протекция и да спре проникването на исляма. Разбира се, на отделни места има молитва, но молитвената дига, която би могла да спре потопа на исляма, е все още само мечта. Европейските държави и, за съжаление, европейските църкви, нямат за цел Евангелието да достигне мюсюлманите в Европа. Вместо да подкрепят проповядването на Евангелието и да застанат зад разпространението на християнството в Европа, повечето Европейски държави ограничават работата на живата църква. Битката отдавна вече не е дали да бъде построено някое ново минаре, или не. Ислямът отдавна вече се е качил на този влак. Много по-важно е да се започне битката, която не е срещу плът и кръв. Вярвам, че Бог призовава църквата в Европа да се вдигне на молитва, за да спечели народите си за Господа! Ако църквата в Европа не направи нищо, за да достигне до своите народи с Евангелието, ако не обясни на своите сънародници и лидери начинът да бъде спрян исляма – под това аз разбирам показване на любов към мюсюлманите, молитва и евангелизация, – не съм сигурен колко ще може да бъде запазено от Европа. Само след петдесет години човечеството ще има пред себе си една доста различна Европа. Номиналното европейско християнство е най-вредното послание на Европа до мюсюлманите. То е доказателството, от което имамите се нуждаят: обвинението на Корана срещу лицемерието на християнството се оказва вярно. Но, ако има християни, в които Евангелието е станало плът, чиито умове и сърца са чисти, семействата им са здрави и силни, готови са да простят на тези, които са ги наранили и са им съгрешили, обичат ближния и враговете си и са пълни с милост и състрадание – пред такова послание ислямът ще бъде слаб и безпомощен. Мюсюлманите ще бъдат привлечени от такова Евангелие. И Библията свидетелства, че, понеже ранната църква беше такава, нищо не можа да й устои! Но, ако Евангелието не е плът в нас, ако християните са лицемери, които не се покоряват на Словото на Бога, ако, вместо това, са посветени на това да постигат своите си цели, то тогава ние нямаме нищо, което можем да дадем на мюсюлманите и нищо, с което да се противопоставим на исляма. Непокорството на Словото, което така наречените християни вършат, е болестта, която лишава Евангелието от това да има сила пред мюсюлманите. Исус каза: “Нова заповед ви давам: да любите един другиго, както Аз ви възлюбих!”. Моята вяра е, че, изправени пред настъпването на исляма, истинските християни от всяка деноминация – католици, православни и протестанти – ще разберат, че нямат друга алтернатива, освен да демонстрират превъзходството на Господ Исус Христос чрез праведния си живот. И тогава силата, която променя човешките сърца, ще потече от църквата към хората и ние ще видим и невярващи, и мюсюлмани да отиват при Господа! Християнска инициатива в подкрепа на европейско-израелското сътрудницество ОБЩА ИСТОРИЯ Без съмнение, историите на Израел и на Европейския съюз са близко обвързани. Създаването и на ЕС, и на държавата Израел е пряк резултат от зверствата и кръвопролитията през време на Втората световна война. Непосредствено след края на този конфликт Уинстън Чърчил, Робърт Шуман и много други европейски държавници предвиждат необходимостта от една обединена Европа като важна стъпка за предотвратяването на още една смъртоносна война в региона. В резултат на това, през 1957г. чрез Римския договор е създадена Европейската общност. По същото време се появяват още нови и нови свидетелства за чудовищния геноцид, извършен от нацистите спрямо 6 милиона евреи. В последствие световната общественост признава спешната нужда от родна земя и спокойно небе за еврейския народ, с цел прекратяването на 1000-годишния антисемитизъм, законно настанил се в Европа.
ЕВРОПЕЙСКОТО ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВО
Старата нова заплаха ЕВРОПЕЙСКОТО ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВО
Историческата отговорност
Диалог ИЗРАЕЛ – ЕСТЕСТВЕН ПАРТНЬОР ЗА ЕВРОПА Израел, повече от всяка друга нация в Близкия изток, споделя общи ценности и исторически корени с Европа.
Поради всичко това Израел се явява естествен и основен партньор на Европейския съюз и особено по отношение на Барселонския процес, който ЕС започна със страните от Близкия изток и южно-средиземноморския регион. КОИ СМЕ НИЕ През последните 50 години в протестантските, католическите и евангелски църкви в Европа се зародиха движения, целящи да покажат искрена християнска любов и солидарност с народа на Израел. Това важи особено силно, когато самото съществуване на Израел е заплашвано отново и отново от арабски нашествия. Християните в Европа и по целия свят усетиха като свое задължание да застанат в подкрепа на еврейския народ и Израел. Християните с про-еврейски нагласи днес съставляват постоянно нарастващо движение в традиционните деноминации в Европа и по света. Европейската коалиция за Израел е християнска формация, която представлява християнски организации и отделни християни в Европа. НАШИЯТ ГЛАС В БРЮКСЕЛ Европейската коалиция за Израел е посветена на следните цели:
За да постигне тези цели, ЕКИ планира да прави адекватни публикации и да провежда мероприятия с образователна цел и конференции в Брюксел и на други места, както това са само някои от предвижданите активности. 
Пастор А. Аврамов в Европейския парламент | Важна бележка | Да се поучим от историята | Подкрепа за кампанията | Холокостът на евреите от Тракия и Македония | Факти по спасяването на българските евреи | 49 000 цветя - 49 000 спасени еврейски живота | История и природа на антисемитизма | Преследване на ромите по времето на Третия райх | За конфликта в светите земи | Кампания по българските училища | Кампания 2008 | Пастор А. Аврамов в Европейския парламент
През 2008 г. българската кампания по случай Международния ден в памет на Холокоста беше отличена от Европейска коалиция за Израел като пример за изключително успешна кампания на национално ниво. По този повод п-р Андрей Аврамов беше поканен да сподели българския опит на годишната конференция на ЕКИ (12-13 ноември, 2008 г.) пред две различни аудитории в Европейския парламент в Брюксел – пастори и служители от 20 европейски страни и група европейски депутати.
Изказване на пастор Андрей Аврамов
Уважаеми г-н Председател, Бих искал да започна изказването си по начин, подобаващ на служител на Евангелието, като прочета стих от Библията. В книгата Изход четем следните думи: „И умря Йосиф и всичките му братя и цялото онова поколение. И се издигна нов цар в Египет, който не познаваше Йосиф”. (Изход 1:6,8). Старите поколения си отиват и нови поколения идват, минава време и хората забравят миналото. И точно както се случи в древността след смъртта на Йосиф, когато дойде нов цар и ново поколение от хора, които не знаеха историята и миналото, това може да се случи и днес. Какво ще бъде отношението на днешното поколение към антисемитизма зависи от способността ни да се поучим от историята.
За целта ние създадохме интернет сайт, съдържащ разнообразна информация от проповеди, поучения, брошури, снимки, плакати и видео филми, които да могат да бъдат използвани за провеждането на специална възпоминателна служба, посветена на Деня на Холокоста. Също така, над 500 цветни брошури, заедно с проповеди и поучения по темата, бяха изпратени по пощата на пастори и църковни лидери от страната, които нямат достъп до интернет. За кратък период от време, интернет сайтът, посветен на кампанията, беше посетен от много хора. Въпреки това, когато сайтът бе пуснат в няколко младежки чат форуми, за броени минути той получи няколкостотин отзиви, от които за съжаление около 80% бяха негативни. Това показва, че антисемитизмът, който не е характерен за по-възрастните поколения в България, вече е пуснал своята отрова всред по-младите поколения българи. В момента няма почва за антисемитизъм в България като цяло, но нивото на антисемитски настроения сред младите хора е безпрецедентно и напълно неприемливо. От друга страна, положителните реакции към съдържанието на сайта, макар и значително по-малко, бяха изключително насърчаващи и са свидетелство за силното влияние, което кампанията може да има сред млади хора, които не са знаели нищо за Холокоста. Ние получихме писма от младежи, които казваха, че са чували за унищожението на шест милиона евреи по времето на Втората световна война, но никога не са виждали снимки или документални снимки и сега, когато са видели подобни материали на сайта, са били в шок. Бих искал да ви прочета част от писмото, изпратено до нас от едно 15-годишно момиче от град Варна:
В резултат от кампанията 216 протестантски църкви в България са регистрирали своето участие, отбелязвайки Международния ден в памет на Холокоста със специални събития. Това означава, че около 25% от всички протестантски църкви в страната са участвали. На различни места, по инициатива на християни учители, или по инициатива на местни църкви, бяха организирани образователни мероприятия за Холокоста, насочени специално към учители и ученици. Днес, седемдесет години след „Кристалната нощ” в Германия, ние говорим за ценностите в Европа, защото историята трябва да бъде пазена и предадена на следващите поколения. Ако не бъде запазена или предадена правилно, тя ще изчезне и поколенията, които ще се родят, ще изгубят нещо съществено за своето развитие. Миналото е важно и без способността ни да се поучим или вдъхновим от историята ние няма да можем да създадем бъдещето, което сме били призовани да създадем. Не вярвам, че някой някога е предполагал, че след събитията от Холокоста ще дойде ден, в който хора ще започнат да се съмняват в случилото се. Че ще дойде ден, в който хората ще развият тенденция да забравят истината и историята. Но фактите показват, че предразсъдъците нарастват и антисемитизмът се завръща. и затова днес има растяща нужда от образователни инициативи, от действия и кампании, които да повтарят на днешните поколения: не забравяйте това, което се случи! помнете го, за да не се повтори!....
Днес ние можем с право да се гордеем с постъпката на онова поколение българи, което не се уплаши да говори и да се противопостави на антисемитизма. Но днес е нов ден и днес е време ние да говорим и ние да действаме. Да не говорим ще бъде равно на това да позволим омразата отново да поникне! Ние всички можем да говорим, да образоваме, да обединим усилията си, за да предпазим днешните поколения. Бъдещето ще бъде това, което ние с вас го направим и след това ще трябва да го изживеем! В края на войната нацистите направиха опит да скрият следите от престъпленията си, те разрушиха лагерите и крематориумите. Те знаеха какво бяха направили, но се опитаха да скрият истината за това, което бе извършено! Има сили, които не искат хората да знаят това, което е било станало! И затова нашето посвещение към истината трябва да бъде силно и това е времето, в което трябва да действаме и да говорим! И ще завърша с думите на Псалм 78, където на нас ни е било поръчано да говорим на поколенията след нас.
„Това, което чухме и научихме,
Холокостът не започва в концентрационните лагери. Много преди това той се ражда в умовете и сърцата на зли хора и води до унищожението на шест милиона евреи поради пасивността на повечето почтени хора. Мнозина вярват, че 1938 г. е решаващата година, когато нациите по света имат последен шанс да конфронтират Хитлер и да спасят евреите. Вместо това тези нации избират фалшивото примирие. Международната конференция в Евиан, Франция през юли 1938 г. не заклеймява действията на Хитлер и не разрешава проблема с еврейските бежанци. Правителствата на държавите-участнички просто обръщат гръб на евреите и така дават зелена светлина на Хитлер за Холокоста; чрез поведението си те показват, че не желаят да помогнат на евреите, въпреки че имат шанса да го направят. Само няколко месеца по-късно, на 9 ноември 1938 г. „Кристалната нощ” задава тона за последвалото масово унищожение на евреите в Европа. 1938 година е история. 2009 година е настояще. Ние можем и трябва да поискаме прошка от Бог за провала на нашите нации да помогнат и за провала на Църквата да се застъпи за евреите. Трябва да приложим в действие един от най-важните уроци от 1938 г., а именно – че трябва да издигнем гласа си в защита на еврейския народ, преди да е станало късно. Каква позиция ще заеме Църквата през 2009 г., когато антисемитизмът отново стремглаво нараства в Европа и когато Държавата Израел е заплашена от Иран с атомно унищожение? Това е нашият шанс да издигнем гласа си навреме. Затова ви насърчаваме да участвате в Международния ден в памет на Холокоста – неделя, 25 януари 2009 г. Чрез възпоменанието на Холокоста на вашите неделни служби, молитвата за Израел и действията в защита на тази нация днес, когато тя е изправена пред втори Холокост, а също и чрез финансова подкрепа за Европейска Коалиция за Израел, вие можете да окажете силно положително влияние в страните си и в Европа като цяло. Колкото повече църкви се регистрират и участват, толкова по-сериозно ще бъде нашето послание на предупреждение към лидерите на Европейския съюз и толкова по-силно нашето послание на подкрепа и насърчение към Израел. Кампанията „Да се поучим от историята” е инициатива на Европейска коалиция за Израел в сътрудничество с лидерски екип, който включва следните пастори:
П-р Сънди Аделая, Божие посолство, Киев, Украйна; П-р Андрей Аврамов, Християнски център „Победа”, София, България; П-р Бен Бенати, Евангелска църква на Ница, Франция; П-р Колин Дай, Кенсингтън Темпъл, Лондон, Обединено кралство; П-р Улф Екман, църква „Слово на живот”, Упсала, Швеция; П-р Инголф Елсел, Председател, Европейско петдесятно движение; Мохтар Есид, Корнърстоун министриз, Холандия; П-р Еди Фернандес, Ривърсайд Чърч, Лисабон, Португалия; Йоханес Фихтенбауер, Главен дякон, Католическа епархия на Виена, Австрия; Джеф Фаунтън, Директор на „Младежи с мисия” – Европа и Председател на Кръгла маса „Надежда за Европа”; Преп. Вилем Гласхоувер, Реформирана църква на Холандия и Председател на Европейска коалиция за Израел; П-р Моймир Калус, Винярд, Прага, Чехия; П-р Волфхард Маргис, Църквата на Пътя, Берлин, Германия; П-р Джордж Маркакис, Център „Шалом”, Атина, Гърция; П-р Леонид Падун, църква „Слово на живот”, Донецк, Украйна; П-р Мариуш Сиедлецки, църква „Блага вест”, Пабянице, Полша; Матс Тунехаг, Председател на Евангелски алианс, Швеция; Реймънд Вандепут, Председател на Административния съвет на протестантски и евангелски църкви, Брюксел, Белгия; Преп. Ханс Вайхброт, Църква на Швеция, ОАС – Лютеранско възобновително движение; Митрополит Юри, Украинска православна църква, Донецк и Мариопол, Украйна; Преп. Фридрих Ашоф, „Заедно за Европа”, Клостерлехфелд, Германия.
Холокостът на евреите от Тракия и Македония
В този контекст въпросът за съдбата на евреите от Македония и Беломорието и политическата вина на България за изпращането на 11 343 души от тези земи на сигурна смърт в лагера “Треблинка” придобива изключителна важност. Ролята на българския народ за спасяването на евреите - български поданици от т.нар. “стари територии” на Царство България (на брой около 49 000 души) е безспорна. За съжаление, безспорна е и вината на българското правителство за изпращането на 11 343 евреи - не български поданици от т.нар. “новоосвободени земи” в “източните територии” на Германия. На 24 декември 1940г. Народното събрание приема окончателно Закона за защита на нацията, който е обнародван, заедно с указ на Цар Борис ІІІ, на 21 януари 1941г. Този закон предвижда редица рестрикции за евреите, като на практика ги лишава от имущество, от финанси, от правото да участват равнопоставено в стопанския живот на страната, да сключват брак с не-евреи и, ако не са имали българско поданство до този момент, им забранява да получават такова. Законът забранява на евреите да си сменят адреса (освен с изрично позволение от Генерална дирекция на полицията), но, за сметка на това, позволява на Дирекцията на полицията да определя кварталите, улиците и градовете, в които евреите имат право да живеят и тези, в които нямат право да живеят. На 1 март 1941г. Царство България се присъединява към Германския блок – т.нар. “ос” Рим – Берлин – Токио . Същата година българското правителство осъществява “мечтата”, останала нереализирана през последните три войни: официалното присъединяване на Беломорска Тракия и Вардарска Македония към териториите на Царството. Лицата от български произход, намиращи се на тези територии, автоматично получават българско поданство. Всички останали имат три опции: да поискат българско поданство, да си останат там, където са, с каквото поданство имат до този момент или да напуснат страната до 1 април 1943г. Единствените, които са изключени от тези три опции за “всички останали”, са евреите. (По силата на Закона за защита на нацията лицата от еврейски произход, които не са имали българско поданство до датата на обнародването на закона, нямат право да получат такова след това). На 19 август 1942 г. германската легация в София получава нареждане да започне преговори за депортирането на българските евреи. Министърът на вътрешните работи и народното здраве П. Габровски (по данни на Бекерле, германския пълномощен министър в София) настоява да не се дава никаква гласност на това, което предстои да се извърши, и обществеността по никакъв начин да не бъде информирана. Още на 9 август 1942 г. се прокарва закон, с който на правителството се възлага да вземе всички мерки по решаването на еврейския въпрос и други въпроси, свързани с него. Този закон предвижда правителството да може да издава по тези въпроси постановления, които имат силата на закони и без да бъдат гласувани от Народното събрание. На 29 август 1942 г. се издава наредба на правителството, с която се създава Комисарство по еврейските въпроси при МВР, оглавявано от Александър Белев. С тази наредба се разширява кръга от забранени за евреите дейности (за евреите от Беломорска Тракия и Вардарска Македония това означава забрана за упражняването на каквато и да било професия); евреите се задължават да носят отличителен символ – Давидовата звезда; вместо лична карта имат розова легитимация. Комисариатът определя кварталите, в които могат да живеят евреи. Излизането им от населените места става само с разрешение на полицейските власти. В докладна записка на Лутер, държавен подсекретар и началник на отдел “Германия” при германското министерство на външните работи до Й. Рибентроп, министър на външните работи на Германия от 11 септември 1942 г., се казва, че в България “от блокираните еврейски капитали ще се образува един фонд за настаняването на евреите в специални лагери и места; тези “еврейски общини” ще трябва да послужат за подготовката на изселването или преселването на еврейското население”. Внимание заслужава и фактът, че Александър Белев, новоизбраният комисар по еврейските въпроси, е бил кoмандирован в Берлин и уведомен за решенията, взети на свиканата от Райнхард Хайдрих конференция в централата на Гестапо (проведена на 20 януари, 1942 г.), на която се е обсъждало “окончателното разрешаване на еврейския въпрос в Европа”. На тази конференция е бил представен списък с еврейското население на всяка една страна в Европа, възлизащо на 11 291 500 души, в които се включват и 48 398 български евреи (последната цифра е според данни от преброяването в България през 1934 г.). Нелогично е да се предполага, че българското правителство, като официален съюзник на Германия във войната, не е било осведомено какво означава фразата “окончателно разрешаване на еврейския въпрос в Европа” и е наивно да се твърди, че не е било наясно защо Германия изисква изселването на евреите. През декември 1942 г. в България пристига и СС хауптщурмфюрер Теодор Данекер, който е назначен като съветник на полицейското аташе. Данекер е работил по депортирането на френските евреи. Той встъпва в длъжност на 21 януари 1943 г. На 22 февруари 1943 г. Данекер и Белев подписват “Споразумение по изселването най-първо на 20 000 евреи в германските източни области”. Българското правителство, в лицето на комисаря по еврейските въпроси Ал. Белев, дава съгласието си за депортирането на 20 000 евреи от териториите на Царството. Цифрата 20 000 се попълва с всички евреи от “новоосвободените земи” плюс тези евреи от “старите земи”, които са ръководители на еврейската общност, имат позиции сред обществото или са по-видни и по-богати. Това са т.нар. “нежелателни евреи”. В споразумението от 22 февруари 1943г. се предвижда, че “след потвърждаване от Министерския съвет, ще се готвят 20 000 евреи – без разлика на възрастта и пола – за изселване”. Комисар Белев заминава за “новите земи” още преди официалното подписване на споразумението и одобряването му от правителството, за да проучи и започне подготовката на временните лагери и окончателната депортация на евреите. Не по-късно от 23 февруари 1943г. на служителите на Комисариата по еврейските въпроси, мобилизирани за целите на акцията, са раздадени следните “общи упътвания”: “Във всеки случай трябва да се избягват уличните сцени. Прибирането в лагери би могло да се извърши чрез пуснати от общините повиквателни карти, с които мъжете евреи от 17 до 55 години, прибрани в някоя казарма, ще бъдат задължени да вземат със себе си облекло, храна и завивки за няколко дни. Вечерта мъжете да бъдат отведени в лагери, а на сутринта рано да се пуснат ударни групи от полицаи и чиновници за прибиране на жените и децата. Всяка група ще може за един ден да се справи най-малко с 30 семейства. На жените да се обясни, че ще бъдат отведени при мъжете им, за да бъдат настанени заедно с тях в старите предели на Царството”. По данни от дневника на Данекер, Ал. Белев “е обещал да обяви в първите дни на март имената на отправните гари и числото на евреите, което ще се падне на всяка от тях. Той (Белев, бел авт.) разчита твърдо, че отпътуването ще започне в края на март”. Трябва да се отбележи и фактът, че още в края на 1942 г. различни радиостанции и печатни издания на опозицията предупреждават, че евреите в България са събирани, за да бъдат откарани на смърт в лагерите в Полша, както това вече се е случило с евреи от други европейски страни. (Към средата на декември 1942 г. броят на загиналите в Европа евреи достига 2 милиона души). На 2 март 1943 г. Министерският съвет приема 7 постановления, които се отнасят до депортирането на евреите. Постановление №3 засяга депортирането на 20 000 евреи от новите и старите предели на страната, лишаването им от българско поданство и отчуждаването на техните имоти. Постановление 114 възлага на Главната дирекция на железниците “да превози без заплащане с нарочни влакове или поединично с отделни вагони всички лица от еврейски произход, живущи в Македония, Беломорието или старите предели на страната, подлежащи на настаняване в лагери до местата, определени от Комисарството по еврейските въпроси”. Постановление 116 предвижда лишаването от българско поданство “на всички лица от еврейски произход, които бъдат изселени вън от пределите на страната, ако дотогава са имали българско поданство”. 127-мо постановление възлага на комисаря по еврейските въпроси “да изсели от пределите на страната в споразумение с германските власти до 20 000 души евреи, заселени в новоосвободените земи”. Още преди 1943 г. е било ясно, че в “новоосвободените земи” няма 20 000 евреи. След присъединяването на тези земи към България живущите там евреи не са получили българско поданство, т.е., текстът на 116-то постановление за лишаване от поданство явно се отнася до изселването на евреите от “старите предели”, които са имали такова. От 8 март 1943 г. датира и планът за превозването по БДЖ на евреи от старите предели до гарите Пирот и Радомир, предвидено за 10,11 и 12 март 1943г. Тези евреи трябва да се вземат от 23 града: 2500 от София, а останалите 3250 от Сливен, Видин, Лом, Берковица, Фердинанд (Монтана), Враца, Плевен, Русе, Разград, Шумен, Добрич, Провадия, Варна, Бургас, Ямбол, Кърджали, Хасково, Пловдив, Пазарджик, Казанлък, Стара Загора и Нова Загора. Към тази дата всички евреи от Беломорска Тракия вече се намират затворени в тютюневите складове в Дупница и Горна Джумая. По данни на тогавашния Софийски митрополит Стефан, към 28 февруари населението в Дупница вече е знаело за подготвяния лагер, в който ще бъдат настанени тези евреи. В сряда, 10 март 1943 г., е била издадена заповед за арестуването на всички софийски евреи, а депортирането на евреите от Вардарска Македония започва на 11 март. Факт е, че депортирането на 4221 евреи от Тракия и на 7122 от Македония е част от един и същи план за депортирането на 2500 евреи от София и 3250 от други градове в старите предели на Царството. Това са едни и същи “до 20 000 евреи – без значение от пол и възраст”, които българското правителство, според споразумението от 22 февруари, се е задължило да превози за своя сметка до “източните територии” на Германия, без да изисква когато и да било когото и да било от тях обратно. Според инструкциите и със силите на българския Комисариат по еврейските въпроси, евреите от Драма, Серес, Зиляхово, Деде агач, Гюмюрджина, Кавала, о-в Тасос, Ксанти и Сара Шабан биват събрани на 4 март 1943 г. и откарани в Горна Джумая и Дупница и настанени в тютюневите складове. На 18 и 19 март 1943 г. те са откарани до пристанище Лом (т.е., престояват затворени на българска територия около две седмици), където са натоварени на шлепове и през Виена са изпратени в лагера “Треблинка” в Полша.
Местното население от градовете в Тракия и Македония се застъпва за еврейските си съграждани, но полицията прогонва всички, като заплашва тези, които се опитват да помагат, с глоби, затвор и дори изпращане в лагерите. Католическият епископ на Скопие прави безуспешен опит да се застъпи за събраните в града евреи. Именно на събраните за депортиране в Скопие евреи става свидетел народният представител от Кюстендил Асен Суичмезов, един от хората, сезирали подпредседателя на Народното събрание Димитър Пешев за подготвяната депортация на събраните вече и кюстендилски евреи. Тук е важно да се отбележи, че за разлика от евреите от старите територии, които имат и българско поданство и представителство, евреите от „новите територии” не са имали нито поданство, нито свое представителство в българския парламент, които да могат да влияят върху правителството. Така те са лишени в голяма степен от лостове за промяна върху хода на събитията. Преминаващите влакове с натоварените евреи от Беломорска Тракия са били видени от стотици очевидци, включително и от Софийския митрополит Стефан, който изпраща телеграма до Царя с молба да разпореди освобождаването им. Въпреки опитите на правителството акцията да остане в пълна тайна, още в самото начало на март голяма част от подробностите по готвената депортация стават ясни на широката общественост. На 8 март 1943 г. в София пристига делегация от Кюстендил, потресена от арестуването на кюстендилските евреи, която иска среща с Димитър Пешев. Министър-председателят П. Габровски отрича да е давал нареждане за изселването на кюстендилските евреи, но на 9 март се обажда, за да разпореди отмяна на депортацията и освобождаването на събраните в града евреи. Протестното изложение срещу депортирането на евреите, което е подготвено от Димитър Пешев и, по негово настояване, е подписано само от представители на парламентарното мнозинство, е връчено на 17 март 1943 г. Това означава, че, ако някой в българското правителство е имал желание да спре депортирането на евреите от Тракия и Македония под същия претекст, под който е станало това с евреите от “старите предели” – протести от страна на някои политически сили, протести от страна на гражданите и външнополитически натиск (защото и трите са били на лице, дори от страна на Англия е имало опит да склони българското правителство да изсели евреите от “новите земи” в Палестина, а не в Полша), той определено е можел да го направи. Тези евреи не само, че са пребивавали на българска територия и са били под разпореждането на българското правителство, но те, на практика, е трябвало да бъдат лишени от гражданство (каквото и да е то) чак при преминаването на границата, където и са били предавани на немските СС войски. До преминаването на границата, те са били напълно и изцяло под българска власт. И по силата на юридическата логика, и по силата на елементарната логика, правителството на съответната страна отговаря за това дали, по искане на трети страни, ще се съгласи, или ще откаже да депортира лица, намиращи се на негова територия, независимо от това чии граждани са те. Факт е, че и министър-председателят Богдан Филов (и съответно - правителството), и лично Цар Борис ІІІ са имали на разположение между 10 и 17 дни (времето, в което евреите от Тракия и Македония са се намирали събрани на българска територия), за да могат поне да поискат отлагане (за да не кажат “отмяна”) на депортирането. Факт е, че по същия начин (и по същото време!), по който министърът на вътрешните работи е наредил да бъдат освободени задържаните в Кюстендил кюстендилски евреи, е можел да разпореди да бъдат освободени и събраните в Дупница тракийски евреи. А след официалното внасяне на протеста на Д. Пешев (17 март), е можел да разпореди и освобождаването на македонските евреи, които вече са били събрани в Скопие. Протести е имало срещу събирането и на евреите - български поданици, и на тези от “новоосвободените земи”. Интересно е да се отбележи, че през цялото време “новоосвободените земи” са били третирани като български, местното население – като българско или друго, а евреите – като “чужди”. Включително митрополит Стефан, който нееднократно се застъпва за тях (макар и безуспешно), говори за това, че “за беломорските евреи като чужди, а не наши граждани, всяка интервенция се оказа неефикасна”. Българското правителство, въпреки протестите на българския народ и на Българската православна църква, изпраща на сигурна смърт 11 343 евреи - небългарски поданици, които по онова време са имали местожителство в “новоосвободените” български земи. От тези 11 343 оцеляват около 300 души – 100 от тракийските 4221 евреи и около 200 от македонските 7122. (Материалът е подготвен по текстове от Оцеляването, Сборник от документи 1940-1944, съставител: Давид Коен, София: Шалом, 1995).
Факти по спасяването на българските евреи
Въпреки тези протести, законът е приет и прилаган с пълна сила почти до края на войната. Този закон не само предвижда ограничаването на правата на евреите, лишаването им от имущество, забраната да упражняват определени професии, да сключват бракове с не-евреи, но постановява и изпращането на мъжете на възраст от 20 до 46 години в трудови лагери. В резултат на това, през периода от началото на 1941 г. до септември 1944 г., огромният процент от работоспособното мъжко еврейско население се намира в т.нар “еврейски работни групи”. Тези евреи работят по строителството и поддръжката на шосейни и ж.п. пътища, по отводняването на низините край р. Дунав, по корекциите на леглата на разни реки в страната и по общински строителни обекти. Условията за работа и живот са много тежки, при високи трудови норми, лоша храна, масово боледуване, липса на каквото и да е медицинско обслужване и злоупотреби от страна на по-голямата част от надзорния персонал. След създаването на Комисарство по еврейските въпроси (29 август 1942 г.), което да се занимава с “разрешаването на еврейския въпрос и свързаните с него въпроси” следва подписване на двустранен договор между Александър Белев, комисар по еврейските въпроси и Теодор Данекер, съветник на германския полицейски аташе по еврейските въпроси, за депортирането на 20 000 евреи от България. Министерският съвет одобрява това споразумение и, за да бъде то изпълнено, гласува 7 постановления, свързани с депортирането на евреите. Депортацията включва всички евреи от “новоосвободените земи” Беломорска Тракия и Вардарска Македония (на брой 11 343), които биват допълнени с “нежелателните евреи” от старите предели на царството – всички онези, които са обществено активни, изявени като водачи на еврейската общност, по-богати или с противо-държавни прояви. Въпреки опитите за чуждестранна намеса и застъпничество от страна на Англия (представлявана от Шарл Редар, швейцарски пълномощен министър в София), а впоследствие и на САЩ, Испания и други държави, на депортацията е даден ход. Евреите от Тракия са събрани на 4 март и след престой в тютюневите складове на Дупница и Горна Джумая, на 18 и 19 март, са изпратени през Лом за Виена и оттам – за лагера “Треблинка”. От 4221 депортирани до края на войната оцеляват 100 човека. Евреите от Македония са събрани на 11 март в Скопие, а на 22, 25 и 29 март са изпратени за Качаник и за “Треблинка”. От 7122 депортирани оцеляват около 200 човека.
На 21 май 1943 г. Министерският съвет приема 70-то постановление, с което се нарежда на Комисарството по еврейските въпроси да изсели всички софийски евреи във вътрешността на страната, с изключение на женените за лица от нееврейски произход, граждански мобилизираните, покръстените и заразноболните. На 23 май Комисарството започва да връчва заповеди за изселване в тридневен срок. От докладите на комисаря Белев до министъра на вътрешните работи Габровски става ясно, че се цели “настаняването на евреите временно в лагери, а след това предаването им на германските власти при вдигането им”. По повод изселването на софийските евреи започват нови вълни на протестни писма, демонстрации и недоволства. На 24 май 1943г., използвайки празника, няколко хиляди евреи и не-евреи организират шествие, което е имало за цел да завърши с протест пред Двореца. На площад “Възраждане”, обаче, шествието е пресрещнато от конна и пеша полиция, като демонстрантите (предимно жени, старци и младежи) са били разпръснати, а 400 души са арестувани. От тях 120 евреи са изпратени във концентрационния лагер при Сомовит. 3 Протестна делегация, предвождана от равините Ашер Хананел и Даниел Цион отива при митрополит Стефан и му разказва за случилото се с демонстрантите и за новите мерки, предприети срещу евреите. Митрополитът се опитва безуспешно да се свърже с Цар Борис и след това се отправя за предварително запланувания тържествен молебен на площада пред “Александър Невски”. В словото си пред събралите се той говори против мерките за изселването на софийските евреи и се изказва в защита на еврейската общност като цяло. Следват и протестни писма от народни представители, общественици, интелектуалци и духовници. Независимо от протестите, софийските евреи са изселени извън столицата. В доклада си до Главното имперско управление за сигурност германският полицейски аташе Хофман пише, че “покъщнината на изселените евреи от София веднага след опразването на жилищата се продава на търг. Жилищата се дават под наем. Подслоняването в градовете в провинцията, в някои от които се препратиха до 5000 евреи, представлява само една преходна мярка, понеже училищните сгради могат да се използват само през време на училищните ваканции”. Въпреки неразбирането и несъпричастността от страна на българския народ, правителството продължава да се готви за окончателното разрешаване на еврейския въпрос. В строго поверително писмо, изпратено от Министерството на вътрешните работи до областните директори, на 1 юли 1943 г. се нарежда изселените от София евреи, пръснати в много населени места (което затруднява контрола върху тях), да бъдат повторно изселени в по-малък брой градове, “близо до ж.п. линия, за да може да се извърши превозването на евреите”. От 24 май, когато софийските евреи са изселени, до 25 август 1943 г. се променя и вътрешната, и външнополитическата, и военната обстановка. На 15 август Главното имперско управление за сигурност прави трети опит за натиск по отношение на “окончателното разрешаване на еврейския въпрос”. Отговорът на българското правителство е, че моментът не е подходящ. Въпреки това, въпросът щял да бъде окончателно решен “веднага щом германските войски минат на преден план и с това нахлуващата в момента враждебна политическа офанзива мине на заден план”. На 27 август 1943 г. умира Цар Борис ІІІ. В средата на септември кабинетът на Филов подава оставка. През октомври подава оставка и комисарят по еврейските въпроси Ал. Белев. Интересно е да се отбележи, че Белев е едновременно обвинен (от българска страна пред чуждестранни правителства), че едва ли не еднолично е депортирал евреите от Тракия и Македония; и (от немска страна), че е еднолично отговорен за провала на “окончателното разрешаване на еврейския въпрос” в България. Въпреки обратите, положението на евреите остава непроменено. Облекченията, които се дават, са незначителни – снемане на жълтите звезди и отмяна на забраната да се преминава през определени улици и да се посещават обществени заведения. Огромният процент от мъжете в трудоспособна възраст остават в трудовите лагери до края на войната. Няколкото правителства, които се сменят през този период, гласуват отмяна на някои членове от Закона за защита на нацията, но евреите не са възстановени нито на старите си местожителства, нито получават обратно имуществата си или правото да работят каквато работа пожелаят. Извънредно тежките условия на живот и дискриминацията на евреите в България по време на войната са факт. Факт е също така, че нито един евреин - български поданик, който се намира на територията на царството през това време, не е бил депортиран извън пределите на страната и предаден на смърт. Въпреки правителствената политика и усиления германски натиск опазването на тези евреи става възможно заради застъпването на хора от всякакви прослойки на обществото – синдикални и граждански сдружения, народни представители, бивши министри, общественици, интелектуалци и, не на последно място, заради непрестанното застъпничество от страна на Светия синод на Българската православна църква. “Българинът не намира у евреите никакви недостатъци, които да оправдаят някакви особени мерки срещу тях”, пише германският пълномощен министър Бекерле в докладите си през цялото време на войната. Според него “тук (в България, бел.авт.) не съществуват нито идеологическите, нито расовите предпоставки да се представи еврейският въпрос пред българския народ като бърз и нуждаещ се от разрешение, така както бе случаят в Райха”. Германските представители продължават да смятат, че българската общественост така и не разбира истинското значение на еврейския проблем. (Материалът е подготвен по текстове от Оцеляването, Сборник от документи 1940-1944, съставител: Давид Коен, София: Шалом, 1995.) 49 000 цветя - 49 000 спасени еврейски живота
В раздаването на цветята участваха евреи и християни от всички поколения, включително тийнейджъри и деца със своите родители. Събитието беше отразено в националните и местните медии и получи положителен отклик сред обществеността.
История и природа на антисемитизма Колкото и да е болезнено, ние трябва да говорим за ужаса на Холокоста и за природата на антисемитизма, защото само така ще можем да останем чувствителни към нуждата от предприемане на действия, така, че това никога вече да не се повтори. Нужно е да отделим време и да размислим върху едно от най-ужасните събития в историята на човечеството, станало по времето на Втората световна война в „християнска, цивилизована” Европа – Холокоста. Това да почетем паметта на загиналите шест милиона невинни евреи не е някакъв религиозен ритуал; ние се събираме заедно, за да покажем, че в нашата страна продължава да има хора, които са решени да не допуснат грешките от историята да бъдат повтаряни. Много би ми се искало да няма нужда от такъв Ден в памет на жертвите и оцелелите от Холокоста; много би ми се искало да няма нужда от подобни речи и събирания. Но уви, престъплението на Холокоста е исторически факт, то е позорна част от историята на Европа и света. И в това бурно време, в което живеем, време, в което някои хора твърдят, че Холокостът е измислица и има опит историята да бъде пренаписана, във време на растящ ислямски фундаментализъм и отново надигащ се в Европа антисемитизъм, в това време на растяща омраза срещу Израел и евреите, някой трябва да се изправи срещу тъмнината и да говори истината... За съжаление историята на човечеството показва, че в повечето епохи казването на истината се оказва, че не е политически коректно.
Антисемитизмът успява да пробие и да завладее Христовата църква, нанасяйки позор и огромна вреда на името на Исус Христос. Християнският антисемитизъм има своя дълга и кървава история. Отношението на Църквата към евреите е белязано от презрение и омраза, както в проповядването, така и в практиките на Църквата, изразяващи се в насилие и убийства на евреи. Това са твърде много векове на проповядване на антисемитизъм от християнството и ние като християни нямаме право да се държим така, сякаш тях не ги е имало. Заместителската теология се ражда в Църквата от християни, които не са евреи и които казват: „Бог вече е приключил с Израел. Тази роля, която Бог някога беше дал на евреите, Той им я е отнел и сега я е дал на нас, християните; Бог няма вече нищо общо с евреите! Сега ние, християните, сме „новият Израел”. Бог е проклел юдеите, те са убийците на Исус и те трябва да бъдат наказани за това, което са сторили!” Това е погрешно, арогантно, в това има жестокост и неправедност, това е гордост и е извращаване на Светите писания! Това е една лъжа, която противоречи на учението на Новия завет. Но това учение се оказва в основата на омразата и предразсъдъците към евреите и впоследствие ражда всички тези суеверия, свързани с юдеите, с които хората в Европа са живели в продължение на десетки векове. И това неправилно учение създава ужасна ситуация, в която евреите в Европа трябва да живеят векове наред. Именно Църквата довежда евреите до това състояние на несигурност, до това те отново и отново да не знаят дали ще оцелеят физически и дали ще ги има утре. И ние не говорим за времето на Втората световна война, ние говорим за вековете, започвайки още от четвърти, пети век след Христос и след това за ужасните столетия по времето на Средновековието.
Може би трябва да припомним, че гръцката дума „Холокост” е съставена от думите „холос” – „изцяло, напълно” и „каустос”, което означава приношение чрез огън. И значението на думата Холокост е нещо или някой, който е напълно изгорен в огън! Днес ние дори и в най-безумните си мисли не можем да си представим как е възможно тези хора изобщо да са били християни, но ако можехме да се върнем в онази епоха и да ги запитаме дали те наистина вярват в Исус Христос, те биха казали, че вярват с цялото си сърце и правят това заради Исус! Те не само че са считали себе си за християни, но дори са вярвали, че Бог ги е изпратил да отидат и да избият евреите и всички останали хора!... И всичко това е ужасно, защото тези хора са били така грозно манипулирани и фанатизирани от тогавашните си религиозни лидери; те са вярвали, че ако превземат Ерусалим и избият всички евреи и мюсюлмани, най-накрая ще настъпи края на света… И лишени от учението на Библията, учени по човешки доктрини и учения, християните са били инструмент на насилие и неправда в продължение на векове. Понякога ние гледаме на историята като на изолирани случки, но историята се състои от процеси, които не винаги са в рамките на един, или на два, или на пет века. Холокостът е част от по-мащабната история на антисемитизма. И макар християните да не са създали антисемитизма, те са участвали в неговото разпространение и затова е много важно и евреи, и християни да разбираме историята на антисемитизма и да застанем заедно срещу това, което се случва и днес. Нашата родна българска история свидетелства, че когато християни и евреи стоят заедно, в това има голяма сила. В Своята любов, Бог ни даде Библията чрез еврейския народ и Старият завет разказва за периодичната поява на антисемитизъм в различни векове, много преди появата на християнската Църква сред езичниците. В писмото си до Римляните, апостол Павел написа тези думи: „Колкото за благовестието, те са неприятели, което е за наша полза. А колкото за избора, те(евреите) са възлюбени, заради бащите. Защото даровете и призванието от Бога са неотменими!” (Римляни 11: 28-29) Бог говори чрез апостол Павел към народа на Израел и ясно казва, че ги е възлюбил с вечна любов заради бащите и че това е нещо, което е неотменимо. Това са много силни думи на Бог към народа на Израел и Той казва, че е възлюбил Израел с вечна любов! И когато нещо е вечно, то е нещо, което е започнало и не спира; то няма край, но то продължава, и продължава, и продължава...
И е факт, че днес ние сме отново свидетели на омраза и на постоянно увеличаващи се заплахи срещу евреите и Израел от страна на хората, изповядващи исляма! Следователно антисемитизмът е една много упорита болест, вирус, който е успявал да преодолее дори и много силни морални имунни системи и да зарази много народи. Още апостол Павел говори за това, че има нещо, което стои между евреите и езичниците, нещо, което кара езичниците да мразят евреите и да искат да ги наранят. И в Римляни 11 глава апостол Павел предвиди ужасните неща, които езическата част от Църквата ще започне да прави срещу евреите. Понеже тази омраза към евреите не е като омразата, която има у някои сърби към косовците и не е като това напрежение, което го има между някои етноси заради историческо наследство! Тази омраза е с по-различен произход, тя има духовен корен, затова и не зависи от системата и от епохата. Тя е заради Светите писания и заради завета с живия Бог.
Ако ние като българи разчитаме, че заради достойното поведение на г-н Димитър Пешев, Българската Православна Църква и българския народ по времето на Втората световна война, сме застраховани да нямаме никога антисемитизъм, ние грешим. Ако разчитаме, че някоя държавна институция, някой чиновник, някой министър и дори премиер или президент ще е гарант за човешките права на хората, пак грешим. Поколенията се сменят, минава време и хората забравят. Както по времето на Египет: Книгата Изход започва с думите „И умря Йосиф, всичките му братя и цялото онова поколение…. Тогава се възцари над Египет нов цар, който не познаваше Йосиф”. По времето на Йосиф хората знаеха кой е Йосиф, какво е направил Йосиф за тях и те уважаваха и имаха добро отношение и към него, и към семейството му, но минаха години и дойдоха хора, които не знаеха кой е Йосиф и какво той е направил за Египет и тогава се появи антисемитизъм. Предишните поколения може да са имали добро отношение към евреите, но какво отношение ще има днешното поколение зависи от нас днес! Така че ако се върнем в днешните времена и в модерния свят, който в Европа е толкова безбожен и светски, колкото никога не е бил и християнството отдавна вече няма тази водеща роля, е интересно, че в този светски, модерен свят, антисемитизмът продължава да се развива и отново да набира сила. И е важно да повторим това, защото не е за вярване, но е факт – днес антисемитизмът е във възход в Европа, той е във възход дори и в България. Антисемитизмът продължава да бъде част от търсенето на национална идентичност. Той е станал част от съвременния обществен и политически живот. Той е особено на мода в аурите на университетите, където има много про-палестински движения и инициативи. В медиите можем да чуем фрази като „това, на което са подложени палестинците, е еврейски апартейд”. Има разлика между критика и демонизиране; образът на Израел и на евреина обаче бива демонизиран и се забравя, че антисемитизмът е проблем на обществата, а не на евреите. Не вярвам, че някой някога е предполагал, че след събитията от Холокоста ще дойде ден, в който хора ще започнат да се съмняват в случилото се; че ще дойде ден, в който хората ще развият тенденция да забравят истината и историята. Но фактите показват, че предразсъдъците нарастват и антисемитизмът се завръща. Той има и ново лице анти-ционизъм. Защото ако човек днес си позволи да каже, че е ционист, че вярва в правото на Държавата Израел да съществува и да се защитава, той ще бъде моментално обвинен в много зли неща. Защото в представите на народите продължава да живее митологичният образ на евреина; такъв евреин всъщност не съществува, но хората вярват, че него го има. И тази патологична омраза срещу евреите продължава да трови умовете и сърцата на хората… И затова днес има растяща нужда от образователни инициативи, от действия и кампании, които да повтарят на днешните поколения: „Не забравяйте това, което се случи! Помнете и не забравяйте, за да не се повтори!”
И от времето на Втората световна война до всички, но особено до нас, християните, достигат думите на немския пастор Мартин Ниймьолер, сам минал през лагера Дахау заради своята вяра и отказа му да приеме вършеното от нацизма. Ето какво е завещанието на пастор Мартин Ниймьолер, оставено на поколенията след него. Визирайки апатията и безразличието от своето време, към което и днес всички ние сме така склонни, той написва думите:
„Когато нацистите дойдоха за комунистите – аз мълчах! Не бях комунист. Като представители на протестантските църкви в Европа, като християни, ние заявяваме нашето посвещение да се борим срещу антисемитизма където и да го открием, дори той да се намира и сред нашите среди; да изградим по-добри взаимоотношения между Европа и Израел и между християните и евреите в тази страна и навсякъде, докъдето Бог ни е дал да имаме влияние. Ние всички можем да водим тази война срещу антисемитизма и да бъдем благочестиво влияние върху хората, до които имаме достъп. Ние всички можем да помогнем, ако работим, за да бъде изградено друго отношение към народа на Израел, такова отношение каквото ни учат да имаме не хора и човешки учения, но Светите писания – отношение на любов и на подкрепа към народа на Израел! Да замълчим и да не говорим ще бъде равно на това да позволим омразата отново да поникне! Ние всички можем да говорим, да образоваме, да се подкрепяме един друг и да променим отношението на поколението ни към добро! Има сили в този свят, които не искат хората да знаят това, което е станало в предишните поколения! И затова моят призив към всеки от вас е: „Не позволявайте някой да ви накара да мълчите! Ако знаете истината, кажете я!” И ще завърша с една перифраза на думите на Исус Навиев: Днес вие избирате дали да говорите или да мълчите! Но аз и моят дом избрахме – и ние няма да мълчим! Бог да ви благослови! Текстът е част от изказването на пастор А. Аврамов на възпоменателната служба по повод Международния ден в памет на жертвите и оцелелите от Холокоста, състояла се на 27 януари, 2008 г. в ХЦ „Победа”, София. Преследване на ромите по времето на Третия райх Освен евреите, по времето на Втората световна война ромите също са били подложени на етническо преследване и геноцид. Въпреки че нюрнбергските закони за “Защита на немската кръв и достойнство”, приети на 15 септември, 1935г., не се отнасят специфично за ромите, допълнителните коментари по тези закони определят и “циганите” като расово по-нисшо малцинство с “чужда кръв”.
На 21 септември, 1939 г. на конференция, свикана от Райнхард Хайдрих, завеждащ Главното управление за сигурност на Райха, се дискутира предложението за преместване на 30 000 германски и австрийски роми в окупирана Полша, заедно с депортирането на евреите. Депортирането на немските роми започва през март 1940 г. – 2800 мъже, жени и деца са изпратени в гр. Люблин, Полша. В началото на ноември, 1941 г. 5000 австрийски роми са депортирани най-напред в гетото Лудж, а оттам в лагера “Хелмно”, където са умъртвени с газ в края на декември, 1941 г. В началото на януари, 1942 г. ромите от Германия и Полша, затворени във Варшавското гето, са депортирани в лагера “Треблинка” през лятото на 1942 г. и впоследствие умъртвени.
В Аушвиц ромите са били настанени в отделна част – “лагер за циганските семейства”, секция ВІІе от Биркенау. В лагерите ромите са носели нашивки под формата на черен триъгълник, което означава “асоциални” или зелени – “професионални престъпници”, а понякога и буквата “Z” (от немското означение за “циганин”). Поради липса на достатъчно данни за пред-военното ромско население в Европа не може да бъде изчислено какъв е точният брой на загиналите в гета, трудови и концентрационни лагери и на убитите в лагерите на смъртта. Изследователите са на мнение, че цифрата е между 220 000 и 500 000 души.
Кампания по българските училища
„Когато започнаха съобщенията за честването на Холокоста, аз се замислих какво мога да направя на мястото, където работя. Разговарях с ученици и осъзнах, че те всъщност не помнят, не знаят нищо за това, което се е случвало по време на Втората световна война. Реших отначало само да раздам брошури на колегите, но всъщност бях провокирана от това незнание и материалите, които прегледах, ме мотивираха много силно да действам. Помолих директора за разрешение да изнеса лекция пред учениците заедно с мултимедийна презентация и получих това разрешение. Реших учениците от 7 клас нагоре до 12-ти клас да бъдат включени, тъй като материалът не е никак лек. Започна подготовката, минавах лично да поканя учениците, сблъсках се с тяхната арогантност, отхвърляне, но така или иначе аз бях решила твърдо да доведа нещата до край! Поканих ги, часът беше 7.30 сутринта, защото тогава е часът на класа, в който може да се проведе такова мероприятие. Чудих се изобщо ще дойде ли някой, какво ще бъде поведението им, дали няма някой да провокира това нещо, дали изобщо няма някой да стане, да саботира цялото нещо...Но в крайна сметка отидох там и зачаках и започнаха да идват. Събраха се около 90 човека, заедно с класните им ръководители и просто от момента, в който започнах да говоря, настъпи абсолютна тишина. Те изслушаха с огромен интерес цялото нещо. В последствие класните им ръководители споделиха, че са изумени от това, че децата са слушали толкова дълго време нещо, което е абсолютно ново за тях и за което те не са имали никаква информация. Всъщност това, което направих, не беше много, но тези деца, аз съм сигурна, че те си тръгнаха различни от това място” Магдалена Райкова, ХЦ „Победа”, София, преподавател в 68 СОУ „Акад. Никола Обрешков”, София:
Вярваме, че това чудесно свидетелство е насърчило особено тези от вас, които са учители и сме уверени, че вие също можете да повлияете положително на учениците във вашите училища, споделяйки с тях истината за Холокоста. В раздела „Кампания по българските училища” може да намерите материали, които да ви помогнат в подготовката на презентации и други образователни мероприятия по повод Международния ден в памет на Холокоста.
История | Фактите | Да помним, за да не се повтори | Европейска Коалиция за Израел | Участие 27 януари е обявен от Европейския съюз и Организацията на обединените нации за Ден в памет на Холокоста – избиването на шест милиона евреи по времето на Втората световна война. На този ден, 27 януари, през 1945 година е освободен концентрационният лагер Аушвиц, заедно с малцината оцелели затворници там. Исторически честването на тази дата като Ден в памет на жертвите и оцелелите от Холокоста е резултат от срещата на трима мъже – американския президент Бил Клинтън, британския министър-председател Тони Блеър и шведския министър- председател Горан Персон през 1998 година. Резултатът от тази среща е поставяне началото на инициатива за образование, събиране на информация и изследване на Холокоста. За първи път Денят в памет на Холокоста се отбелязва през 2000 година от 48 държави. През 2005 година ООН официално прие и определи 27 януари като Ден в памет на Холокоста. Честването на тази дата всяка година като Ден в памет на жертвите и оцелелите от Холокоста има за цел образование на поколенията. Поколения, които не знаят грешките от миналото, ще ги повторят!
Холокостът бележи един от най-тъмните периоди в човешката история. През 1933 година в Европа живеят приблизително девет милиона евреи, пръснати в 21 държави. След дванадесет години през 1945 година двама от трима евреи са вече мъртви. Днес, повече от шестдесет години след Холокоста, въпреки нашето познаване на историята и историческите особености на епохата, ние все още не можем да разберем това събитие. Холокостът е уникално събитие, защото не една древна варварска държава, но една цивилизована страна с много стойностна християнска история, в лицето на своите законно избрани лидери решава и си поставя за цел да унищожи физически цял един народ! Когато евреите научаваха, че трябва да умрат, това бе присъда, която не можеше да се обжалва, ситуация, в която нямаше милост, нито място за преговори, за помирение или за проява на състрадание… Евреите имаха враг, който не приемаше никакво друго решение освен едно – тяхната смърт! Никой евреин не можеше да разчита на съд, на адвокат или на защита, той не можеше да спаси живота си, като помоли за милост или за прошка, за вината, че се е родил евреин… Той не можеше да получи милост ако се предаде, нито можеше да предложи да стане доживотен роб и слуга на тези, които го мразеха. Той стоеше пред присъда, която не можеше да бъде променена и избегната. Смъртта беше единствената опция… Независимо от цялото знание за Холокоста, което имаме днес, независимо от информацията, с която разполагаме за събитията, станали преди малко повече от половин век, ние с вас все още нямаме никакъв разумен отговор на въпроса: Защо народите на Европа останаха безмълвни и обърнаха гръб на невинни хора, които умираха, без да има причина? Как е възможно шест милиона души да викат за помощ и да няма кой да им подаде ръка? Защо бяха толкова малко народите и единици хората, които се изправиха, за да защитят и спасят евреите? Защо Европа позволи да има Аушвиц?... Въпросите не спират до тук.
Холокостът е събитие, което има своята логика и е резултат на дълги процеси, на формиране на начин на мислене в продължение на векове. Холокостът не се случва за една нощ. Той не е дело на някаква група убийци-маниаци, които изведнъж решават да избият всички евреи. Идеята, че евреите са хора, чийто живот не струва нищо, не се появява просто от никъде. Нито се появяват изведнъж идеолози на омраза или пък „лекари”, които започват да правят експерименти с хора. Тези „лекари” са хората, които стигат до заключението, че най-добрият начин за масово избиване е използването на газ. Нещата не стават изведнъж, те стават бавно и прогресивно и се трупат с векове в умовете и съзнанието на хората в Европа, докато стигнат до своята кулминация - Холокоста. И те имат своя произход в близо 19-вековната антисемитската теология на Църквата в Европа. Призивът – да помним, за да не се повтори В тази връзка на 27 януари много от църквите в Европа се готвят да почетат Деня в памет на жертвите и оцелелите от Холокоста. Това ще бъде и форма на противопоставяне на всяка форма на антисемитизъм в Европа. Ние сме длъжни – пред Бога и пред съвестта си – никога повече да не мълчим, но да помним съдбата на тези шест милиона евреи, които бяха убити по време на Холокоста в християнска Европа. Това престъпление не трябва никога да бъде забравено и това е причината поради, която ние призоваваме Църквата в България да се вдигне на този ден и да не позволи на поколенията, които не са били свидетели на тези събития, да забравят. Тази брошура е призив от страна на Европейската Коалиция за Израел, Християни приятели на Израел- България и Християнски Център Победа в София към вас и вашите църкви да участвате в честването на този ден. Църквата в България няма моралното право да стои настрана. Шест милиона души е цифра, която човешкият ум не може да разбере, нито да обхване, това са твърде много хора, прекалено много, защото зад всяко едно от тези шест милиона имена има история, има съдба, изпълнена с толкова много събития, че това е отвъд това, което можем да осмислим. Един милион и половина деца, които никога не получиха възможността да живеят, да пораснат, да бъдат щастливи, да създадат свои семейства и да имат свои деца и внуци!... Информация за дейността на Европейска Коалиция за Израел Европейската Коалиция за Израел (ЕКИ) е основана през 2003г. Целта на организацията е да предостави възможност както на християнските служения, специфично подпомагащи Израел, така и на църквите в Европа, да издигат заедно глас в подкрепа на Израел в рамките на Европейския съюз. Интересно е да се отбележи, че официалната дата на създаването на организацията през 2003г. съвпадна с еврейския празник Пурим. Ние вярваме, че Бог ни е призовал днес както царица Естир в миналото да стоим заедно с еврейския народ срещу новите заплахи за съществуването на Държавата Израел и срещу растящия антисемитизъм в Европа. През последните няколко години Коалицията доказа ефективността си в това европейски политически лидери от най-високо ниво да бъдат достигнати с посланието на подкрепа за Израел.
В своята история Европа многократно е предавала еврейския народ. Сега е времето ние, християните в Европа, да заемем позиция в подкрепа на Израел. Това не е въпрос на политика, а на вярност към Божието Слово. Нека заедно да издигнем гласа си в подкрепа на Неговата земя и Неговия народ (Пс. 122:6). Днес Европейската коалиция за Израел и организациите, които членуват в нея, предоставят платформа на християните да изявяват истината и да предприемат ефективни действия в тази насока. Как може да участвате в тази кампания?
Как още бихте могли да послужите? |
|
||||||||||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||||||
През последните пет години стотици протестантски църкви в България заедно с хиляди църкви в Европа участват в инициативата „Да се поучим от историята”, организирана ежегодно от Европейска коалиция за Израел (ЕКИ) по повод Международния ден в памет на жертвите и оцелелите от Холокоста, 27 януари. Както и досега, в неделните си служби най-близо до този ден – на 29 януари – ние ще почетем паметта на жертвите на Холокоста и ще си спомним за тази чудовищна трагедия в историята на човечеството, за да не позволим Холокостът никога повече да не се повтори.
Тъй като тази година Международният ден в памет на Холокоста, 27 януари, е в петък, препоръчваме ви да отбележите този ден на неделната ви служба на 29 януари. Разбира се, възпоменателни събития могат да се проведат и на самия 27 януари и в другите дни около тази дата, но тъй като организацията и провеждането на подобни събития са по-трудни в делничните дни, ви препоръчваме да използвате възможността на неделната служба на 30 януари, когато мнозинството от хората в църквите посещават богослужения и когато хиляди църкви в Европа ще отбележат този ден.
Дами и господа, аз разбирам ужаса на хипотетичното. Ужасът на това, което е щяло да се случи с моя дядо и с баща ми, ако българският народ не беше спрял депортирането на своите евреи. 49 000 спасени човешки живота! Какво чудо! От другата страна е кръвта на шест милиона невинни хора. Шест милиона души твърде наивни, за да си представят, че нещо толкова ужасно може да се случи. Твърде спокойни за да осъзнаят, че трябва бягат. Твърде лоялни спрямо държавите, в които живеят, за да ги напуснат. Твърде доверчиви спрямо властите, които ги управляват, за да допуснат, че те ще ги предадат. Твърде бедни, за да дадат подкуп. Твърде несъобразителни, за да осъзнаят, че този път подкупът няма да помогне. Твърде вярващи в доброто, за да могат да повярват, че човекът не е добър. Твърде хуманистични, за да си представят, че човекът е способен на най-нечовешко поведение към себеподобните.
Днес навсякъде по света антисемитизмът се увеличава, особено в Европа. Хората в Европа се оправдават с думите, че това не е антисемитизъм, а антиционизъм. “Ние не сме против евреите”, казват те, “ние сме против това, което прави държавата Израел”. Обаче те са толкова емоционално въвлечени в своя антиционизъм, че минават границата и това, което изпитват, е все същия стар антисемитизъм.
Ние не се раждаме научени да уважаваме, нито научени да обичаме. Ние не се раждаме пълни с любов и благодарност. Точно обратното, неблагодарността е свойствена за всички нас. Все още не съм срещал човек, който, пораствайки, на 4-5 години, осъзнавайки се като самостоятелна личност, да е изпитал сам дълбоко чувство на благодарност и признателност към своите родители за това, че са го били създали. Уви, още от раждането си ние смятаме, че другите са ни длъжни и че не са били направили достатъчно за нас.
Никога в армията на съюзниците не е била получавана заповед, че трябва да има прегрупиране на войските, че е важно да се настъпи в тази посока, за да бъдат освободени и спасени хората, които са затворени в този или в онзи лагер. Войските, които освобождават концлагерите, ги освобождават, защото просто попадат на тях. Лагерите се оказват на пътя им и те се натъкват на тях. И, разбира се, това, което виждат там, им изправя косите.
Силата на еврейския народ е способността му да намира решения, където няма решения. Дори да вземем напрегната ситуация в Близкия изток, където евреите могат да променят стандарта и качеството на живот на всички останали народи, например, с технологията, разработена от Израел, за добиване на питейна вода от моретата и океаните. Технология, която позволява на Израел да снабдява с питейна вода целия регион на Близкия изток. Крачка, която би могла да промени живота на народите от региона.
Тъй като тази година Международният ден в памет на Холокоста, 27 януари, е в четвъртък, препоръчваме ви да отбележите този ден на неделната ви служба на 30 януари.
Разбира се, възпоменателни събития могат да се проведат и на самия 27 януари и в другите дни около тази дата, но тъй като организацията и провеждането на подобни събития са по-трудни в делничните дни, ви препоръчваме да използвате възможността на неделната служба на 30 януари,
когато мнозинството от хората в църквите посещават богослужения и когато хиляди църкви в Европа ще отбележат този ден.
Уважаеми г-н Втори Секретар на Посолството на Израел,
2
Дами и господа, именно, защото „да помним” е нашата най-голяма защита и гаранция за едно по-добро бъдеще, ние с вас сме се събрали. Някой беше казал, че човек, който не знае миналото, ще го повтори. Затова ние с вас днес говорим върху темата: Да помним, за да не се повтори!
В поколенията, живели по времето на Холокоста, унищожението на еврейския народ в Европа почти успя. Шест милиона избити невинни хора, от тях милион и половина деца. През изминалата седмица ние изпратихме хиляди писма до хора от цялата страна и аз получих някои интересни отговори. В тях ми се казваше да оставя мъртвите на мира и да се занимавам с живите или какво общо имаме ние с тези мъртви хора... Но как може животът просто да си продължава така сякаш нищо не се е случило пред лицето на подобно престъпление? Да не се говори за случилото се ще бъде голям грях спрямо Бога и спрямо поколенията. Убийството на толкова хора е нещо ужасно, но несравнимо по-ужасно е някой да твърди, че то никога не се е било случило или че не е нужно ние да си напомняме за това. Всичко това ни убеждава, че ние с вас продължаваме да бъдем част от един много болен свят, който има нужда от лечение. Дами и господа, случилото се никога няма да се повтори, ако никога не се забрави.
Смъртта беше единствената опция за цял един народ. Какво беше тяхното престъпление? Какво криминално деяние бяха извършили? Бяха евреи. Тук отново се сещам за едни от най-известните думите на Ели Визел: „За първи път в историята на човечеството, евреите бяха осъдени да умрат не поради това, което вярваха, но поради това, което бяха. За първи път в историята не света актът за раждане се превърна в смъртен акт”.
И докато днес ние с вас сме се събрали, за да говорим срещу антисемитизма, има много други места на земята, където също се събират хора, но те подкрепят антисемитизма и говорят срещу евреите и срещу Израел. Това е част от тяхната идеология, това е част от тяхната национална „идентичност” – да отричат другите и да мразят някого. И ние говорим за държави, за партии, организации и индивиди, интелектуалци, журналисти, които инфектират милиони хора с омраза срещу евреите посредством модерните технологии.
В тази ситуация ние, християните, искаме да бъдем част от един по-голям фронт, който води войната срещу отричането на Холокоста и възраждането на антисемитизма. За нас този фронт е личен и това сражение е и наше. На 24 февруари 2008 г., по време на Глобалния форум за борба с антисемитизма, който се проведе в Ерусалим, г-н Малкълм Хьонлайн, Изпълнителен вицепрезидент на Конференцията на президентите на основните американски еврейски организации, (аз бях там и го чух с ушите си) каза следните думи: „Днес, седемдесет години по-късно, сред някои евреи има дебат дали ситуацията отново не е като тази от 1938 г. Обаче нека ви кажа, че днес ситуацията не е като тази от 1938 г. Най-вече, защото Държавата Израел съществува. И второ, защото днес по земята има десетки милиони християни, които са готови да застанат зад нас и с нас!”. Г-н Хьонлайн не каза тези думи, защото участваше в християнски форум и би било дипломатично да каже подобни думи. Това беше еврейски форум. Г-н Хьонлайн каза тези думи, защото те са факт. С всяка изминала година броят на християните католици и протестанти в Европа имащи про-еврейска позиция става все по-голям и по-голям. И ние, християните, си напомняме, че четем от една еврейска Книга, защото Библията беше написана от евреите. Исая, Еремия, Мойсей и Данаил бяха еврейски пророци на Стария завет, а всички апостоли на Църквата – Петър, Яков, Йоан и останалите бяха евреи апостоли. Библията бе дадена на християните от еврейския народ. Господ Исус го каза много ясно: “Защото спасението е от юдеите!”. Нашата родна история свидетелства, че когато християни и евреи стоят заедно, в това има голяма сила. Ние с вас знаем за достойното поведение на българското православно духовенство и за ролята на екзарх Стефан и митрополит Кирил при спасяването на българските евреи, защото тук не веднъж е било говорено за това. Затова позволете ми днес да ви разкажа историята на други християни, чиито живот също може да бъде пример за всички нас.
Преди две години, през февруари 2008 г., френският президент Никола Саркози в своя реч заяви, че докато е в училище, всяко едно френско дете би трябвало да научи историята на поне едно от тези 11 000 еврейски деца, загинали в Холокоста – изявление, което смятам, че заслужава нашето голямо уважение. В резултат на това си изказване президентът Саркози беше атакуван от пресата и 85% от французите отхвърлиха неговия апел. Но в ден като този е винаги правилно да си спомним за тези, които са били приятели на евреите, хора като Андре и Магда Трокме.
Антисемитизмът не е само проблем на правителствата и на политиците, той не е проблем на образователните институции или на медиите; антисемитизмът е проблем на всеки от нас. Всеки отделен човек трябва да реши, че няма да толерира антисемитски изказвания или действия, където и да ги открие – в работата си, в магазина, квартала, сред познатите си или някъде другаде. Нито едно от тези един милион и половина деца, чиито живот беше отнет и които станаха жертва на безсмислената клада на омразата, не е днес тук, за да може да се защити. И затова е наша отговорността да разкажем на нашето поколение какво може да се случи, ако сили, пълни с омраза, успеят отново да стъпят в ума и сърцата на хората. Да замълчим ще бъде равно на това да позволим на омразата отново да поникне! Ние всички можем да говорим, да образоваме и да променяме отношението на поколението ни към добро! Бъдещето ще бъде това, което ние с вас го направим и след това ще трябва да живеем в него.
Уважаеми г-н Председател на Районната организация на евреите „Шалом” в София,
„Елате да ги изтребим, за да не бъдат вече народ. Елате да ги избием, за да не се споменава вече името Израел”. Това е само едно от многото писмени доказателства, свидетелстващи за тази най-древна и продължила с хилядолетия омраза срещу евреите. Във всяко поколение от създаването на еврейския народ до днес, в света са се надигали сили, които са искали да навредят на евреите. И макар цветът на униформите, видът на оръжията, географските ширини, езиците, идеологиите и мотивите да са били различни, врагът винаги е бил един и същ – духът на омраза, преследване и унищожаване на евреите. Антисемитизмът е явление, което не е пощадило нито една епоха или култура. Евреите са били преследвани, където и да отидат. Историята на народите свидетелства за дълбочината на корените, които антисемитизмът може да пусне в човешкото сърце. В повечето общества, където са живели, евреите са били обект на побой, на преследване и избиване, просто защото са евреи.
Постоянството и дълбочината на омразата срещу евреите са феноменални. Почти всяка по-голяма страна или империя, в която е имало еврейско население, в един момент е започвала да счита евреите за свой най-голям враг. Древните египтяни, гърци и римляни са мразели евреите, така както са го правили средновековните християни, нацистите, комунистите и мюсюлманите днес. Антисемитизмът продължава да съществува вече хилядолетия, защото постоянно мутира и се развива. В началото той започва като антиюдаизъм, след това става християнски антисемитизъм, след това идва антисемитизмът на национал-социализма, днес вече той се нарича антиционизъм. Следователно антисемитизмът е една много упорита болест, вирус, който е успявал да пробие и зарази дори и много силни морални системи, каквато е например християнството. И затова с основание ние можем да се запитаме: Имало ли е и едно поколение евреи в историята на света, което да не е било свидетел на този проблем? Едно поколение евреи, което да е живяло мирно и спокойно, без да е имало гонение и преследване?...
В своето изказване в музея на Холокоста във Вашингтон през месец май, 2007 година писателят Ели Визел, депортиран като дете в Аушвиц, оцелял от лагерите на смъртта и носител на Нобеловата награда за мир, каза следното: „Да забравим ще бъде краят на цивилизацията. Да забравим ще бъде краят на историята, краят на щедростта, краят на състраданието, краят на човечеството. И точно заради това днес аз празнувам „паметта” и се опитвам да й дам сила! Винаги съм вярвал и все още вярвам, че независимо от всичко „да помним” е нашата защита. Ако ние помним какво хората са направили един на друг, ние ще помогнем на тези, които може би утре, ще бъдат заплашени от същия враг!”
Когато започваме живота си, ние нямаме нито мъдрост, нито сила, нито знания. Животът на човека е твърде кратък и в повечето случаи той дори няма време да придобие нужната мъдрост. Ние не разполагаме с няколко стотин години земен живот, за да можем да се учим, базирайки се на принципа на „опита и грешката”; докато помъдреем, вече трябва да си тръгваме от този свят. Защото никой от нас не се ражда мъдър и опитен – ние се раждаме без нищо, с нула мъдрост и с нула опит, без знания, без умения. Ние се раждаме голи, незнаещи, неможещи, безпомощни и зависими от другите хора, ние всички започваме от нулата. Затова най-важното заключение на живота е, че никой не може да придобие мъдростта, от която се нуждае само чрез личен опит. Ние трябва да придобием мъдрост и разбиране чрез опита на другите хора, живели преди нас. Така ние можем да получим мъдрост, която не трябва да преживяваме и изстрадваме на наш гръб.
Въпреки уникалното спасение на близо 49 000 български евреи от „старите земи”, България носи политическата отговорност за депортирането на 11 343 евреи от Македония и Беломорска Тракия, от така наречените „окупирани територии”. Председателят на Организацията на евреите в България „Шалом”, г-н Бенвенисти веднъж сподели, че депортирането на евреите от Македония и Беломорска Тракия, е един от примерите за „най-добрата българска организация” по времето на Третата българска държава. За две денонощия, за 48 часа в беломорска тракия са събрани 4221 евреи, от които до края на войната оцеляват около 100. И когато казваме „политическа отговорност”, ние трябва да уточним, че там не е имало немски войски. Евреите са събрани от български служители, български полицаи, натоварени са на български железници чак до предаването им на ломското скеле, за да заминат натоварени на шлепове за лагера Треблинка. Въпреки протестите на българския народ и на Българската православна църква, тогавашното правителство изпраща в лагерите на смъртта 11 343 евреи от „окупираните територии”. В същото това време като цяло народите на Европа мълчаливо гледат изтреблението на евреите.
След освобождаването на лагерите на смъртта светът изпада в шок и е потресен от направените разкрития. Снимките, документалните филми и откритите документи изпращат вълни на ужас и срам, които карат населението на следвоенна Европа да осъзнае, че континентът им е станал дом и сцена на най-големия кошмар, който света някога е виждал. В продължение на десетилетия светът изпитва истински срам и състрадание към евреите, но постепенно споменът започва да избледнява и нещата се връщат бавно до техните реални граници. И за огромна изненада се оказва, че тези граници са същият стар антисемитизъм, в който Европа винаги е живяла. И ако погледнем към днешните модерни времена виждаме, че антисемитизмът продължава да се развива и отново да набира сила. Днес антисемитизмът е във възход в цяла Европа, той има възход дори и в България. Предразсъдъците нарастват и антисемитизмът се завръща. Средствата, които се отделят в Европейския съюз за защита на еврейските общности, еврейските синагоги, гробища и сгради, нарастват с всяка изминала година. В представите на народите продължава да живее митологичният образ на евреина. Такъв евреин всъщност не съществува, но хората са убедени, че него го има. Тази патологична омраза към евреите продължава да трови умовете и сърцата на хората. Свидетели сме на една нова вълна на антисемитизъм и на омраза по цялата земя. Никога не е било правилно това да бъде така, днес не е правилно да го има и тази вълна ще получи нужното противодействие.
Когато нацистите дойдоха за комунистите –
Преди време, създадохме интернет страница, посветена на Холокоста и на спасяването на българските евреи. Когато сайтът бе пуснат в няколко младежки чат форуми, за броени минути той получи няколкостотин отзиви, от които за съжаление около 80% бяха негативни. Това показва, че антисемитизмът, който не е характерен за по-възрастните поколения в България, е пуснал своята отрова всред по-младите поколения българи. В момента няма почва за антисемитизъм в България, но нивото на антисемитски настроения сред младите хора е безпрецедентно високо и напълно неприемливо. И затова днес има растяща нужда от образователни инициативи, от действия и кампании като днешната, които да повтарят на съвременните поколения да не забравят миналото си, но да продължат традицията на онова поколение достойни българи, които не мълчаха, но се съпротивиха на депортирането на българските евреи. Ние всички можем да образоваме, да говорим, да обединим усилията си и да предадем историята на поколенията, които са днес и на тези, които ще дойдат утре.
И второ, спасяването на българските евреи е послание, разобличаващо най-големия от всички грехове, този на безразличието. Най-жестокото преживяване, за което оцелелите от Холокоста евреи разказват, не са били ужасите на концлагерите, а безразличието на народите. И аз не мога да спра да се питам: Как е било възможно шест милиона души да викат за помощ и никой да не ги чуе? Защо бяха толкова малко народите, които се изправиха, за да защитят и спасят евреите?... Лицето на наблюдателя. Тълпите безразлични наблюдатели, които стоят и гледат хванатите евреи, мъже, жени и деца с жълти звезди, вече събрани с техния багаж от враговете им, за да бъдат изпратени на смърт. И като казвам това, пред очите ми излизат някои от снимките от онези дни, запечатали точно този момент. Възрастни мъже и жени с тяхната памет, младежи и деца, в които е бъдещето, всички с вързопи и куфари в ръце, с малка част от покъщнината си, равини с вярата им в бог, професори и лекари с техните познания, музиканти с техния талант. За пореден път „скитникът евреин” поема на път, гонен и преследван, само че този път към своето „окончателно решение”, физическата му ликвидация, а отстрани е „хладното лице” на наблюдателя. Наблюдателят, който казва: „Какво, евреите ще умрат? Това не е мой проблем. Аз нямам вина за това”. Обаче след това като лешояди се спускат да ограбят имуществото, бизнеса и собствеността им.
Преди две години по повод 65 години от спасяването на българските евреи, в София и Пловдив, Ерусалим и Тел Авив се проведе първият Фестивал на благодарността „Песни на живота”. Организаторите на фестивала Калин и Шарон Чонев имаха тази прекрасна инициатива да бъдат раздадени 49 000 цветя на българския народ, като знак на благодарност за спасяването на 49 000 еврейски живота. Всяко цвете беше придружено от картичка с обяснение, че това цвете символизира един спасен човешки живот. Посланието на благодарност стигна до 49 000 българи от всички поколения. От по-възрастните, които са били свидетели на събитията, до тинейджери и малки деца, които не знаеха почти нищо. В стотици случаи родителите започваха да обясняват на децата причината те да получат това цвете. Възрастните хора, свидетели на събитията от 1943 година бяха толкова силно докоснати, че със сълзи в очи, благодаряха за цветето, което бяха получили. Други просто стояха и наблюдаваха раздаването на цветята, толкова развълнувани, че не можеха да си тръгнат. Мога да ви уверя, че нямаше човек, получил цвете, който да не се почувства горд от това, че е българин.
Най-големият капитал на българският народ по време на Третата българска държава, е че той не позволи да бъде въвлечен в унищожаването на еврейския народ. Поради много различни причини българският народ се държа изключително достойно в годините на Холокоста. Дали обаче той би се държал по същия начин и днес е друг въпрос и тук аз виждам задачата, която се намира пред нас. Защото днес е нов ден, поколенията, които са били очевидци, вече преминават и затова ние всички трябва да поемем щафетата, да говорим и да продължим традицията на нашите деди. И отново искам да повторя, че историята на спасението на българските евреи съдържа много уроци, но може би най-важният от тях е значението на това да бъдеш въвлечен, да участваш!
В музея на Холокоста, Яд вашем в Ерусалим са изложени имената на „праведните между народите”. Това са тези хора, които са помогнали и са спасили евреи от мрака на Холокоста. И там, до имената на димитър пешев, на екзарх Стефан и митрополит Кирил, се намират и имената на други достойни хора от цяла Европа. Думите на един от тях, тези на пастор Андре Трокме, който успява да помогне да се спасят близо 5000 евреи от Франция, дават според мен най-добро разбиране и обяснение за постъпката и на българския народ. Затова бих искал да завърша с тях. Арестуван, Трокме е запитан защо е помагал на евреите. В отговор той казва: „Аз не знам какво е това евреин, аз знам какво е това човек”.
През последните две години българската кампания „Да помним, за да не се повтори”, беше отличена от ЕКИ като най-успешната национална кампания в Европа. Това показва, че българските християни са сред вярващите в Европа, които най-активно подкрепят Израел и евреите – нещо, което може да ни радва пред Господа. По този повод през ноември 2008 г. пастор Андрей Аврамов беше поканен като говорител на конференцията на ЕКИ в Европейския парламент в Брюксел, където изказването му беше прието много положително от присъстващите евродепутати и християнски служители от Европа.
През 2009 г. в кампанията се включиха 431 църкви от цялата страна – два пъти повече от участвалите църкви през 2008 г. и повече от една трета от протестантските църкви в България. Искаме да благодарим на всички вас, Божии хора, които продължавате да демонстрирате това голямо сърце за Израел и еврейския народ по толкова категоричен начин. Обърнато в цифри, това означава, че през 2009 г. вероятно между 50 000 и 60 000 души директно или индиректно са били въвлечени в отбелязването на 27 януари, слушайки за случилото се по времето на Холокоста. Това има своя ефект и влияние, защото само хора, които знаят истината, могат на дело да се противопоставят на разпространението на антисемитизма.
Тъй като тази година Международният ден в памет на Холокоста, 27 януари, е в сряда, препоръчваме ви да отбележите този ден на неделните ви служби на 24 януари. Разбира се, възпоменателни събития могат да се проведат и на самия 27 януари и в другите дни около тази дата, но тъй като организацията и провеждането на подобни събития са по-трудни в делничните дни, ви препоръчваме да използвате възможността на неделните служби на 24 януари, когато мнозинството от хората в църквите посещават богослужения и когато хиляди църкви в Европа ще отбележат този ден.
Има много важна причина ние с вас тази сутрин да бъдем заедно. Може би повече от всякога днес светът има нужда да си напомня за събитията, довели до случването на Холокост. Ние трябва да си напомняме и да почитаме паметта на невинните жертви – шест милиона евреи, които бяха брутално убити от нацистите по времето на Втората световна война. Това масово убийство се случи на цивилизовано място с интензивност, жестокост и в такъв мащаб, в какъвто не се е случвало никога преди в исторята на света. И е много, много важно да пазим жива паметта за това, което се е случило.
Малко по-малко хората, които могат да разкажат по лични спомени за Холокост, стигат до края на дните си и няма да бъде далеч деня, когато те вече няма да са между нас, за да могат да разкажат за това, което са видели с очите си. Следователно трябва да се появят хора, които ще продължават да говорят и да разказват от тяхно име, като поддържат жива паметта на поколенията, като информират и доказват с наличните исторически документи истинноста на Холокоста.
След освобождаването на ““Аушвиц”” и разкритията за геноцида над еврейския народ, извършен от Третия Райх, в цяла Европа има добра воля случилото се никога да не бъде забравено. Светът изпада в шок и е потресен от направените разкрития, които следват освобождаването на лагерите на смъртта. В резултат от ужаса, който виждат, осем европейски държави въвеждат в своето законодателство закони, според които “отричането на Холокост на територията на тези държави е престъпление и подлежи на съдебно преследване”.
Как може да си обясним мащаба, силата и повсеместността на антисемитизма? Каква е действителната причина за омраза към група хора, които никога не са били нещо повече от незначително малцинство? Защо точно евреите? На този въпрос са били предлагани различни отговори. Най-често те се свеждат до икономически фактори и причини. Това обяснение е известно като “икономически антисемитизъм”. Евреите са мразени, защото са били по-богати или защото са били по-умни. Други пък казват, че това е принципната нужда от това някой винаги да бъде “изкупителната жертва” за проблемите, които светът има.
Древните египтяни, гърци и римляни са мразели евреите, така, както са го правели средновековните християни, нацистите, комунистите и мюсюлманите днес. Но надали сте чували много евреи да се питат: “Защо точно ние?”. Причината е, че те винаги са знаели защо. През цялата си история евреите са разглеждали антисемитизма като част от тяхната еврейска мисия. И противно на модерното разбиране за антисемитизма, вековното еврейско тълкуване на причината за антисемитизма е Богът на Израел с Неговите закони. Евреите винаги са били мразени заради техния Бог и законите Му, които те приеха и чието спазване ги направи да бъдат еврейски народ, различен от всички останали народи. Евреите са мразени именно, защото са хората на Книгата, които са били култивирани от Бога като народ чрез Писанието.
През последните няколко века Европа е завладяна от необосновано позитивните идеи за добротата на човешката същност. Вярата в хуманизма процъфтява и наивността на Европа с нейното прекалено самочувствие заради развита култура, изкуства и образование бива наказана. Вярата в способностите на човека превръща Европа в добра почва за поникването на идеологии като тази на нацизма и така се подготвя основата на престъпленията, извършени от неговите последователи през Втората световна война.
Шест милиона евреи бяха убити, един и милион и половина от тях бяха деца. Нека никога да не забравяме! Днес има цяло едно младо поколение българи, които не знаят достатъчно за случилото се. Те трябва да бъдат предпазени, те трябва да научат истината и колкото и да им бъде трудно да си представят, че е възможно шест милиона души да бъдат избити, те трябва да научат, че то наистина се е случило. Но това, което е наистина трудно да си представим, е как е възможно някой да отрича, че то се е случило? Убийството на шест милиона души е нещо ужасно, но несравнимо по-ужасно е някой да има наглостта да лъже хората, че това никога не се е било случвало! И аз дори не мога да си представя, че е възможно да има някой, който да иска Холокост да се повтори. Всичко това показва, че ние с вас продължаваме да живеем в един много болен свят, който продължава да има нужда от изцерение и промяна.
Знаете ли кой е човекът на тази снимка? И знаете ли с какво е останал той в историята на света?
Този документ е останал в историята на човечеството под името “Мюнхенско споразумение”. Известни са документалните кадри, на които г-н Чембърлейн, връщайки се в Лондон, показва на посрещачите си договора с Хитлер с думите: „Аз ви донесох мир!”. Светът и особено британският народ ще помни вечно кадрите, в които Артър Невил Чембърлейн тържествуващо размахва този измислен мирен договор с фашистка Германия.
Мюнхенското споразумение касае територията на Чехословакия и представлява договор “мир срещу земя”. През 1938г. в Чехословакия живеят 14 милиона души, от които 3,3 милиона са етнически немци, компактно живеещи в Судетската област. След бунтове, инспирирани от нацистите вътре в Чехословакия, Хитлер обещава на судетските немци, че няма да ги пренебрегне. След това казва на Великобритания, че той иска мир, но е готов и на война заради немците в Чехословакия. Обаче войната може да се избегне, ако Великобритания се съгласи Судетската област да бъде предадена на Германия. Чембърлейн се съгласява и така се стига до Мюнхенското споразумение.
Но не е ли и днес Европа обсебена от идеята за мир? Мир на всяка цена? Не е ли Европа континентът, който си затваря очите за това, което се случва с исляма навсякъде по земята? Дами и господа, ситуацията от преди 71 години е сходна със ситуацията, в която Европа и Европейският съюз се намират и днес. Но днес казусът не е мир с фашистка Германия, днес казусът е мир с исляма и точно тук изниква въпросът за Израел и за съществуването на държавата Израел. Четейки за този исторически момент, винаги съм се чудел на наивността на много от европейските политици в навечерието на Втората световна война. И не мога да разбера как е било възможно те да се самозаблуждават относно истинските намеренията на Хитлер и на Третия райх. Мислите ли, че по времето на Хитлер хората в западна Европа не са билиа наясно, че Хитлер не е човек, на чиято дума може да се вярва? Естествено, че това е било ясно на всички, но въпреки това всички са се надявали, че по някакъв чуден начин чрез преговори ще се постигне мир, въпреки че мир е било невъзможно да се постигне. Подобно на това, всеки мислещ човек днес разбира, че западната цивилизация се намира в конфликт с исляма и, за огромно съжаление, има много хора, които няма да се поколебаят да платят със земята на Израел, за да имат този мир.
Всички ние с вас днес имаме възможност да разговаряме с много хора върху темата “Спрете минаретата” – с наши роднини, съседи или колеги, и затова е важно да разбираме проблема, да изложим една ясна позиция, която ще даде на хората светлина и, което е по-важно, ще може да постави началото на истинското разрешаване на проблема. Защото много скоро никой в Европа няма да може вече да си крие главата в пясъка и ще трябва да признае, че проблем има и че този проблем става все по-голям и все по-труден за решаване.
Европейският съюз, макар и не под това име, а като Европейска икономическа общност, е създаден през 1957г. от шест държави-основателки. Малко хора обаче знаят, че по това време хората, изповядващи ислям в рамките на Европейския Съюз, са по-малко от четвърт милион души. За шестдесет години хората, изповядващи ислям, в Европейския Съюз са станали близо 20 милиона! Въпреки че днес това са едва четири процента от населението на Европейския Съюз, това, което се изпуска от внимание, е фактът, че мюсюлманското население е приоритетно от млади хора: 40% от мюсюлманското население в Европейския Съюз са хора, които са под 16 години. Тези млади хора се женят рано и раждат от три до четири пъти повече деца, отколкото не-мюсюлманите.
След като преди няколко години Великобритания направи грешката да обясни атентатите в Лондонското метро като някакъв изолиран инцидент, извършен от малка група заблудени хора, днес в Обединеното Кралство все по-ясно и по-ясно си дават сметка, че мюсюлманските организации на тяхна територия се намират под нарастващото влияние на радикалния ислям. Това са организации, които финансират и инфилтрират мюсюлманите в Европа, както е напримар организацията “Мюсюлмански братя”.
Само във Великобритания днес има над 1500 джамии, 150 ислямски центъра, 202 Мюсюлмански колежа и 2000 Ислямски училища, за които се счита, че се намират под влияние на радикален вид ислям. Британското правителство, освен това, се принуди да приеме практикуване на шариат, като разреши отварянето на ислямски съдилища. Вярно е, че мнозинството от британските мюсюлмани все още са умерени, но също така е вярно, че една сериозна и все по-нарастваща част от това общество е под влиянието на ислямски екстремисти.
През 2004г. Британското вътрешно министерство проведе изследване. Според данните от него 26% от британските мюсюлмани не изпитват лоялност към Великобритания, 13% одобряват тероризма, а 1% “са участвали в подготовката или в изпълнението на терористични дейности у дома или в чужбина”. Един процент обаче се равнява на 16 000 души!
През октомври 2006г. ислямският свят беше раздвижен и реагира бурно на едно събитие, което мина доста незабелязано в нашите родни медии. Като реакция на това събитие много водещи ислямски теолози и лидери написаха отворено писмо до Папа Бенедикт ХVI. Това писмо бе отговор на речта на Папа Бенедикт ХVI, произнесена на 12 септември 2006г. в университета на Регенсбург, Германия.
В своята реч Папата цитира думите на Византийския император Мануил II Палеолог, живял през 14-ти век и управлявал остатъците от Византийската империя през периода 1391 – 1425г. сл. Хр. Той е предпоследният Византийски император преди Византия окончателно да изчезне под ударите на исляма. Папа Бенедикт ХVI цитира думите на император Мануил II Палеолог, казани от него в разговора му с един образован персиец. Императорът описва исляма като религия на насилието, която не носи никаква реална полза на човечеството.
Ето и точните думи: “Покажете ми какво ново е донесъл Мохамед на света и ще откриете, че това са само неща, които са зли и нечовешки, каквато е и неговата заповед да бъде проповядвана с меч религията, която той проповядва!”. След това той продължава, като обяснява в детайл защо разпространяването на една религия с меч е нещо, лишено от разум: “Всеки, който иска да заведе някого до вярата, трябва да може да го направи без насилие и заплахи. За да убедиш в истинността на твоята вяра не ти трябват оръжия или заплахи към живота на човека...”.
В началото на 2007г. беше написано още едно писмо, подписано от други 138 ислямски теолози под патронажа на краля на Йордания Абдула. То бе адресирано до всички християни. В писмото се предлага на Християните да започне диалог и разговор върху въпросите за вярата в Бога. Това писмо стана известно под името “Едно общо слово между нас и вас” – израз, който е цитат от Корана, сура 3:64. Така че това, което със сигурност предстои през идващите години, е дискусия между християнството и исляма по въпроса за вярата в Бога.
Това толерантно, релативистко отношение на Европа, обаче, няма ни най-малко да трогне исляма, нито ще го накара да промени методите, целите и действията си. Концепцията на исляма за света и стратегиите му за успех са много прости: от едната страна е “домът на исляма” – това се териториите, където ислямът вече владее. От другата страна е “домът на войната” – областите, където ислямът още не владее. Последните трябва да бъдат доведени под властта на исляма, като за целта могат да бъдат използвани много и различни средства.
Опитът да бъде спрян исляма с политически средства е обречен на провал. Ислямът няма проблем да води разговори и преговори, да подписва резолюции и прочие с Европа, докато продължава да расте и да става от ден на ден по-силен. Колкото по-рано Европа осъзнае, че това не е решението, толкова по-голям е шансът да се потърси верния отговор.
Апостол Йоан написа: “Всеки дух, който не изповядва, че Исус Христос дойде в плът, не е от Бога!”. Ислямът е дух, който отрича Христос и конфронтацията с исляма е духовна. Затова ислямът не може да бъде спрян на политическо ниво. Той може само временно да бъде задържан от някой тоталитарен режим, от инфилтрация на тайни служби в неговото лидерство и прочие, но след това той отново ще се надигне.
Естественият избор на родина е люлката на еврейската религия, култура и идентичност – древната земя на Израел. През май 1948г. по причина на естествено, историческо и морално право и по решение на международната общност, изразено чрез Обединените нации, се ражда съвременната държава Израел.
През последните години нова вълна от насилие и омраза, породени от анти-семитизъм и анти-ционизъм, изостриха вниманието на много християни и евреи в Европа. Мнозина уважавани еврейски лидери с право я описаха като най-лошата вълна на анти-семитизъм от Втората световна война насам. Изследванието, проведено от Европейския център за наблюдение на расизма и ксенофобията (EUMC) във Виена, показа, че тази вълна на анти-семитизъм не е вече някакво изолирано явление, провокирано от няколко ултра-националисти екстремисти. Докладът показва, че съвременният анти-семитизъм и анти-ционизъм се радва на широка подкрепа от различни крайни леви групировки, като например анти-глобалистките движения и голямо число радикални арабски и ислямски групи на територията на Европа. Освен това, резултатите от скорошна анкета на Европейската комисия разкриват, че силните анти-израелски настроения преобладават в Европа. И евреите, и християните, са дълбоко обезпокоени от факта, че единствената свободна и демократична държава в целия Близък изток е смятана за най-голямата заплаха за световния мир, особено когато европейската общественост вижда многото тоталитарни и подкрепящи терора режими в региона в по-благоприятна светлина.
Европейско-израелските отношения в последните години се характеризират предимно с недоверие и напрежение. За мнозина в Тел Авив и Ерусалим държанието и подходът на на ЕС се възприема в голяма степен като враждебен към Еврейската държава.
Ето защо ЕКИ работи, за да подобри и засили важната връзка между Израел и Европейския съюз.
В началото на тази година, за втори пореден път, протестантски църкви в България отбелязаха Международния ден в памет на Холокоста, 27 януари. В България кампанията се провежда под името „Да помним, за да не се повтори”. Кампанията е насочена срещу безпрецедентния за България антисемитизъм и работи за въвличането на протестантските църкви в активно образование на съвременните поколения относно ужасяващото умъртвяване на шест милиона мъже, жени и деца по времето на Втората световна война в лагерите на смъртта. Целта на кампанията „Да помним, за да не се повтори” бе да бъдат информирани българските протестантски църкви и служения за честването на този важен ден и християнските лидери на национално и локално ниво да получат необходимите ресурси, за да могат да направят специална служба, посветена на трагичните събития около Холокоста.
„Всеки път, когато гледам снимки от Холокоста, изтръпвам от ужас. Знам, че се е случило, виждам, но не мога да си го представя. А когато видях снимката на децата, от които почти нищо не е останало, се разплаках. Как е възможно човек да направи това на друг човек?! Не харесвали евреите - добре, решили да ги убиват - жестокост и безчестие, но да правиш опити и да изтезаваш така деца... Помъчих се да разгледам целия сайт, но не успях. Стигнах до снимките и наистина не можех повече да гледам. Трябваше да го изключа. Знам, че много хора са умрели. Това вече не може да се поправи. Ние единствено можем да живеем като ги помним и уважаваме. Знам, че най-добрият начин е като познаваме цялата истина и запаметим ужаса от тези снимки...”
Тази година българският народ отбелязва 65 години от спасяването на българските евреи. Преди 65 години по времето на Холокоста в България беше опазен живота на над 49 000 евреи. Само след десет дни, през последната седмица на ноември 2008, по инициатива на няколко български евангелски християни от България и Израел, ще бъде проведен международният фестивал „Песни на живота”, посветен на тази важна годишнина. Хорове от различни страни и професионални филхармонични оркестри от България и Израел ще обединят усилията си, изнасяйки четири концерта в София, Пловдив, Йерусалим и Тел Авив. На 23 ноември хиляди евангелски християни ще излязат по улиците на българската столица, София, по улиците на втория по големина град, Пловдив и още няколко други големи града в страната, за да помогнат на еврейската общност в България в раздаването на 49 000 цветя на българския народ. Всяко цвете ще бъде придружено с картичка като тази, която държа в ръката си и на която пише: „Моля приемете това цвете, едно от 49 000, които се раздават днес в България, като знак на благодарност към вас – потомците на онова достойно поколение българи, които се противопоставиха на злото и избраха да опазят живота”. Това ще бъде уникално събитие, каквото никога не е било правено досега.
Тъй като тази година Международният ден в памет на Холокоста, 27 януари, е във вторник, препоръчваме ви да отбележите този ден на неделните ви служби на 25 януари. Разбира се, възпоменателни събития могат да се проведат и на самия 27 януари и в другите дни около тази дата, но тъй като организацията и провеждането на подобни събития са по-трудни в делничните дни, ви препоръчваме да използвате възможността на неделните служби на 25 януари, когато мнозинството от хората в църквите посещават богослужения и когато хиляди църкви в Европа ще отбележат този ден.
Официалните исторически източници са категорични, че България и Дания са единствените страни, спасили своите евреи от геноцид по време на Втората световна война. В някои официални статистики дори за Дания се посочва цифрата от 9 убити евреи по времето на войната, докато за България тази цифра продължава да бъде твърдо 0.
Евреите от Скопие, Битоля, Щип, Гевгели, Струмица, Велес, Враня и Удово на 11 март 1943 г. са откарани в Скопие, а на 22, 25 и 29 март са депортирани към Качаник (т.е., престояват затворени на българска територия между 11 и 17 дни), откъдето са изпратени в “Треблинка”.
Протестите на българите срещу мерките, предприети от правителството по отношение на “лицата от еврейски произход”, започват още преди обнародването на Закона за защита на нацията на 21 януари 1941 г. Изпратени са множество протестни писма на граждани от различни избирателни райони в София, Пловдив, на различни професионални сдружения (вкл. на писателите, адвокатите, лекарите, художниците); има протести от страна на самата еврейска общност и протести от страна на Православната църква в защита на покръстените евреи. Редица народни представители (вкл. бившият министър-председател Никола Мушанов) се изказват против приемането на закона.
На влаковете с преминаващи през старите български територии евреи стават свидетели стотици хора. Един от тях е софийският митрополит Стефан, който изпраща телеграма до Цар Борис ІІІ с молба да се застъпи за тях. На събраните в Скопие евреи става свидетел народният представител от Кюстендил Асен Суичмезов. Успоредно с депортацията на евреите от “новите територии” тече и подготовка за депортация на евреите от старите територии. Всички евреи от Дупница са поставени под домашен арест, тези от Кюстендил са затворени в училището, пловдивските – също, а на 10 март е издадена заповед за арестуването на софийските евреи.
По изрично настояване на П. Габровски, министър на вътрешните работи на България, цялата операция по депортирането на евреите е била държана в тайна и от широката общественост, и дори от Народното събрание. Това е било възможно по силата на закона, с който Министерският съвет упълномощава Комисарството по еврейските въпроси да поеме изцяло политиката на страната по отношение на евреите. По силата на този закон, Комисарството може да издава укази по “еврейските въпроси”, които имат силата на закони и без да бъдат гласувани от Народното събрание.
След като мнозина българи стават очевидци и на депортирането на евреите от новите територии, и на подготовката на депортирането на евреите от старите територии, се подемат различни инициативи и протести, целящи спирането на депортациите. Протестна делегация от Кюстендил още на 8 март 1943 г. пристига в София и иска среща с подпредседателя на Народното събрание Димитър Пешев. Те уведомяват Пешев за това какво се случва в града им, след което искат среща с министър-председателя Богдан Филов. Филов отказва да приеме делегацията. Заради тяхната намеса, обаче, министърът на вътрешните работи П. Габровски нарежда да бъде отменена депортацията на евреите от Кюстендил и те са освободени.
След общоградска интервенция биват освободени евреите от Дупница. Пловдивският митрополит Кирил се намесва в полза на събраните в еврейското училище пловдивски евреи (1500-1600 човека, по негови данни). Има застъпничество от страна на народни представители, митрополити и най-обикновени поданици на Царството за евреите и в други градове на страната. Ситуацията изглежда овладяна, но, при все това, подпредседателят на Народното събрание Димитър Пешев подготвя протестно изложение до министър-председателя Богдан Филов срещу изселването на евреите извън границите на страната. Изложението е връчено на 17 март 1943 г. и е подписано от 43-ма народни представители от правителственото мнозинство. Това протестно изложение се тълкува като критика на цялостната политика на правителството на Б. Филов, в резултат на което той иска да се гласува вот на доверие на правителството. След изключително “унизителна”, по думите на самия Пешев, процедура по гласуване, в която министър-председателят разпитва един по един всички подписали се под протестното изложение продължават ли да го подкрепят или не, само 30 от тях остават верни на подписите си. Филов успява да получи вот на доверие от присъстващите 114 народни представители от мнозинството по цялостната политика на правителството, включително и по еврейския въпрос.
На 26 март 1943 г. се гласува вот на недоверие на Димитър Пешев и той е освободен от длъжност. Междувременно евреите от Беломорска Тракия и Вардарска Македония са депортирани извън страната, а тези от “старите предели” са само временно “спасени”. Още в началото на май Комисарят по еврейските въпроси Белев има нов план: “Да се изселят вън от царството всички евреи”, като се изпратят в германските източни области 25 000 евреи от София и 23 000 от провинцията, като предаването им стане предимно през Лом и Сомовит. Белев предлага на министър Габровски (който съответно предлага на Цар Борис ІІІ) два варианта: а) – да се изселят наведнъж всички евреи към германските източни области; б) – да се изселят най-напред софийските евреи в провинцията. Самият Белев е подкрепял план “а”, въпреки че за него, дори и по думите на полицейския аташе при германската легация Хофман, не е имало достатъчно полицейски сили, за да се извърши в необходимия кратък срок. Цар Борис ІІІ разпорежда незабавното преселване на евреите във вътрешността на страната.
В края на ноември 2008 в България се проведе Фестивал на благодарността, посветен на 65-годишнината от спасяването на българските евреи по времето на Холокоста. Едно от най-вълнуващите събития по времето на този фестивал беше раздаването на 49 000 цветя по улиците на шест големи града в страната ни в знак на благодарност към българския народ за спасяването на 49 000 еврейски живота. Организаторите на фестивала, Калин и Шарон Чонев, се обърнаха към евангелските църкви за съдействие и подкрепа в осъществяването на този широкомащабен проект.
На 23 ноември, 2008 г., стотици християни излязоха по улиците на София, Пловдив, Варна, Бургас, Стара Загора и Ямбол, за да подкрепят тази инициатива и да помогнат на еврейските общности в своите градове при раздаването на хилядите цветя.
Всяко цвете беше придружено от картичка със следния текст: „Моля приемете това цвете, едно от 49 000, които се раздават днес в България като знак на благодарност към вас – потомците на онова достойно поколение българи, които се противопоставиха на злото и избраха да опазят живота”.
Три дни преди това, цвете и картичка получиха и членовете на българското правителство, посрещнати от група младежи пред Министерския съвет.
Този проект ни даде възможност за много вълнуващи срещи и разговори с хора, които бяха докоснати от личното внимание към тях. Радостни сме, че успяхме да споделим посланието на благодарност с българи от различни поколения – от възрастни хора, които са преживели лично събитията от 1943 г. до тийнейджъри, които не знаят почти нищо за тези събития. Вярваме, че Фестивалът на благодарността ще помогне на хората в България да оценят доброто национално наследство, което имаме по отношение на еврейския народ и ще насърчат обществото ни като цяло да пази това наследство и да се противопоставя на всяка форма на антисемитизъм в страната ни. Молитвата ни е всяко добро семе, което е било посято чрез този фестивал, да даде трайни добри плодове за идните поколения.
Но има въпроси, които трябва да бъдат зададени и да получат отговор. Защото е вярно, че България спасява всички свои български евреи, но каква е истината за евреите от Вардарска Македония и Беломорска Тракия? Това е една тъмна страница от историята на българската държавност, която никой не иска да отвори. И това е въпросът за ролята на българското правителство в депортирането на евреите от Вардарска Македония и Беломорска Тракия или така наречените окупирани територии. Една друга важна тема е въпросът за това: Каква е истината за ролята на християнството, за да има антисемитизъм в Европа и не е ли християнският антисемитизъм подготвил сцената за това един ден да се стигне дотам, че да има Холокост по времето на Втората световна война? И може би не е работа на християните да повдигат въпроса за депортирането на евреите от окупираните територии, но е наше задължение да дадем честен отговор на въпроса за ролята на християнството за съществуването на антисемитизма. Понеже на нас ни е било поръчано от Бога на Библията да обичаме еврейския народ и да го благославяме!
Част от нас, които сме тук днес, участваме в тази възпоменателна служба от позицията си на убедени християни. Като образовани хора, познаващи историята на християнството, ние си даваме ясно сметка, че Холокостът е най-зловещото проявление на антисемитизма, но не е нито неговото начало, нито неговият край. Речникът дава следното определение на думата „антисемитизъм”: „Антисемитизмът е враждебност или предубеждение спрямо евреите, което граничи от индивидуална ненавист до институционално насилствено преследване и гонение. Идеологията на нацизма е най-крайният исторически пример за това явление”. Началото на антисемитизма е далеч преди появата на християнството, но за срам на християните, историята на Църквата е оцапана с много еврейска кръв!
Както беше казал един известен евреин: „Евреите са боязлив народ. Деветнадесет века „християнска любов” са разстроили нервите им”. На тринадесет години Анна Франк казва думи, които продължават да изобличават християнския свят и до днес. „За делата си християнинът отговаря лично. За всичко, което прави евреинът, отговарят всички евреи”.
С векове, под заплаха от смърт, евреите са били насилствено покръствани, те са били гонени от различни държави в името на Исус, те не са имали никаква сигурност и са били мразени и избивани без никаква причина, и това се е повтаряло през вековете, отново и отново и отново. Те не са били сигурни дали имуществото им няма да им бъде конфискувано във всеки един момент! И толкова често те не са знаели дали утре ще се събудят и ще са живи. Евреите е трябвало да бъдат винаги готови да бягат, да се спасяват и те не са можели да се доверят на никого, те не са знаели дали тези, които днес им се пишат приятели, утре няма да се обърнат и да ги предадат, да ги обвинят в нещо, да им вземат собствеността и след това да ги убият. И всичко това в продължение на векове е било съпроводено от див псевдо-християнски фанатизъм. Този варварски фанатизъм става толкова по-зловещ особено по времето на кръстоносните походи, когато тези армии от фанатизирани въоръжени хора започват да се движат от запад на изток към Святата земя. Те са унищожавали по пътя си синагога след синагога и са колели и изгаряли без никаква милост мъже, жени и деца евреи, във град след град, село след село, във Франция, Германия, Италия и навсякъде по пътя си. И когато кръстоносците накрая пристигат в Ерусалим и обсаждат града, те се бият с мюсюлманите, но те избиват и всички евреи. Те събират всички евреи в една голяма синагога в Ерусалим, затварят ги вътре и ги изгарят. И след това при гледката на изгарящите в огъня мъже, жени и деца, те благодарят на Бога, за това, което са направили. Всичко това е било правено в името на Исус Христос!
И това е важно, защото от самото създаване на народа на Израел в света има сили (и те са тук от хиляди години), които работят в историята на човечеството, без значение от епоха и култура, така че периодично да се издигат хора, които да мразят евреите и да искат да ги унищожат. Някога много отдавна тези хора са били египтяните и от тях се издига фараон, който решава, че ще избива децата на евреите... Векове след това във Вавилон, по времето на Вавилонския плен, се издига този нечестив човек на име Аман и това е в годините, когато Естир е царица… Книгата Естир разказва, че този човек отива при царя и му казва: „Царю, в империята ти има едни хора, които са различни от другите хора…Те не са лоялни към теб, царю, и всъщност те са много опасни за държавата… Те са вредни и трябва да бъдат унищожени!... Защото те, царю, са верни на своя Бог... Позволете ми да кажа нещо: Бъдещето на този свят е зависело от това евреите да бъдат верни на своя Бог, защото техният Бог е и нашият Бог, това е същият Бог, в който вярват и християните!
И ние бихме казали, че нещата приключват с времето на Вавилон, но след това пристигат гърците, Гръцката империя с тяхната езическа елинска култура. Веднага след смъртта на Александър Македонски Гръцката империя се разпада на четири части и един от по-късните царе на една от тези империи на име Антиох Епифан започва да изпитва такава силна омраза към евреите, че си поставя за цел да ги смаже. Той превзема Ерусалим и осквернява храма в Израел, като принася на олтаря прасе! Това е първото документирано целенасочено преследване на хора на религиозна основа, за което светът знае. След тях се издигат римляните, които разрушават еврейската държава и впоследствие през 70 година след Христос те разрушават и Ерусалим, и Храма и разпръсват народа на Израел по цялата земя. Това е началото на диаспората. И след това за наш срам идва ред на езическата Църква с нейната антисемитска теология, която започна да преследва евреите сред християнските народи! И след това идва Френската революция, която отрича нуждата от вяра в Бога и обществото на Европа става все по-светско, не толкова религиозно, но вярващо в разума, човека и образованието. Един ден, докато преподава в аулата на университета, немският философ Ницше написва на дъската следните думи: „Бог е мъртъв! Подпис: Ницше!” Години по-късно един негов студент написва на същата дъска: „Ницше е мъртъв. Подпис: Бог.” Но това, което започва в аулите на университетите като светска философия, като теории (например теорията на Дарвин за произхода на видовете) или като хуманистични идеологии, след години се превръща в две световни войни и води до появата на тоталитарната социалистическа система. И най-вече до идването на власт на нацистите, които създадоха лагерите на смъртта и Холокоста… Но това не е краят, защото след нацистите, дойдоха ислямските фундаменталисти... А кой ли ще бъде утре?
И ако, тази сутрин, когато говорим за Холокоста, ние погледнем на този ужас, на този ад на земята, като на някакво изолирано събитие, като на нещо, което се е случило заради лошото стечение на обстоятелствата и особеностите на епохата в средата на 20-ти век, ние бихме направили голяма грешка. Холокостът не е изолирано събитие, някакво изключение, неразбираем за ума кошмар или абсурдна грешка, направена през двадесети век, която обаче не е била правена дотогава и която няма опасност да бъде повторена никога отново! Историята вече опроверга този подход, защото неотдавна иранският президент заяви в реч пред хиляди студенти, че Холокостът никога не е съществувал, а Израел трябва да бъде изличен от картата на света!
Докато все още има оцелели от лагерите и живи свидетели на събитията от времето на Холокоста, които разказват това, което очите им са видели в лагерите, антисемитизмът трудно ще може да се разрасне в особено големи размери. И въпреки това статистиките на Европейския съюз показват, че в Европа се случва нещо лошо. Средствата, които се отделят в Европейския съюз за защита на еврейските общности, еврейските синагоги и сгради през последните години, са се увеличили с няколко пъти. Според един доклад от 2004 година заплахите и посегателствата срещу евреите, техните синагоги, гробища и сгради са се увеличили с 44% в сравнение с тези през предишните години. И дори в България ние имаме вълна на антисемитизъм – млади и възрастни хора, които с потреперващ глас твърдят, че Холокостът е ционистка пропаганда и измислица и други, които приемат, че е имало лагери на смъртта, но съжаляват, че нацизмът не е успял да избие всичките евреи по времето на Холокоста.
Днес антисемитизмът има ново лице и това е антиционизмът. Има хора, които казват: „Щом не можем да говорим свободно против евреите и против Холокоста, ще говорим колкото си искаме против Държавата Израел. Ние не сме против евреите, ние сме против Държавата Израел! Ние не сме против евреите, но сме против това евреите да имат държава!” Обаче когато някой отиде да каже на тези хора, че антиционизмът всъщност ражда същия стар антисемитизъм, това изобщо не им харесва. Разбира се, цялото това говорене е лицемерие. Но е факт, че толкова години по-късно в организацията на Обединените нации все още има държави, които отказват да признаят съществуването на Държавата Израел! И е факт, че неусетно хората свикват с идеята, че Държавата Израел трябва да бъде изтрита от лицето на земята. И ако сумирате в едно изречение това, което много от днешните медии внушават на своите аудитории, то би прозвучало вероятно така: "Ционизмът е нова форма на нацизъм"!
Шест милиона души, избити по този студен, методичен и безмилостен начин, е цифра, която е отвъд способността на човек да го осмисли. И болестта на антисемитизма отново заразява душите на хората в Европа. Антисемитизмът е довел до съществуването на Холокоста и той не е някъде в миналото, той е тук в нашето време. Това никога не е било правилно да бъде така, днес не е правилно да го има и то ще получи нужното противодействие. Ние не можем да толерираме нито антисемитизъм, нито расизъм, нито идеологии, които твърдят, че дадена група от хора има по-ниска стойност от друга. Ние не можем да приемем, че една група хора може да бъде третирана като по-маловажна или като вредна за обществото на базата на раса, етнос, религия или култура, а точно това лежи в същността на грозното лице на антисемитизма. Това е абсолютно неприемливо за едно цивилизовано общество!
През юни, 1936 г. в Мюнхен се създава “Централно бюро за борба с опасността от циганите”. Към края на 1938 г. Химлер, главнокомандващият на СС, издава заповед за регистрирането на всички “цигани, полу-цигани и номади с поведение на цигани” на възраст над 6 години с цел “отделянето им от германската нация”.
Със заповед на Химлер от 16 декември, 1942 г. всички “цигани и полу-цигани” трябва да бъдат депортирани в Аушвиц-Биркенау. Смята се, че около 23 000 роми са били изпратени там. Първата група от Германия пристига през февруари, 1943 г. Преобладаващата част от ромите са депортирани от Германия и анексираните територии Бохемия и Моравия. Малка част са депортирани от Полша, Унгария, Югославия, Франция, Белгия, Холандия и Норвегия. Трябва да се отбележи, че, въпреки обезправяването, затварянето им в гета и изпращането им в лагери, ромите не са били подложени на такъв систематизиран и целенасочен геноцид, на какъвто са били подложени евреите. Ромите, обитаващи държавите извън териториите на Райха, са били преследвани (и убивани) главно от местните власти, а не по настояване от страна на Германия.
Ние често подценяваме себе си и това, което можем да направим. Но истината е, че всеки от нас може да направи много повече отколкото предполага! На фона на кризата в българското образование и упадъка на моралните ценности сред днешните младежи, е изключително насърчаващо да чуем свидетелството на млада учителка християнка, която е успяла да окаже силно положително влияние сред своите ученици, изявявайки истината за Холокоста.
Има много снимки като тази, показващи еврейски деца, върху които немските „лекари” са правили всякакви експерименти, които и днес ни карат да се срамуваме, че сме човеци. Как бе възможно човешки същества да направят това на малки деца? Човешкият ум понякога отказва да даде отговор, той бяга и отказва да мисли за това, което е разбрал! Но това са фактите и това е част от историята на Европа и нашето поколение и децата ни трябва да знаят за това, което се е случило по времето на Холокоста.