Кампания 2010

Писмо до българските вярващи | Важна бележка | Да помним, за да не се повтори | Мюнхенското споразумение | Ислямът и духовната криза на Eвропа | Брошура на ЕКИ | Кампания 2009 | Кампания 2008 |

Писмо до българските вярващи

Скъпи пастори, братя и сестри, приятели,

Тази година хиляди църкви в Европа отново ще отбележат Международния ден в памет на Холокоста, 27 януари. За четвърта поредна година, ние, българските църкви имаме възможността да участваме в инициативата „Да се поучим от историята”, организирана от Европейска коалиция за Израел (ЕКИ), по повод на този ден.

През последните две години българската кампания „Да помним, за да не се повтори”, беше отличена от ЕКИ като най-успешната национална кампания в Европа. Това показва, че българските християни са сред вярващите в Европа, които най-активно подкрепят Израел и евреите – нещо, което може да ни радва пред Господа. По този повод през ноември 2008 г. пастор Андрей Аврамов беше поканен като говорител на конференцията на ЕКИ в Европейския парламент в Брюксел, където изказването му беше прието много положително от присъстващите евродепутати и християнски служители от Европа.

На 27 януари, 2010 година, като представител на България, п-р Аврамов ще участва в главното възпоменателно събитие по повод Международния ден в памет на Холокоста, което ще се състои в Европейския парламент в Брюксел. Ясното послание, което получаваме от досегашния ни опит в тази връзка, е, че когато България говори за Холокоста, Европа слуша. Считаме, че това е уникална възможност българската църква и нацията ни като цяло да влияе за добро в Европа срещу засилващия се с всеки изминат ден антисемитизъм.

През 2009 г. в кампанията се включиха 431 църкви от цялата страна – два пъти повече от участвалите църкви през 2008 г. и повече от една трета от протестантските църкви в България. Искаме да благодарим на всички вас, Божии хора, които продължавате да демонстрирате това голямо сърце за Израел и еврейския народ по толкова категоричен начин. Обърнато в цифри, това означава, че през 2009 г. вероятно между 50 000 и 60 000 души директно или индиректно са били въвлечени в отбелязването на 27 януари, слушайки за случилото се по времето на Холокоста. Това има своя ефект и влияние, защото само хора, които знаят истината, могат на дело да се противопоставят на разпространението на антисемитизма.

Вярваме, че през 2010 г. броят на участващите църкви ще нарасне още повече и ефектът върху обществото ни ще бъде още по-значим. Ето защо това, което всеки един от вас е направил през досегашните кампании и планира да направи през настоящата кампания, ще достигне много по-далеч отколкото можем да си представим. Нека заедно да бъдем светлина за страната и континента ни и да оставим благочестиво наследство на идващите поколения!

Тази година възпоменателните служби в църквите по повод Международния ден в памет на Холокоста ще се проведат на 24 януари /неделя/. Независимо дали вие вече имате опит в провеждането на такива служби или планирате да организирате честване по този повод за пръв път във вашата църква, нашият интернет сайт ви предоставя множество материали, специално подготвени за тази цел:

http://www.remember-holocaust.info/

Този сайт беше създаден през януари, 2008 г. за целите на българската кампания по честването на Международния ден в памет на Холокоста и бива обновяван всяка година с разнообразни материали във формата на поучения, информация за исторически и актуални събития, снимки, видеоклипове, плакати и др. В идващата седмица на сайта ще бъдат публикувани множество нови статии, проповеди, филми и други материали, които могат ви помогнат да отбележите по един достоен начин този ден.

Напомняме ви да регистрирате вашето участие в Кампания 2010 на посочения сайт (http://www.remember-holocaust.info/) и ви насърчаваме да го направите възможно най-рано.

Заедно за успешна кампания 2010,

Пастор Андрей Аврамов – Християнски Център „Победа” София,
Представител за България на Европейска коалиция за Израел

Митка Атанасова,
Представител за България на Християни приятели на Израел

Важна бележка

Тъй като тази година Международният ден в памет на Холокоста, 27 януари, е в сряда, препоръчваме ви да отбележите този ден на неделните ви служби на 24 януари. Разбира се, възпоменателни събития могат да се проведат и на самия 27 януари и в другите дни около тази дата, но тъй като организацията и провеждането на подобни събития са по-трудни в делничните дни, ви препоръчваме да използвате възможността на неделните служби на 24 януари, когато мнозинството от хората в църквите посещават богослужения и когато хиляди църкви в Европа ще отбележат този ден.

Да помним, за да не се повтори

Уважаеми официални гости,
Уважаеми дами и господа,
братя и сестри,

Има много важна причина ние с вас тази сутрин да бъдем заедно. Може би повече от всякога днес светът има нужда да си напомня за събитията, довели до случването на Холокост. Ние трябва да си напомняме и да почитаме паметта на невинните жертви – шест милиона евреи, които бяха брутално убити от нацистите по времето на Втората световна война. Това масово убийство се случи на цивилизовано място с интензивност, жестокост и в такъв мащаб, в какъвто не се е случвало никога преди в исторята на света. И е много, много важно да пазим жива паметта за това, което се е случило.

Поколенията, които бяха очевидци на тези събития, преминават. Можем да кажем, че групата на хората, които са били живи по времето на Холокост и са видели с очите си трагедията на народа на Израел, е всъщност една много малка група от хора на фона на цялото население на планетата днес. Огромната част от хората на земята днес не са били родени в тези тъмни времена и затова да се говори и да се образоват тези следващи поколения се превръща в нещо много, много важно.

Малко по-малко хората, които могат да разкажат по лични спомени за Холокост, стигат до края на дните си и няма да бъде далеч деня, когато те вече няма да са между нас, за да могат да разкажат за това, което са видели с очите си. Следователно трябва да се появят хора, които ще продължават да говорят и да разказват от тяхно име, като поддържат жива паметта на поколенията, като информират и доказват с наличните исторически документи истинноста на Холокоста.

Като християни ние сме дълбоко убедени, че защитаването на еврейския народ, който даде на света Писанията на Божието Слово, трябва да бъде част от работата и на Църквата на Исус Христос. Затова днес хиляди църкви от цяла Европа отбелязват този ден. До снощи за отбелязване на годишнината от Холокост се бяха регистрирали 412 протестантски църкви от цяла България. И точно в този момент 412 евангелски църкви провеждат специална възпоменателна служба. Обърнато в цифри това означава, че около 60 хиляди души, пръснати из стотици градове и села на България, слушат за случилото се с еврейския народ по времето на Холокоста. Дами и господа, това е нещо, което аз не знам да е било правено до сега и то ще има своя ефект и влияние. Защото най-ефективният начин да се противодейства на нарастващия антисемитизъм в нашата страна е да има образовани, знаещи и имащи позиция хора.

Днес в света, обаче, има сили, които много биха се радвали хората да забравят и дори, още по-добре, никога да не чуят фактите за Холокост. Това наистина би съвпаднало с техните цели. Има хора, които искат историята да бъде пренаписана, фактите да бъдат изопачени и Холокост да бъде отречен и обявен за измислица. Те разчитат на това, че младите хора, новите поколения, не познават добре историята, но най-вече те разчитат на апатията на тези, които знаят историята. Някой беше казал: “Всичко, което е нужно, за да успее злото, е добрите хора да не направят нищо!”.

Именно заради тези сили на злото, ние трябва винаги да говорим, да предупреждаваме и напомняме, че историята може да бъде забравена и нейните грешки – повторени. Цялата Западна цивилизация, нейната моралност и почтенност, зависят в не малка степен от това какво ще бъде отношението на хората към Холокост.

Антисемитизмът е болест на нациите. Появата на антисемитизъм в едно общество е сигурен белег, че това общество е болно, подобно на човек, който има температура. Антисемитизмът е като термометър за нациите, който показва, че е бил минат прага на 37-те градуса. И ако това е вярно, статистиките показват, че температурите са много високи и, че нациите в Европа са болни. И дори и в нашата страна температурата е критично висока. И има прояви на антисемитизъм между нас.

След освобождаването на ““Аушвиц”” и разкритията за геноцида над еврейския народ, извършен от Третия Райх, в цяла Европа има добра воля случилото се никога да не бъде забравено. Светът изпада в шок и е потресен от направените разкрития, които следват освобождаването на лагерите на смъртта. В резултат от ужаса, който виждат, осем европейски държави въвеждат в своето законодателство закони, според които “отричането на Холокост на територията на тези държави е престъпление и подлежи на съдебно преследване”.

Наскоро Германия съобщи, че ще работи в посока отричането на Холокост да се счита за престъпление на територията на целия Европейски Съюз. Снимките, документалните филми и откритите документи за лагерите на смъртта действат като електрошок на целия свят, изпращайки вълни на ужас и срам, които карат населението на след-военна Европа да осъзнае, че е станала дом и сцена на най-големия кошмар, който някога светът е виждал. Хората от старите поколения в Западна Европа разказват, че разкритията от лагерите на смъртта оставят траен отпечатък върху живота на целия континент.

Двадесет години след освобождаването на ““Аушвиц”” цялата истина за случилото се там е извадена на бял свят от съда във Франкфурт на Майн. На 19 август 1965г. председателят на съда г-н Ханс Хофмайер обявява присъдата. Ето част от думите му по време на неговата заключителна реч: “Съдебното разследване отне около двадесет месеца и съдебното дело трая още двадесет месеца. Сесиите на съда върнаха пред нас отново събитията и съживиха спомена за Холокост. Ужасите с името ““Аушвиц”” завинаги ще останат в паметта ни! Някои от нас за дълго време няма да бъдат в състояние да погледнат в радостните и доверчиви очи на децата, без в паметта им да оживеят кухите, питащи, пълни с огромно изумление очи на ужасените деца от ““Аушвиц””, направили там своите последните малки стъпки преди да умрат...”.

След Холокост в продължение на десетилетия света изпитва истински срам и състрадание към евреите, но, лека полека, споменът започва да избледнява и нещата се връщат обратно към техните нормални и реални граници. И, за най-голяма изненада, тези граници се оказват същият стар антисемитизъм, в който Европа е била свикнала да живее за толкова много векове.

И днес сме свидетели на това как антисемитизмът отново започва да набира сила. Това поставя въпроса за уникалността на омразата към евреите. Омразата към евреите е най-дълбоката и трайна омраза в историята на човечеството. Омразата към други групи от хора винаги е съществувала, но никой друга омраза не е била така повсеместна, така дълбока и така постоянна, както антисемитизма.

Ето защо е нужно да бъде отбелязван този ден, отново и отново, и отново, понеже тишината и мълчанието на добрите хора е нещо много опасно. Нашето мълчание създава пространство и условия не само идеите на антисемитизма отново да бъдат посадени в хората, но в действителност антисемитизмът да има растеж и напредък.

Холокост поставя няколко важни въпроса, на които човечеството продължава да да търси отговор. Въпроси като: защо евреите? Как изобщо бе възможно да се случи Холокост? Какво трябва да направим, за да не се случи това никога пак? Ние можем да направим повече от това да задаваме въпроси, но е много полезно в ден като този ние да зададем тези въпроси и да потърсим отговор.

Антисемитизмът е явление, което не е пощадило нито една епоха, култура или народ. Евреите са били преследвани, където и да отидат. Историята на народите свидетелства за дълбочината на корените, които антисемитизмът може да пусне в човешкото сърце. В повечето общества, където са живеели, евреите са били обект на побой, мъчения и избиване просто, защото са евреи. Антисемитските страсти са се разпалвали толкова силно, че идеята за едно тотално, действително изтребление на евреския народ е подхвърляна през вековете отново и отново. Всъщност, “окончателното решение” на еврейския въпрос не е идея на Хитлер – той просто е човекът, който решава да я осъществи.

Още в книгата на Псалмите се говори за съществуването на омраза срещу евреите. В Псалм 83:5 се говори за враговете на евреите и това, което те си казват един на друг: “Елате и нека да ги изтребим, та да не бъдат народ, та името Израел вече да не се помни!”. Библията говори за два опита за геноцид над народа на Израел в древността: първият в Египет, от Фараона и вторият във Вавилон, иницииран от един нечестив човек на име Аман.

Постоянството и дълбочината на омразата срещу евреите е феноменална. Почти всяка по-голяма страна или империя, в която е имало еврейско население в един или друг период от време е започвала да смята евреите за свой най-голям враг.

Как може да си обясним мащаба, силата и повсеместността на антисемитизма? Каква е действителната причина за омраза към група хора, които никога не са били нещо повече от незначително малцинство? Защо точно евреите? На този въпрос са били предлагани различни отговори. Най-често те се свеждат до икономически фактори и причини. Това обяснение е известно като “икономически антисемитизъм”. Евреите са мразени, защото са били по-богати или защото са били по-умни. Други пък казват, че това е принципната нужда от това някой винаги да бъде “изкупителната жертва” за проблемите, които светът има.

Но тези отговори не обясняват същността на антисемитизма, те само посочват кои фактори стават повод или причина антисемитизмът да изригне. Би трябвало да има едно общо обяснение за причинита за омразата към евреите. Да отречеш, че има някаква основна причина за антисемитизма и да посочваш различни исторически предпоставки на епохата и момента, противоречи както на логиката, така и на историческия анализ. Антисемитизмът съществува прекалено дълго и е успявал да набере огромна сила в толкова много коренно различни култури, че не може да се обясни със специфичността на епохата, местните предпоставки или стечението на обстоятелствата. Специфичните фактори на времето и на обществото ни дават представа за начина, по който антисемитизмът се надига или е бил провокиран в конкретния момент, но те не обясняват защо антисемитизмът съществува изобщо. Фактът, че, където и да отидат, евреите пораждат напрежение, изисква търсенето на логичен и прост отговор.

Древните египтяни, гърци и римляни са мразели евреите, така, както са го правели средновековните християни, нацистите, комунистите и мюсюлманите днес. Но надали сте чували много евреи да се питат: “Защо точно ние?”. Причината е, че те винаги са знаели защо. През цялата си история евреите са разглеждали антисемитизма като част от тяхната еврейска мисия. И противно на модерното разбиране за антисемитизма, вековното еврейско тълкуване на причината за антисемитизма е Богът на Израел с Неговите закони. Евреите винаги са били мразени заради техния Бог и законите Му, които те приеха и чието спазване ги направи да бъдат еврейски народ, различен от всички останали народи. Евреите са мразени именно, защото са хората на Книгата, които са били култивирани от Бога като народ чрез Писанието.

Опитите да се махне еврейството като причина за омразата към евреите и да се обяснява с икономически, социални или политически причини или с прояви на фанатизъм, противоречи на фактите. В книгата Битие 14 глава ние откриваме първото споменаване на думата евреин. Там се казва: “А един от избавилите се дойде и извести това на евреина Авраам”. Именно Авраам, бащата на вярата, този, който последва живия Бог докрай, е първият човек, когото Библията нарича “евреин”.

Корените на антисемитизма са във факта, че евреите вярват, че има само един истински Бог, Който е дал всеобхващащи човешкия живот принципи и закони, по които трябва да се живее. Мисията на народа на Израел е била не само да вярват в единствения жив Бог, но и да запишат и дадат на света Неговия морален Закон. Тази роля на евреите като избран от Бога народ да запише Святото Писание и да го даде на човечеството е една от главните причини за антисемитизма. И именно този конфликт на моралния Закон на еврейския Бог с неморалния живот на заобикалящите ги народи е в основата на напрежението, което възниква, където и да се появят евреите.

Но в резултат от спазването на Божиите закони, евреите започват да имат по-високи постижения от останалите народи и като стандарт на живот, и като интелект. Исторически се оказва, че евреите са били винаги по-образовани, еврейските семейства са били по-здрави, евреите са си помагали повече един на друг, отколкото околните народи са си помагали един на друг и несравнимо по-малко еврейски мъже са ставали пияници, прелюбодейци или са биели жените си, да не говорим за това да са изоставяли децата си.

Като резултат от следването на Божия Закон, качеството на живот на средно-статистическият евреин, без значение колко е беден или богат, е било по-високо в сравнение с качеството на живот на не-евреите от същото общество. Това са ценностите и стандартите за живот на евреите, които провокират другите народи, защото тези ценности изобличават като погрешен начина, по който не-евреите са живеели. Когато хората осъзнаят, че коренът на антисемитизма е в Закона, който Бог е дал на евреите, става ясно и защо антисемитизмът се появява навсякъде, където се появят евреи. Това също обяснява и мащаба, повсеместността и силата на антисемитизма.

Но именно благодарение на евреите света научава за това, че Бог е дал универсален морален закон на всички хора и, че един ден Той ще ги държи отговорни за делата им. Искат или не, евреите винаги ще носят вината, за това, че са се опитали да направят този свят по-добър чрез Истината на Словото. Падналия свят, когото евреите срещат с живия Бог и Неговите морални изисквания, не може да им прости това и затова антисемитизмът се превръща в най-голямата човешка омраза. Но Бог реши така: да се представя на света чрез евреите. Или както някой беше казал: “Богът на евреите е невидим, Единствен, Всемогъщ, Създател и Господар на всички. Единствен, с право да претендира за поклонение. Той също така е Бог на морални правила... От тогава евреите страдат поради своето собствено откритие, но никога не са се отказали от Него, което пък в крайна сметка, прави евреите да са евреи”.

Но, въпреки казаното до тук, остава въпроса: Как изобщо е станало възможно Холокост да се случи? През последните два века западната цивилизация бива обхваната от някакъв огромен оптимизъм по отношение на бъдещето. Тя вярва в един голям глобален човешки прогрес, но антисемитизмът и Холокост поставят своя черен печат и голяма въпросителна върху действителното развитие на хората и на човешкото общество. Същите тези хора, които са вярвали в научните и географски открития, в прогреса и изобретенията, които предприемат крачки и пътувания в науката, които наистина променят света, се оказват също така способни да инвестират цялата си енергия в това да открият съвършени технологии за избиване на хора и създават оръжия и методи, които никога преди не са били използвани за избиване на хора. И тези технологични постижения и открития биват използвани срещу евреите, за да бъдат те премахнати хладно и систематично от лицето на земята. Именно тези технологии и открития правят Холокоста възможен – евреите са избивани така, както това не е било правено с нито една друга етническа група хора на планетата.

И, макар да можем да разберем употребата на технологиите за убийство и зверствата, необяснимо остава поведението на хората. Едно от най-жестоките разкрития на Франкфурския процес е това за състоянието на сърцето на хората, участвали в Холокоста. Става дума за поведението на обвинените членове на СС, които са работели в лагера ““Аушвиц””. Главният обвинител по делото Фриц Бауер разказва, че от самото начало, когато прокурорите започват да разпитват обвиняемите, те не чуват и една дума на съчувствие към оцелелите концлагеристи. Става дума за проява на съчувствие към хора, на които целите им семейства са били избити в газовите камери. По повод на това главният прокурор казва: “Ако бяха показали, че съжаляват за делата си или, че изпитват състрадание към съдбата на жертвите си, Германия и светът би изпитал малко облекчение! Това би прочистило въздуха, бихме си отдъхнали ... Само една дума на съчувствие би означавала много. Но те не произнесоха и една дума на разкаяние!”.

През последните няколко века Европа е завладяна от необосновано позитивните идеи за добротата на човешката същност. Вярата в хуманизма процъфтява и наивността на Европа с нейното прекалено самочувствие заради развита култура, изкуства и образование бива наказана. Вярата в способностите на човека превръща Европа в добра почва за поникването на идеологии като тази на нацизма и така се подготвя основата на престъпленията, извършени от неговите последователи през Втората световна война.

Днес, обаче, гласовете на тези, които казват: “Не е възможно това да се е случило”, продължават да са съпроводени от гласовете на тези, които казват, че съжаляват, че не се е било случило докрай или, че биха искали да се случи отново. Историческите сведения, разказите на оцелелите евреи показват, че преди началото на Втората Световна война, въпреки покачващото се напрежение и нарастващата омраза към тях, и в най-смелите си фантазии евреите в Европа не са можели да си представят или да повярват, че Холокост наистина ще се случи.

Това не попречи тъмнината в Европа да продължи да расте и шест милиона души да платят за това с живота си. Цели родове, водещи своето начало още от времето на Авраам, биват изтребени и единици са тези, които успяват да оцелеят и по-късно да отидат в земята, която днес се нарича Израел. Населението на цели градове и селища в Европа, съществували с векове на определени територии, с тяхната култура и история, биват изтрити от лицето на земята така, сякаш никога не са съществували.

Човешкият ум не може да обхване и проумее колко жестоко и зловещо е това зло, щом е било способно да извърши убийството на един милион и половина деца. Ако се опита да си го представи, човек би полудял или би изпаднал в дълбока депресия от това, на което са били способни хората.

Но днес има и една друга реакция: тази хората, които, когато чуят за случилото се, вдигат с безразличие рамене и отминават нататък така, сякаш това не ги касае, сякаш не е тяхна работа. На много от хората в пред-военна Европа не им се е искало да вярват, че това, което Хитлер говори, след това ще започне и да го върши. Те са смятали, че това е само пропаганда, някакви си думи, но именно думите, които не срещнаха твърд отпор, създадоха Третия райх и думите сътвориха ужаса на Холокоста. Думите са важни, защото творят. Лагерите на смъртта бяха построени първо чрез думи и чак няколко години след това се превърнаха в бараки и пещи! Демонизираният образ на евреина е плод на думи, които никой не е оборвал. Тези думи са били говорени в продължения на векове.

Днес хората отново чуват думи на антисемитизъм и думи на омраза срещу евреите, но смятат, че това не е толкова опасно, защото това са само някакви приказки. Светът чува как президентът на Иран използва сходен на нацистите вулгарен език, когато съобщава публично какво смята да направи с евреите и с държавата им, но в голямата си част светът реагира така, сякаш той го няма пред вид. Светът вдига рамене, сякаш това е нещо нелепо, някакво недоразумение, защото не вярва, че е възможно някой да посмее да го направи. Но светът отново греши: възможно е!

Малко по-малко светът свиква с думите, че “Израел трябва да бъде изличен от картата на света”. Наивността и лишеният от основания оптимизъм на цивилизования свят не позволяват на много хора и днес да разберат, че президентът на Иран говори напълно сериозно. И чак, когато нещо шокиращо се случи, хората се сепват и си казват неща като: “Изобщо не вярвах, че е възможно да стане нещо толкова ужасно!”. Смятате ли, че това оправдава тези хора? Те са знаели, но не са сторили нищо, за да попречат на злото. Ние хората много странно се заблуждаваме, че, ако искренно си кажем, че не можем да повярваме, че това зло се е случило, това ни оправдава и оневиннява.

Така че правилният въпрос днес не е: “Как е било възможно да се случи?”, а по-скоро: “Къде са били нормалните хора, които не са попречили то да се случи?”. И тук ние като българи имаме достоен пример в онова смело поколение, които отказаха да се поддадат на пропагандата и спасиха живота на всичките около 49 000 български евреи.

Преди време в някои западни медии бяха публикувани открити наскоро снимки на немски войници от времето на Втората световна война, които са се снимали по време на почивката си. На снимките те са усмихнати, радостни, те прекарват времето си добре и се веселят. Кои са тези войници? Какво пък толкова? Оказва се, че тези мъже и жени във военни униформи са служели като пазачи в един от лагерите на смъртта. И от тези снимки ти не знаеш какво би трябвало да мислиш, защото хората на тези снимки изглеждат радостни и щастливи, просто като едни добри хора. И това, от което могат да те побият тръпки, е че същите тези хора, които зад телените огради на лагера са били способни да извършат неща, които не се побират в ума ни, с други човешки същества, изглеждат ужасяващо нормални и приятни хора. Като човека, който ти би могъл да срещнеш днес на улицата.

Това е неразбираемо: как е възможно злото да бъде така добре скрито в дълбините на човешкото същество? Абсолютно невидимо, неподбуждащо каквито и да било подозрения, но въпреки това то е там, тъмно и напълно реално. И когато събитията се развият по определен начин, това зло е готово да излезе и да прояви своята паднала същност. В Библията се казва, че във човека не живее добро, а само желание за добро. Дами и господа, това прави огромна разлика. Желание за добро има, но не винаги има сила то да бъде извършено. Да бъде игнорирано това реално зло и чрез безразличие и апатия да му бъде дадена възможност да се разрасне и умножи, ще бъде равно на това да дадем отново зелена светлина на същите събития от миналото да се случат и днес. Животът на човечеството не трябва да бъде като возенето на човека, качил се на въртележка, който при всяко едно завъртане, вижда повторението на едни и същи неща.

Шест милиона евреи бяха убити, един и милион и половина от тях бяха деца. Нека никога да не забравяме! Днес има цяло едно младо поколение българи, които не знаят достатъчно за случилото се. Те трябва да бъдат предпазени, те трябва да научат истината и колкото и да им бъде трудно да си представят, че е възможно шест милиона души да бъдат избити, те трябва да научат, че то наистина се е случило. Но това, което е наистина трудно да си представим, е как е възможно някой да отрича, че то се е случило? Убийството на шест милиона души е нещо ужасно, но несравнимо по-ужасно е някой да има наглостта да лъже хората, че това никога не се е било случвало! И аз дори не мога да си представя, че е възможно да има някой, който да иска Холокост да се повтори. Всичко това показва, че ние с вас продължаваме да живеем в един много болен свят, който продължава да има нужда от изцерение и промяна.

Всеки от вас може да вземе това, което чу тази сутрин и да го сподели с други хора. Нека тази сутрин да не остане само едно събитие, но да го приемем като част от задачата, която Бог е възложил на всеки от нас – да говорим и да образоваме.

Ние не можем да мълчим, защото мълчанието не подобава, когато става дума за такова злодеяние. Където и да се намирате, дори между хора, които не са съгласни с вас, осмелете се да говорите, съпротивете се на всяка омраза срещу евреите, защото само така историята няма да се повтори пак. И във свят, в който всичко е битка на интереси и се използвят всякакви средства, някой трябва да се осмели да стои зад това, в което вярва.

Ще завърша с думите на Алберт Айнщайн: “Този свят е едно опасно място да се живее, но не поради хората, които вършат зло, а поради тези, които стоят отстрани и им позволяват да го вършат!”. Нека тези думи да не могат да бъдат казани никога за който и да е било от хората, които сме тук тази сутрин!

Бог да ви благослови!

Текстът е изказването на пастор Андрей Аврамов на възпоменателната служба по повод Международния ден в памет на жертвите и оцелелите от Холокост, състояла се на 25 януари 2009г. в ХЦ “Победа”, София. Част от съдържанието е подготвено по текстове от “История на антисемитизма” на Франсоа дьо Фонтет (София: ИК “Кама” 2002г.), “Еврейската загадъчност” на Ернест ван ден Хааг и “Защо евреите” на Денис Праджър и Джоузеф Телушкин (София: ИК “Витлеем”, 2006)

Мюнхенското споразумение

В 1 Солунци 5:3 четем: „Когато всички казват: Мир и безопасност! Тогава ще ги постигне внезапно погубление”. Тук бих искал да ви покажа няколко снимки, придружени от кратък урок по история, защото, който пропусне да се поучи от историята, рискува да повтори нейните грешки.

Знаете ли кой е човекът на тази снимка? И знаете ли с какво е останал той в историята на света?

Човекът, който виждате, е роден на 18 март 1869г. в град Бирмингам и името му е Артър Невил Чембърлейн. От 1937г. до 1940г. мистър Артър Невил Чембърлейн е министър-председател на Великобритания. Той ще остане в историята на света с печалната слава на човека, въобразил си, че на 30 септември 1938г. е успял да подпише исторически мир между Великобритания и Германия.

Този документ е останал в историята на човечеството под името “Мюнхенско споразумение”. Известни са документалните кадри, на които г-н Чембърлейн, връщайки се в Лондон, показва на посрещачите си договора с Хитлер с думите: „Аз ви донесох мир!”. Светът и особено британският народ ще помни вечно кадрите, в които Артър Невил Чембърлейн тържествуващо размахва този измислен мирен договор с фашистка Германия.

Знаете ли колко дълго трае този мирен договор? По-малко от една година. Възползвайки се от дипломатическия комфорт, който има, на 1 септември 1939г. Хитлер започва Втората световна война, като окупира половината от територията на Полша.

Мюнхенското споразумение касае територията на Чехословакия и представлява договор “мир срещу земя”. През 1938г. в Чехословакия живеят 14 милиона души, от които 3,3 милиона са етнически немци, компактно живеещи в Судетската област. След бунтове, инспирирани от нацистите вътре в Чехословакия, Хитлер обещава на судетските немци, че няма да ги пренебрегне. След това казва на Великобритания, че той иска мир, но е готов и на война заради немците в Чехословакия. Обаче войната може да се избегне, ако Великобритания се съгласи Судетската област да бъде предадена на Германия. Чембърлейн се съгласява и така се стига до Мюнхенското споразумение.

Няколко месеца след това, през март 1939г., Германия окупира Чехословакия. Но това не е най-страшното. Най-страшна е реакцията на света. Знаете ли какво прави светът? Целият цивилизован свят мълчи, светът се прави, че нищо не е станало и никой не се изправя и не посмява да каже каквото и да е било в защита на Чехословакия. Защо? Защото никой не иска да има война, а Англия и Франция са обсебени от маниакалната идея за мир – мир на всяка цена. Всички тези политици се надяват, че, след като Хитлер е глътнал Австрия и сега Чехословакия, той ще се насити и ще спре до там. С други думи, ако ние си замълчим за Чехословакия и натиснем Чехословакия да си даде територията, тогава мирът, който ние имаме с Хитлер, ще бъде гарантиран.

Помислете колко нелепо и безумно ни се струва днес това мислене на г-н Чембърлейн. Ние с вас знаем, че тази безумна идея за мир на всяка цена, когато не е било възможно да има мир с Хитлер, е направила последиците от Втората световна война чудовищни. Това забавяне дава възможност на Фюрера да произведе нови и нови оръжия и да подготви армия, която да съсипе цяла Европа. Военната промишленост на Чехословакия е една от най-мощните в Европа. Само заводите “Шкода” от момента на окупацията на Германия до нападението над Полша произвеждат толкова военна продукция, колкото цялата военна промишленост на Великобритания. Всяка война, започната по-рано, е щяла да има по-малко зловещи последици от последиците, които Втората световна война нанася на света.

Но не е ли и днес Европа обсебена от идеята за мир? Мир на всяка цена? Не е ли Европа континентът, който си затваря очите за това, което се случва с исляма навсякъде по земята? Дами и господа, ситуацията от преди 71 години е сходна със ситуацията, в която Европа и Европейският съюз се намират и днес. Но днес казусът не е мир с фашистка Германия, днес казусът е мир с исляма и точно тук изниква въпросът за Израел и за съществуването на държавата Израел. Четейки за този исторически момент, винаги съм се чудел на наивността на много от европейските политици в навечерието на Втората световна война. И не мога да разбера как е било възможно те да се самозаблуждават относно истинските намеренията на Хитлер и на Третия райх. Мислите ли, че по времето на Хитлер хората в западна Европа не са билиа наясно, че Хитлер не е човек, на чиято дума може да се вярва? Естествено, че това е било ясно на всички, но въпреки това всички са се надявали, че по някакъв чуден начин чрез преговори ще се постигне мир, въпреки че мир е било невъзможно да се постигне. Подобно на това, всеки мислещ човек днес разбира, че западната цивилизация се намира в конфликт с исляма и, за огромно съжаление, има много хора, които няма да се поколебаят да платят със земята на Израел, за да имат този мир.

Това е една от причините, поради които християните трябва да имат своя глас в Европейския парламент в Брюксел. Целта на съществуването на Европейската Коалиция за Израел е да има християнска организация, работеща в Брюксел, която да подава ясен сигнал към Европейския парламент от името на християните в Европа, че в Европа има хора, които няма да се съгласят да има ново Мюнхенско споразумение.

Мюнхенското споразумение е едно от най-позорните споразумения в историята на миналия век, в което Англия и Франция принуждават Чехословакия да предаде част от териториите си на Германия и след четири месеца Чехословакия е окупирана. Логиката на споразумението, подписано от г-н Чембърлейн с Хитлер, е “земя срещу мир”. Може би тази логика е добра за някои ситуации, но не и когато става дума за някой, който иска да има цялата ти земя, какъвто е случай със земята на Израел.

Тези, които пропуснат да се поучат от историята, планират да повторят нейните грешки.

Ислямът и духовната криза на Eвропа

1 Йоан 4: 1-3: “Любезни, не вярвайте на всеки дух, но изпитвайте духовете дали са от Бога; защото много лъжепророци излязоха по света. По това познавайте Божия Дух: всеки дух, който изповядва, че Помазаният Спасител (Исус Христос) е дошъл в плът, е от Бога; а всеки дух, който не изповядва Спасителя, не е от Бога; и това е духът на антихриста, за когото сте чули, че иде, и сега знаете, че е вече на света”.

2 Йоан7: “Защото много измамници влязоха в света, които не изповядват идването на Помазаника Спасител (Исус Христос) в плът. Такъв човек е измамник и антихрист”.

Нашата тема е: “Ислямът и духовната криза на Европа”. Това ще бъде опит за духовен анализ на събитията в света около нас. Целта на този анализ е да ни даде разбиране за това, което се случва в Европа днес. Ясно е, че темата е огромна и не може да бъде изчерпана с една проповед. Това, за което ще говорим, обаче, заслужава да получи подобаващо внимание: то ще разшири познанията ви по темата и ще ви представи една по-ясна картина на учението на исляма и на ставащото в Европа днес.

Така че, с ваше разрешение, ще започна с един нетипичен за християнска проповед, но много подходящ за днешната тема текст – думи на древногръцкия философ Платон, който казва следното: “Лесно можем да простим на дете, което го е страх от тъмното, но е истинска трагедия, когато възрастен човек го е страх от светлината!”.

Нека в началото ви представя някои факти и данни, с които по-голямата част от вас вероятно не са запознати. Ще избягвам да правя изводи, ще оставя това на всеки един от вас. През последните няколко седмици ние сме свидетели на една инициатива в София, която може да бъде наречена “Спрете минеретата”. Поводът бяха 27 декара закупена земя за строеж на ислямски център и джамия на територията на София. В момента обществото ни е залято от гласове, които говорят какво ли не по темата.

Днешната проповед се оказва политически и медийно актуална, но от това, което чувам да се говори в медиите, оставам с впечатлението, че и политиците, и хората в България не си дават сметка за същността на проблема. По тази причина предлаганите решения и инициативи не представят никакво реално решение на въпроса. Дори анализаторите не искат да погледнат истината в очите.

Като християни ние с вас трябва да изучаваме внимателно проблема с настъплението на исляма навсякъде в Европа, защото бъдещето на нашата държава и на другите държави-членки на Европейския съюз, бъдещето на църквата в Европа, както и изпълнението на голямото поръчение на Исус зависи от това. И, ако за някои от изброените неща може да има колебание, то със сигурност бъдещето на християнството в Европа зависи от това какво ще направим днес, изправени пред инвазията на исляма.

Всички ние с вас днес имаме възможност да разговаряме с много хора върху темата “Спрете минаретата” – с наши роднини, съседи или колеги, и затова е важно да разбираме проблема, да изложим една ясна позиция, която ще даде на хората светлина и, което е по-важно, ще може да постави началото на истинското разрешаване на проблема. Защото много скоро никой в Европа няма да може вече да си крие главата в пясъка и ще трябва да признае, че проблем има и че този проблем става все по-голям и все по-труден за решаване.

Европейският съюз, макар и не под това име, а като Европейска икономическа общност, е създаден през 1957г. от шест държави-основателки. Малко хора обаче знаят, че по това време хората, изповядващи ислям в рамките на Европейския Съюз, са по-малко от четвърт милион души. За шестдесет години хората, изповядващи ислям, в Европейския Съюз са станали близо 20 милиона! Въпреки че днес това са едва четири процента от населението на Европейския Съюз, това, което се изпуска от внимание, е фактът, че мюсюлманското население е приоритетно от млади хора: 40% от мюсюлманското население в Европейския Съюз са хора, които са под 16 години. Тези млади хора се женят рано и раждат от три до четири пъти повече деца, отколкото не-мюсюлманите.

Имиграцията на мюсюлмани в Европа също нараства с всяка изминала година – най-големият процент от имигранти към днешната дата в Европа е този на мюсюлмани. От естествен прираст и имиграция мюсюлманското население в Европейския Съюз вече нараства с повече от един милион на година. Според прогнозите, ако тези темпове на разрастване на исляма се запазят, към 2020г. мюсюлманското население в Европейския съюз ще бъде двойно по-голямо, отколкото е днес, т.е. около 40 милиона, а към 2035г. ще се удвои отново, т.е. ще бъде около 80 милиона. По това време вече най-големите компактни групи от млади хора под 20 годишна възраст в големите европейски градове ще бъдат общностите на мюсюлманите.

Дано в прогнозите да има някаква много сериозна грешка или преувеличение, но истината е, че средностатистическият европеец днес или не иска да има деца, или има по едно дете. Статистиките за ражадаемостта показват, че, за разлика от мюсюлманите, които нарастват с по над един милион на година, европейските народи имат отрицателен прираст и намаляват с по два милиона и триста хиляди на година. За десет години това прави 23 милиона европейци по-малко. Растежът на Европа ще бъде от раждащи се мюсюлмани имигранти. Това означава, че, ако нещо радикално не се случи, макар и бавно, старата Европа умира, за сметка на една нова Европа, в която групата от хора, изповядващи ислям, ще бъде доминираща.

Историята познава случаи на големи демографски промени. Тя също познава и смяна на една култура с друга култура, на една религия с друга, така че случващото се не е нещо ново. Случващото се днес не би било и толкова обезпокоително, ако не ставаше дума за хора, които все повече и повече изповядват радикален ислям. Тяхната цел не е просто да дойдат в Европа и да живеят мирно и плодотворно с всички останали хора. Тяхната цел е да установят шариат навсякъде, където отидат.

След като преди няколко години Великобритания направи грешката да обясни атентатите в Лондонското метро като някакъв изолиран инцидент, извършен от малка група заблудени хора, днес в Обединеното Кралство все по-ясно и по-ясно си дават сметка, че мюсюлманските организации на тяхна територия се намират под нарастващото влияние на радикалния ислям. Това са организации, които финансират и инфилтрират мюсюлманите в Европа, както е напримар организацията “Мюсюлмански братя”.

Само във Великобритания днес има над 1500 джамии, 150 ислямски центъра, 202 Мюсюлмански колежа и 2000 Ислямски училища, за които се счита, че се намират под влияние на радикален вид ислям. Британското правителство, освен това, се принуди да приеме практикуване на шариат, като разреши отварянето на ислямски съдилища. Вярно е, че мнозинството от британските мюсюлмани все още са умерени, но също така е вярно, че една сериозна и все по-нарастваща част от това общество е под влиянието на ислямски екстремисти.

През 2004г. Британското вътрешно министерство проведе изследване. Според данните от него 26% от британските мюсюлмани не изпитват лоялност към Великобритания, 13% одобряват тероризма, а 1% “са участвали в подготовката или в изпълнението на терористични дейности у дома или в чужбина”. Един процент обаче се равнява на 16 000 души!

По последни данни 40% от британските мюсюлмани заявяват, че биха искали шариата да бъде въведен във Великобритания. Наскоро Саудитска Арабия оповести, че за последните 35 години само тя е инвестирала над 90 милиарда долара в разпространението на исляма. Като имаме пред вид, че Саудитска Арабия е произвела 62% от всички ислямски терористи и терористични организации в света (т.е., най-много), можем лесно да се досетим за кой вид ислям става дума.

Нека да се върнем в България с уточнението, че от всички страни-членки на Европейския съюз, към днешна дата ние в България имаме най-голямото мюсюлманско население на своя територия. Според главното мюфтийство един милион и половина души в България вече изповядват ислям. Ако приемем, че в България живеят осем милиона души (което ме съмнява), това прави малко над 18% от населението ни. Официалните данни са за 12-13%. Дано Мюфтийството да греши! При тези проценти, обаче, не трябва да ни е чудно, че в София предстои да видим изграждането на ислямски център, ислямски университет и джамия. Проектът може да се забави, но няма да може да бъде спрян.

Какво всъщност е притеснителното в това, което се случва и у нас, и навсякъде в Европа днес? Като християни ние разбираме правото на всеки човек да прави своя избор на вяра и религия, но ние сме обезпокоени от построяването на джамии и учебни заведения, защото това води след себе си определени събития. Причините да бъдем хора, които ще се противопоставят на това, което става, са изцяло духовни, както и противопоставянето ни ще бъде духовно. Джамията и религиозните училища заемат централно място в разпространението на исляма, като плодът от това е радикализация на номиналните мюсюлмани.

Като християнин аз не искам да видя ислямът да се разпространява в моята страна, защото това ще бъде катастрофално за нея. Българските мюсюлмани са все оюе номинални, но след десет години това вероятно няма да бъде така. Тоталитарният контрол посредством пропаганда и тайни служби в мюфтийството скоро ще спре да има този ефект. Когато ислямът сатне силен, той слага своя духовен печат върху обществата, в които се намира. Ислямът има своите много ясни и твърди разбирания, които контролират начина на живот във всяка област на тези, които го изповядват. Ислямът използва всяка законова уредба, която може, за да легализира своите принципи и практики на живот, там където той се намира.

Едно от най-обезпокоителните събития в целия свят днес се случва точно под носа ни и това е разпадането на светската Турска държава. Обръщането на Турция отново към ценностите и принципите на исляма е едно от най-тревожните знакови събития на нашето време. Това е ясно послание към целия свят, но особено към Европейския Съюз: ислямът е по-силен от всяка атеистична светска система! Помислете върху това: ако Турция наистина попадне под властта на исляма и светската държава на Мустафа Кемал бъде разрушена, това ще бъде ясен сигнал за целия свят за това каква ще бъде участта на всяка друга светска, атеистична система при сблъсъка й с исляма!

През октомври 2006г. ислямският свят беше раздвижен и реагира бурно на едно събитие, което мина доста незабелязано в нашите родни медии. Като реакция на това събитие много водещи ислямски теолози и лидери написаха отворено писмо до Папа Бенедикт ХVI. Това писмо бе отговор на речта на Папа Бенедикт ХVI, произнесена на 12 септември 2006г. в университета на Регенсбург, Германия.

В своята реч Папата цитира думите на Византийския император Мануил II Палеолог, живял през 14-ти век и управлявал остатъците от Византийската империя през периода 1391 – 1425г. сл. Хр. Той е предпоследният Византийски император преди Византия окончателно да изчезне под ударите на исляма. Папа Бенедикт ХVI цитира думите на император Мануил II Палеолог, казани от него в разговора му с един образован персиец. Императорът описва исляма като религия на насилието, която не носи никаква реална полза на човечеството.

Ето и точните думи: “Покажете ми какво ново е донесъл Мохамед на света и ще откриете, че това са само неща, които са зли и нечовешки, каквато е и неговата заповед да бъде проповядвана с меч религията, която той проповядва!”. След това той продължава, като обяснява в детайл защо разпространяването на една религия с меч е нещо, лишено от разум: “Всеки, който иска да заведе някого до вярата, трябва да може да го направи без насилие и заплахи. За да убедиш в истинността на твоята вяра не ти трябват оръжия или заплахи към живота на човека...”.

Нищо чудно, че този цитат предизвика бурна реакция в ислямския свят. Имаше вълна от протести, съпроводени от насилие върху църквите и християните от ислямските държави. Папа Бенедикт XVI бе обвинен в некомпетентност и в неразбиране на исляма. Официалните реакции не закъсняха – външният министър на Египет поиска обяснение, пакистанският президент поиска Папата да се извини за думите си, а пакистанският парламент заклейми речта.

Много интересна бе реакцията на Турция, което е показателно за случващото се там. Директорът по религиозните въпроси на Турция поиска Папата да се извини, а заместник-председателя на управляващата партия „Справедливост и развитие” заяви: “Заради думите си Папата се постави в същата категория, където са Хитлер и Мусолини”. Това изказване го оставям без коментар.

Трябва да си дадем сметка, че християните и хората, изповядващи ислям, правят повече от 50% от населението на планетата днес и докато те се намират в конфликт това ще означава, че в света не може да има мир.

В началото на 2007г. беше написано още едно писмо, подписано от други 138 ислямски теолози под патронажа на краля на Йордания Абдула. То бе адресирано до всички християни. В писмото се предлага на Християните да започне диалог и разговор върху въпросите за вярата в Бога. Това писмо стана известно под името “Едно общо слово между нас и вас” – израз, който е цитат от Корана, сура 3:64. Така че това, което със сигурност предстои през идващите години, е дискусия между християнството и исляма по въпроса за вярата в Бога.

Но в съдържанието дори на това отворено писмо, изпратено до християните от целия свят, вече се съдържа торпилирането на всеки такъв диалог. Защото, макар писмото да предлага диалог (което само по себе си представлява невероятна възможност хората, изповядващи ислям, да чуят Евангелието – нещо, което ислямът не търпи), част от текста на писмото, върху който се предлага диалог, гласи: “Никой не може да бъде асоцииран с Аллах като някой, който участва в неговата божественост”! В ислямската теология и Корана този израз се отнася изключително и само до отричането на Божествеността на Исус Христос.

Има много текстове в Корана, които говорят за това. Сура 5:17, например, казва: “Богохулници са тези, които казват, че Аллах е Христос, синът на Мария”. Пак Сура 5:73 и 75 казват: “Богохулници са тези, които казват Аллах – това е третият от Троицата... Ако не престанат да говорят това, болезнено мъчение ще сполети богохулниците! (...) Месията, синът на Мария, е само пратеник, преди когото отминаха пратеници. И двамата приемаха храна. Ние им разясняваме знаменията, вижте как те лъжат!...

С други думи, понеже и Исус, и Мария са се хранели и са чувствали глад и жажда, е невъзможно в тях да има нещо божествено. Коранът ясно отрича идването на Бог в плът, а сура 4: 157-158 отрича разпятието на Христос на кръста като учи, че Бог бил избавил Исус от кръста и вместо Него бил разпънат този, който Го бил предал. По този начин Коранът твърди, че Исус Христос не е умирал на кръста и не е бил Сина на Бог, т.е. Бог дошъл в плът, Този Който е донесъл спасение на света чрез Своята смърт и възкресение. Въпрос: При тези твърдения, колко място за дискусия между християните и мюсюлманите по отношение на вярата в Бога остава?

Разбира се, в едно общество, където има хора, изповядващи различни религии, правилният подход би трябвало да се основава на следното разбиране: Всички хора имат основно човешко право да се запознаят със съдържанието на различните религии и да следват тази, за която имат убеждение в сърцето си, стига практикуването на тяхната вяра да не заплашва или разрушава живота на другите хора. За разлика от християнството, обаче, ислямът не е лична, персонална вяра, а е религиозна идентичност, която определя живота на този, който го следва по-силно от всяка друга семейна или етническа принадлежност. Това поставя въпроса дали ислямът и християнството изобщо могат да съществуват заедно.

Ислямът учи всеки мюсюлманин още от ранно детство, че той е и интелектуално, и духовно превъзхождащ юдеите и християните, да не говорим за безбожниците, т.е. атеистите. Мюсюлманинът е учен, че заслужава да има по-висока позиция от юдеите и християните; че той трябва да е лидерът, защото той принадлежи към единствената права вяра. За всеки веднага става ясно, че, при проповядване на такова учение, за един мюсюлманин, който го вярва, ще бъде много трудно да приеме да се намира в една второстепенна позиция в обществото, където и каквото и да е то. Да не говорим за позиция, при която ще трябва да се покорява на законите на едно не-ислямско общество, каквото е западно-европейското, например.

Ислямът не само има свои абсолютни ценности и цели, но, когато очакванията на исляма не бъдат удовлетворени, той крие в себе си голям потенциал за конфликт и огромна енергия за нестихваща война. Претенциите на исляма за върховенство над християните и юдеите са в основата на неговото учение и теология. Мохамед не е бил признат нито от юдеите, нито от християните за пророк на Бога. Огорчен, той сътворява учение, което трябва да докаже, че неговият Бог е по-превъзходен от Този на християнството и юдаизма. Доказателството за това ще бъде върховенството на исляма над християни и евреи. Така в самата същност на исляма е залегнало отричането на християнстовто и юдаизма и задачата, мисията на исляма, е да доминира над християните и юдеите.

Коранът е пълен с целенасочени текстове срещу юдаизма и християнството. И Западът трябва да си даде сметка, че някогашните номинални мюсюлмани не са вече номинални мюсюлмани и, че с огромна скорост мюсюлманите по цялата земя се връщат до радикална вяра в Корана. Никакви програми за интеграция на мюсюлманите в Западното общество не могат да спрат този процес, ако чистият Коран продължи да се изучава в джамиите и ислямските училища.

Мюсюлманите не могат да се интегрират, защото вярата им ги учи да направят точно обратното. Ислямът учи, че те трябва да се живеят шариата и да наложат шариат там, където живеят в момента. Битката за фереджетата не е периферна битка, тя е много важна стъпка към привикването на всички хора с концепцията за живот според шариата. Шариат е задължителният начин на поведение за всеки мюсюлманин, обхващащ всяка област от живота му. Шариатът обхваща целия съзнателен живота на мюсюлманина и е целта на учението на Исляма.

И докато по цялата земя номиналните мюсюлмани стават радикални мюсюлмани и ислямът се разраства, номиналните християни в Европа стават все по-номинални и дори вече не са християни, т.е. те дори не могат да предложат на мюсюлманите една по-добра вяра в Бога.

Следната статистика показва, че, за съжаление, ислямът е най-бързо растящата религия на планетата днес:

За тези 35 години ислямът е растял средно 1,3 пъти по-бързо от християнството. Каква е основната причина за това? Две трети от хората, които се определят като християни, са номинални християни. Божието Слово не е авторитет в живота им. Едва една трета от всички християни са хора, които вярват в “Голямото поръчение”. Това означава, че едва една трета от всички християни живеят и споделят вярата си с другите хора. И нека ви кажа, че тези християни не са в Европа. Те са в Азия, Африка, Северна и Южна Америка, но не и в Европа. Това, обаче, не е така при исляма. Мнозинството от хората, изповядващи исляма, не го изповядват формално, а реално, затова той расте много по-бързо.

В продължение на 250 години Европа с наслада критикува и се подиграва с вярата в Бога на Библията като някакво научно недоразумение. Възхвалявайки хуманизма на човешкия разум като стоящ над Бог и способни да създават истинско цивилизовано общество! Но какъв бе плодът? Ако оптимизма на просвещението може да бъде обяснен, то е непростимо да бъде подкрепена вяра в хуманизма и човешкия интелект на една Европа, която сътвори две световни войни и холокоста именно поставяйки разума над вярада в Бога! Следващите поколения може и да съжаляват, че европейската конституция не посочва юдео-християнството като основа на Европа, защото така Европа спокойно става "дом на исляма". Без Христовото име Европа отваря врата към визията на исляма за превръщането на Европа в родина на исляма! Така един ден Европа може да бъде погълната и разрушена от собствената си идея за толерантност от тези, които я използват, за да постигнат своите цели!

Има ли някой в Европа, който наистина може да се противопостави на исляма по начин, който да спре неговото разрастване? Аз вярвам, че отговорът е: “Да!”, но не вярвам, че пост-модернисткият манталитет и начин на живот на Европа имат силата да го направят. С какво по-точно светска, атеистична и хуманистична Европа ще застане срещу заливащия я ислям?

Доминиращата философия на съвременният западно-европеец е тази на пост-модернизма. Един от големите живи философи на този и миналия век е Робърт Спииман. Роден е на 5 май 1927г., католик и приятел с папа Бенедикт XVI. Наричат Робърт Спииман “най-големият жив немски католически философ”. Той описва ценностната система на съвременния западно-европеец по следния начин. “Нашата цивилизация счита абсолютните истини и вътрешните морални убеждения за нетолерантни и опасни за ценностната система на Европа. Фактически истинската, централна ценност на Европа е скептицизмът ... Бъдещата Европа ще бъде общество, което защитава и приема всякакви по-малки общества с техните ценности, но отказва да бъде общество, което има ценности!”.

Вярвам, че думите на Робърт Спиимън уцелват проблема на Европа право в десятката. Той представя на вниманието ни основното интелектуално разбиране на повечето западно-европейци, което е релативизмът. Релативизмът е система от схващания, обединени около позицията, че истината и моралът са относителни и трябва да се разглеждат само от гледна точка на ситуацията или историческия момент. Релативизмът е противоположен на абсолютизма – абсолютизмът отстоява схващането, че съществуват универсални етични стандарти и ценности, които са абсолютни. Релативизмът твърди, че етичните норми се променят според времето и епохата. Релативизмът също отрича съществуването на абсолютни стандарти, по които да се преценява истината. Релативизмът отстоява схващането, че разбирането за добро и зло е въпрос на социално споразумение и съгласие между хората, и по тази причина няма нищо, което да има универсална морална валидност.

Това мислене е довело съвременния европеец до объркване и неспособност да взима категорични решения. Помислете върху това какво правеше Европейският съюз по време на етническото прочистване в Косово: казваше, че това е вътрешен проблем на Югославия. Общество с такова мислене е като къща, която вместо стени има само постоянно отворени прозорци.

Това толерантно, релативистко отношение на Европа, обаче, няма ни най-малко да трогне исляма, нито ще го накара да промени методите, целите и действията си. Концепцията на исляма за света и стратегиите му за успех са много прости: от едната страна е “домът на исляма” – това се териториите, където ислямът вече владее. От другата страна е “домът на войната” – областите, където ислямът още не владее. Последните трябва да бъдат доведени под властта на исляма, като за целта могат да бъдат използвани много и различни средства.

Много съвремнни, живеещи на Запад, така наречени “модерни мюсюлмани”, брилянтни в своя хуманистичен изказ, се опитват да обрисуват исляма като толерантна, мирна и помирителна религия . За съжаление, това не е без успех. Но нека ви кажа, че техните думи не могат да променят истинската тъмна природа на учението на исляма!

Каква е истинската природа на исляма може лесно да бъде изучено, разпознато и оценено на местата, където ислямът владее. Саудитска Арабия, Иран, Пакистан или Судан, например. Въпрос: Какво е състоянието на човешките права в Саудитска Арабия? Как стои въпросът с толерантността към другите религии или с правата на жените по тези места? Ние трябва да поставим честно тези въпроси без да ни е страх, че ще бъдем обвинени в някаква “ислямофобия”, защото това е реалната картина за живота на хората там, където ислямът владее. Това са държави на дискриминация, насилие и преследване на всяко нещо, което не е с ислямски произход.

Ако Европа спре да се самозаблуждава, че става дума за ексцесиите на някаква малка група религиозни екстремисти, които не били част от официалния ислям, и погледне към Саудитска Арабия, Иран, Пакистан или Судан, където основен закон е шариата, европейците ще осъзнаят по какъв начин ислямът ще започне да показва истинското си лице в Европа. Това, разбира се, ще стане едва когато неговата сила и възможности се увеличат. А това зависи от размера на предоставените му от Европа възможности да се укрепва и развива на нейна територия. Този радикален ислям не е малко, изолирано явление: той вече настъпва и завладява и по-либералните ислямски държави като Египет и Сирия.

Разтърсен от шока на заплахата и терора, който ислямът заяви, че ще упражни върху света, Европейският съюз започна да прави компромиси. Формулата е мир срещу разрешение ислямът да продължава да се разширява. Тази европейска политика е логична и напълно обяснима. Хора, които имат неопределени ценности, изповядват философията на плурализма и относителността на истината, няма как да имат сила да окажат съпротива.

Кой човек би дал живота си за относителни истини и относителни ценности? Европейците нямат силата да дадат живота си за кауза, защото вече са обявили, че всички каузи са относителни и субективни. Ако преди сто години хората в Европа са били готови да дадат живота си за родината си, днес много хора се срамуват дори от споменаването на подобно нещо.

Всъщност, има ли нещо, за което европейците днес биха дали живота си? Повечето хора са така обсебени от просперитет, комфорт и почивки, че нямат никой или нищо, за което да си струва да застанат с живота си. Понеже, ако всичко, което имаме, е днес и сега, в този живот, ние няма да сме съгласни да изгубим нищо.

От страх, че ще изгубят това, което имат, подложени на терор и страх, европейците ще стават още по-склонни на компромиси, още по-податливи на манипулация и корупция. И накрая много хора могат да стигнат и до точката, където са готови да проституират със себе си, с принципите и убежденията си, за да могат да запазят спокойния си, комфортен живот.

Опитът да бъде спрян исляма с политически средства е обречен на провал. Ислямът няма проблем да води разговори и преговори, да подписва резолюции и прочие с Европа, докато продължава да расте и да става от ден на ден по-силен. Колкото по-рано Европа осъзнае, че това не е решението, толкова по-голям е шансът да се потърси верния отговор.

Решението не е и в надигащите се в много държави в Европа национализъм и ксенофобия, защото национализмът използва сходни на исляма методи на омраза, заплаха, насилие и агресия. Всеки национализъм само допълнително активира процеса на радикализация на мюсюлманите в Европа и това е поредният фалшив, заблудителен сигнал, който мнозина ще последват.

Единственият верен отговор за победа над исляма както в миналото, така и днес, е разпространението на Евангелието сред мюсюлманите и връщането на номиналните християни от Европа обратно до живата вяра в Господа. Ако църквите в Европа са пълни и службите в неделя преливат от хора, мен не ме е страх от исляма. Портите на Ада не могат да надделеят над Църквата на Исус! Но Адът няма проблем да надделее над една светска, хуманистична Европа и над едно меко, пълно с компромиси християнство.

Да смяташ, че един мюсюлманин ще повярва, като му кажеш, че няма Бог и, че всичко е само земно удоволствие, затова да си гледа кефа, е голяма заблуда. Ти ще си навлечеш неговото презрение. Коранът казва, че проклятието на Аллах е върху безбожниците. Но, когато му кажеш, че и ти вярваш в Бога, че познаваш Живия Бог, че ти също живееш чист и морален живот като него без грях, и че Този Бог е любов, че е Баща, и че той също може да Го познае лично, това ще го накара да се замисли, ще го накара да започне да слуша!

Апостол Йоан написа: “Всеки дух, който не изповядва, че Исус Христос дойде в плът, не е от Бога!”. Ислямът е дух, който отрича Христос и конфронтацията с исляма е духовна. Затова ислямът не може да бъде спрян на политическо ниво. Той може само временно да бъде задържан от някой тоталитарен режим, от инфилтрация на тайни служби в неговото лидерство и прочие, но след това той отново ще се надигне.

Ако ислямът е дух, той трябва да бъде спрян духовно. Начинът е молитва. За съжаление, в Европа няма молитва. Липсва мощна общо-европейска молитва, която може да смъкне върху европейските държави Божията милост и протекция и да спре проникването на исляма. Разбира се, на отделни места има молитва, но молитвената дига, която би могла да спре потопа на исляма, е все още само мечта. Европейските държави и, за съжаление, европейските църкви, нямат за цел Евангелието да достигне мюсюлманите в Европа. Вместо да подкрепят проповядването на Евангелието и да застанат зад разпространението на християнството в Европа, повечето Европейски държави ограничават работата на живата църква.

Битката отдавна вече не е дали да бъде построено някое ново минаре, или не. Ислямът отдавна вече се е качил на този влак. Много по-важно е да се започне битката, която не е срещу плът и кръв. Вярвам, че Бог призовава църквата в Европа да се вдигне на молитва, за да спечели народите си за Господа!

Ако църквата в Европа не направи нищо, за да достигне до своите народи с Евангелието, ако не обясни на своите сънародници и лидери начинът да бъде спрян исляма – под това аз разбирам показване на любов към мюсюлманите, молитва и евангелизация, – не съм сигурен колко ще може да бъде запазено от Европа. Само след петдесет години човечеството ще има пред себе си една доста различна Европа.

Номиналното европейско християнство е най-вредното послание на Европа до мюсюлманите. То е доказателството, от което имамите се нуждаят: обвинението на Корана срещу лицемерието на християнството се оказва вярно. Но, ако има християни, в които Евангелието е станало плът, чиито умове и сърца са чисти, семействата им са здрави и силни, готови са да простят на тези, които са ги наранили и са им съгрешили, обичат ближния и враговете си и са пълни с милост и състрадание – пред такова послание ислямът ще бъде слаб и безпомощен. Мюсюлманите ще бъдат привлечени от такова Евангелие. И Библията свидетелства, че, понеже ранната църква беше такава, нищо не можа да й устои!

Но, ако Евангелието не е плът в нас, ако християните са лицемери, които не се покоряват на Словото на Бога, ако, вместо това, са посветени на това да постигат своите си цели, то тогава ние нямаме нищо, което можем да дадем на мюсюлманите и нищо, с което да се противопоставим на исляма. Непокорството на Словото, което така наречените християни вършат, е болестта, която лишава Евангелието от това да има сила пред мюсюлманите.

Исус каза: “Нова заповед ви давам: да любите един другиго, както Аз ви възлюбих!”. Моята вяра е, че, изправени пред настъпването на исляма, истинските християни от всяка деноминация – католици, православни и протестанти – ще разберат, че нямат друга алтернатива, освен да демонстрират превъзходството на Господ Исус Христос чрез праведния си живот. И тогава силата, която променя човешките сърца, ще потече от църквата към хората и ние ще видим и невярващи, и мюсюлмани да отиват при Господа!

Брошура на ЕКИ

Християнска инициатива в подкрепа на европейско-израелското сътрудницество

ОБЩА ИСТОРИЯ

Без съмнение, историите на Израел и на Европейския съюз са близко обвързани. Създаването и на ЕС, и на държавата Израел е пряк резултат от зверствата и кръвопролитията през време на Втората световна война.

Непосредствено след края на този конфликт Уинстън Чърчил, Робърт Шуман и много други европейски държавници предвиждат необходимостта от една обединена Европа като важна стъпка за предотвратяването на още една смъртоносна война в региона. В резултат на това, през 1957г. чрез Римския договор е създадена Европейската общност. По същото време се появяват още нови и нови свидетелства за чудовищния геноцид, извършен от нацистите спрямо 6 милиона евреи. В последствие световната общественост признава спешната нужда от родна земя и спокойно небе за еврейския народ, с цел прекратяването на 1000-годишния антисемитизъм, законно настанил се в Европа.

Естественият избор на родина е люлката на еврейската религия, култура и идентичност – древната земя на Израел. През май 1948г. по причина на естествено, историческо и морално право и по решение на международната общност, изразено чрез Обединените нации, се ражда съвременната държава Израел.

ЕВРОПЕЙСКОТО ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВО

Старата нова заплаха
През последните години нова вълна от насилие и омраза, породени от анти-семитизъм и анти-ционизъм, изостриха вниманието на много християни и евреи в Европа. Мнозина уважавани еврейски лидери с право я описаха като най-лошата вълна на анти-семитизъм от Втората световна война насам. Изследванието, проведено от Европейския център за наблюдение на расизма и ксенофобията (EUMC) във Виена, показа, че тази вълна на анти-семитизъм не е вече някакво изолирано явление, провокирано от няколко ултра-националисти екстремисти. Докладът показва, че съвременният анти-семитизъм и анти-ционизъм се радва на широка подкрепа от различни крайни леви групировки, като например анти-глобалистките движения и голямо число радикални арабски и ислямски групи на територията на Европа. Освен това, резултатите от скорошна анкета на Европейската комисия разкриват, че силните анти-израелски настроения преобладават в Европа. И евреите, и християните, са дълбоко обезпокоени от факта, че единствената свободна и демократична държава в целия Близък изток е смятана за най-голямата заплаха за световния мир, особено когато европейската общественост вижда многото тоталитарни и подкрепящи терора режими в региона в по-благоприятна светлина.

ЕВРОПЕЙСКОТО ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВО

Историческата отговорност
Като имаме пред вид дългата история на християнски анти-семитизъм в Европа, ние, като християни, имаме задължението да коригираме все по-изкривявания сред нашите сънародници образ на Израел и еврейския народ. Ето защо Европейската коалиция за Израел (ЕКИ) се стреми да бъде глас срещу бича на анти-семитизма и да бъде в подкрепа на задълбоченото разбиране на сложната обстановка в Близкия изток. От една балансирана, християнска гледна точка, ЕКИ представя събитията в региона много прецизно и подкрепя усилията за мирно съвместно съществуване между Израел и съседните арабски държави.

Диалог
Европейско-израелските отношения в последните години се характеризират предимно с недоверие и напрежение. За мнозина в Тел Авив и Ерусалим държанието и подходът на на ЕС се възприема в голяма степен като враждебен към Еврейската държава. Ето защо ЕКИ работи, за да подобри и засили важната връзка между Израел и Европейския съюз.

ИЗРАЕЛ – ЕСТЕСТВЕН ПАРТНЬОР ЗА ЕВРОПА

Израел, повече от всяка друга нация в Близкия изток, споделя общи ценности и исторически корени с Европа.

• Израел и Европа имат общо социално, религиозно и морално наследство. Тази юдео-християнска традиция е оформила облика на етичните кодекси на западните общества и остава основна за нашите демократични ценности и до днес.
• Израел и Европа имат обща история на научни и културни постижения.
• Голямата част от настоящите израелските граждани могат да проследят родословието си назад до разпръснатите еврейски общности в Европа и по тази причина ние споделяме една обща история.
• Израел стои лице в лице срещу заплахата от омраза и тероризъм, подклаждана от радикалния ислям. Европа, която след 11 септември се посвети на борбата срещу световния тероризъм, споделя същата борба като Израел.
• Израел е единствената демокрация от западен тип в Близкия изток, като споделя същото уважение и разбиране към човешките права, религиозните свободи, свободния пазар и свободата на словото, които споделя и Европейският съюз.

Поради всичко това Израел се явява естествен и основен партньор на Европейския съюз и особено по отношение на Барселонския процес, който ЕС започна със страните от Близкия изток и южно-средиземноморския регион.

КОИ СМЕ НИЕ

През последните 50 години в протестантските, католическите и евангелски църкви в Европа се зародиха движения, целящи да покажат искрена християнска любов и солидарност с народа на Израел.

Това важи особено силно, когато самото съществуване на Израел е заплашвано отново и отново от арабски нашествия. Християните в Европа и по целия свят усетиха като свое задължание да застанат в подкрепа на еврейския народ и Израел.

Християните с про-еврейски нагласи днес съставляват постоянно нарастващо движение в традиционните деноминации в Европа и по света.

Европейската коалиция за Израел е християнска формация, която представлява християнски организации и отделни християни в Европа.

НАШИЯТ ГЛАС В БРЮКСЕЛ

Европейската коалиция за Израел е посветена на следните цели:

• Да се застъпва за по-близки отношения и разбирателство между Израел и Европейския съюз.
• Да се противопоставя на анти-семитизма в Европа и да образова обществеността за неговата дълга и трагична история на този континент.
• Да се застъпва и да насърчава културния и икономически обмен между Израел и ЕС.
• Да подкрепя начините за мирно съжителстване на евреи и араби в Израел и Близкия изток.

За да постигне тези цели, ЕКИ планира да прави адекватни публикации и да провежда мероприятия с образователна цел и конференции в Брюксел и на други места, както това са само някои от предвижданите активности.

Кампания 2009

Пастор А. Аврамов в Европейския парламент | Важна бележка | Да се поучим от историята | Подкрепа за кампанията | Холокостът на евреите от Тракия и Македония | Факти по спасяването на българските евреи | 49 000 цветя - 49 000 спасени еврейски живота | История и природа на антисемитизма | Преследване на ромите по времето на Третия райх | За конфликта в светите земи | Кампания по българските училища | Кампания 2008 |

Пастор А. Аврамов в Европейския парламент

През 2008 г. българската кампания по случай Международния ден в памет на Холокоста беше отличена от Европейска коалиция за Израел като пример за изключително успешна кампания на национално ниво. По този повод п-р Андрей Аврамов беше поканен да сподели българския опит на годишната конференция на ЕКИ (12-13 ноември, 2008 г.) пред две различни аудитории в Европейския парламент в Брюксел – пастори и служители от 20 европейски страни и група европейски депутати.

Изказване на пастор Андрей Аврамов     

Уважаеми г-н Председател,
Уважаеми дами и господа европарламентаристи,
Уважаеми официални гости,
Уважаеми дами и господа,

Бих искал да започна изказването си по начин, подобаващ на служител на Евангелието, като прочета стих от Библията. В книгата Изход четем следните думи: „И умря Йосиф и всичките му братя и цялото онова поколение. И се издигна нов цар в Египет, който не познаваше Йосиф”. (Изход 1:6,8).

Старите поколения си отиват и нови поколения идват, минава време и хората забравят миналото. И точно както се случи в древността след смъртта на Йосиф, когато дойде нов цар и ново поколение от хора, които не знаеха историята и миналото, това може да се случи и днес. Какво ще бъде отношението на днешното поколение към антисемитизма зависи от способността ни да се поучим от историята.

В началото на тази година, за втори пореден път, протестантски църкви в България отбелязаха Международния ден в памет на Холокоста, 27 януари. В България кампанията се провежда под името „Да помним, за да не се повтори”. Кампанията е насочена срещу безпрецедентния за България антисемитизъм и работи за въвличането на протестантските църкви в активно образование на съвременните поколения относно ужасяващото умъртвяване на шест милиона мъже, жени и деца по времето на Втората световна война в лагерите на смъртта. Целта на кампанията „Да помним, за да не се повтори” бе да бъдат информирани българските протестантски църкви и служения за честването на този важен ден и християнските лидери на национално и локално ниво да получат необходимите ресурси, за да могат да направят специална служба, посветена на трагичните събития около Холокоста.

За целта ние създадохме интернет сайт, съдържащ разнообразна информация от проповеди, поучения, брошури, снимки, плакати и видео филми, които да могат да бъдат използвани за провеждането на специална възпоминателна служба, посветена на Деня на Холокоста. Също така, над 500 цветни брошури, заедно с проповеди и поучения по темата, бяха изпратени по пощата на пастори и църковни лидери от страната, които нямат достъп до интернет. За кратък период от време, интернет сайтът, посветен на кампанията, беше посетен от много хора. Въпреки това, когато сайтът бе пуснат в няколко младежки чат форуми, за броени минути той получи няколкостотин отзиви, от които за съжаление около 80% бяха негативни. Това показва, че антисемитизмът, който не е характерен за по-възрастните поколения в България, вече е пуснал своята отрова всред по-младите поколения българи. В момента няма почва за антисемитизъм в България като цяло, но нивото на антисемитски настроения сред младите хора е безпрецедентно и напълно неприемливо.

От друга страна, положителните реакции към съдържанието на сайта, макар и значително по-малко, бяха изключително насърчаващи и са свидетелство за силното влияние, което кампанията може да има сред млади хора, които не са знаели нищо за Холокоста. Ние получихме писма от младежи, които казваха, че са чували за унищожението на шест милиона евреи по времето на Втората световна война, но никога не са виждали снимки или документални снимки и сега, когато са видели подобни материали на сайта, са били в шок. Бих искал да ви прочета част от писмото, изпратено до нас от едно 15-годишно момиче от град Варна:

„Всеки път, когато гледам снимки от Холокоста, изтръпвам от ужас. Знам, че се е случило, виждам, но не мога да си го представя. А когато видях снимката на децата, от които почти нищо не е останало, се разплаках. Как е възможно човек да направи това на друг човек?! Не харесвали евреите - добре, решили да ги убиват - жестокост и безчестие, но да правиш опити и да изтезаваш така деца... Помъчих се да разгледам целия сайт, но не успях. Стигнах до снимките и наистина не можех повече да гледам. Трябваше да го изключа. Знам, че много хора са умрели. Това вече не може да се поправи. Ние единствено можем да живеем като ги помним и уважаваме. Знам, че най-добрият начин е като познаваме цялата истина и запаметим ужаса от тези снимки...”

В резултат от кампанията 216 протестантски църкви в България са регистрирали своето участие, отбелязвайки Международния ден в памет на Холокоста със специални събития. Това означава, че около 25% от всички протестантски църкви в страната са участвали. На различни места, по инициатива на християни учители, или по инициатива на местни църкви, бяха организирани образователни мероприятия за Холокоста, насочени специално към учители и ученици.

Днес, седемдесет години след „Кристалната нощ” в Германия, ние говорим за ценностите в Европа, защото историята трябва да бъде пазена и предадена на следващите поколения. Ако не бъде запазена или предадена правилно, тя ще изчезне и поколенията, които ще се родят, ще изгубят нещо съществено за своето развитие. Миналото е важно и без способността ни да се поучим или вдъхновим от историята ние няма да можем да създадем бъдещето, което сме били призовани да създадем.

Не вярвам, че някой някога е предполагал, че след събитията от Холокоста ще дойде ден, в който хора ще започнат да се съмняват в случилото се. Че ще дойде ден, в който хората ще развият тенденция да забравят истината и историята. Но фактите показват, че предразсъдъците нарастват и антисемитизмът се завръща. и затова днес има растяща нужда от образователни инициативи, от действия и кампании, които да повтарят на днешните поколения: не забравяйте това, което се случи! помнете го, за да не се повтори!....

Тази година българският народ отбелязва 65 години от спасяването на българските евреи. Преди 65 години по времето на Холокоста в България беше опазен живота на над 49 000 евреи. Само след десет дни, през последната седмица на ноември 2008, по инициатива на няколко български евангелски християни от България и Израел, ще бъде проведен международният фестивал „Песни на живота”, посветен на тази важна годишнина. Хорове от различни страни и професионални филхармонични оркестри от България и Израел ще обединят усилията си, изнасяйки четири концерта в София, Пловдив, Йерусалим и Тел Авив. На 23 ноември хиляди евангелски християни ще излязат по улиците на българската столица, София, по улиците на втория по големина град, Пловдив и още няколко други големи града в страната, за да помогнат на еврейската общност в България в раздаването на 49 000 цветя на българския народ. Всяко цвете ще бъде придружено с картичка като тази, която държа в ръката си и на която пише: „Моля приемете това цвете, едно от 49 000, които се раздават днес в България, като знак на благодарност към вас – потомците на онова достойно поколение българи, които се противопоставиха на злото и избраха да опазят живота”. Това ще бъде уникално събитие, каквото никога не е било правено досега.

Днес ние можем с право да се гордеем с постъпката на онова поколение българи, което не се уплаши да говори и да се противопостави на антисемитизма. Но днес е нов ден и днес е време ние да говорим и ние да действаме. Да не говорим ще бъде равно на това да позволим омразата отново да поникне! Ние всички можем да говорим, да образоваме, да обединим усилията си, за да предпазим днешните поколения. Бъдещето ще бъде това, което ние с вас го направим и след това ще трябва да го изживеем! В края на войната нацистите направиха опит да скрият следите от престъпленията си, те разрушиха лагерите и крематориумите. Те знаеха какво бяха направили, но се опитаха да скрият истината за това, което бе извършено! Има сили, които не искат хората да знаят това, което е било станало! И затова нашето посвещение към истината трябва да бъде силно и това е времето, в което трябва да действаме и да говорим! И ще завърша с думите на Псалм 78, където на нас ни е било поръчано да говорим на поколенията след нас.

„Това, което чухме и научихме,
и нашите бащи ни разказаха,
няма да го скрием от синовете ни в бъдещото поколение”(Пс.78:3-4).
Ние ще разкажем и ясно ще предадем тези неща на следващите поколения, така че децата, които се родят, да знаят и да предадат истината на техните деца!
Благодаря ви за вниманието!

Важна бележка

Тъй като тази година Международният ден в памет на Холокоста, 27 януари, е във вторник, препоръчваме ви да отбележите този ден на неделните ви служби на 25 януари. Разбира се, възпоменателни събития могат да се проведат и на самия 27 януари и в другите дни около тази дата, но тъй като организацията и провеждането на подобни събития са по-трудни в делничните дни, ви препоръчваме да използвате възможността на неделните служби на 25 януари, когато мнозинството от хората в църквите посещават богослужения и когато хиляди църкви в Европа ще отбележат този ден.

Да се поучим от историята

Холокостът не започва в концентрационните лагери. Много преди това той се ражда в умовете и сърцата на зли хора и води до унищожението на шест милиона евреи поради пасивността на повечето почтени хора. Мнозина вярват, че 1938 г. е решаващата година, когато нациите по света имат последен шанс да конфронтират Хитлер и да спасят евреите. Вместо това тези нации избират фалшивото примирие.

Международната конференция в Евиан, Франция през юли 1938 г. не заклеймява действията на Хитлер и не разрешава проблема с еврейските бежанци. Правителствата на държавите-участнички просто обръщат гръб на евреите и така дават зелена светлина на Хитлер за Холокоста; чрез поведението си те показват, че не желаят да помогнат на евреите, въпреки че имат шанса да го направят. Само няколко месеца по-късно, на 9 ноември 1938 г. „Кристалната нощ” задава тона за последвалото масово унищожение на евреите в Европа.

1938 година е история. 2009 година е настояще. Ние можем и трябва да поискаме прошка от Бог за провала на нашите нации да помогнат и за провала на Църквата да се застъпи за евреите. Трябва да приложим в действие един от най-важните уроци от 1938 г., а именно – че трябва да издигнем гласа си в защита на еврейския народ, преди да е станало късно.

Каква позиция ще заеме Църквата през 2009 г., когато антисемитизмът отново стремглаво нараства в Европа и когато Държавата Израел е заплашена от Иран с атомно унищожение? Това е нашият шанс да издигнем гласа си навреме. Затова ви насърчаваме да участвате в Международния ден в памет на Холокоста – неделя, 25 януари 2009 г. Чрез възпоменанието на Холокоста на вашите неделни служби, молитвата за Израел и действията в защита на тази нация днес, когато тя е изправена пред втори Холокост, а също и чрез финансова подкрепа за Европейска Коалиция за Израел, вие можете да окажете силно положително влияние в страните си и в Европа като цяло.

Колкото повече църкви се регистрират и участват, толкова по-сериозно ще бъде нашето послание на предупреждение към лидерите на Европейския съюз и толкова по-силно нашето послание на подкрепа и насърчение към Израел.

Кампанията „Да се поучим от историята” е инициатива на Европейска коалиция за Израел в сътрудничество с лидерски екип, който включва следните пастори:

П-р Сънди Аделая, Божие посолство, Киев, Украйна; П-р Андрей Аврамов, Християнски център „Победа”, София, България; П-р Бен Бенати, Евангелска църква на Ница, Франция; П-р Колин Дай, Кенсингтън Темпъл, Лондон, Обединено кралство; П-р Улф Екман, църква „Слово на живот”, Упсала, Швеция; П-р Инголф Елсел, Председател, Европейско петдесятно движение; Мохтар Есид, Корнърстоун министриз, Холандия; П-р Еди Фернандес, Ривърсайд Чърч, Лисабон, Португалия; Йоханес Фихтенбауер, Главен дякон, Католическа епархия на Виена, Австрия; Джеф Фаунтън, Директор на „Младежи с мисия” – Европа и Председател на Кръгла маса „Надежда за Европа”; Преп. Вилем Гласхоувер, Реформирана църква на Холандия и Председател на Европейска коалиция за Израел; П-р Моймир Калус, Винярд, Прага, Чехия; П-р Волфхард Маргис, Църквата на Пътя, Берлин, Германия; П-р Джордж Маркакис, Център „Шалом”, Атина, Гърция; П-р Леонид Падун, църква „Слово на живот”, Донецк, Украйна; П-р Мариуш Сиедлецки, църква „Блага вест”, Пабянице, Полша; Матс Тунехаг, Председател на Евангелски алианс, Швеция; Реймънд Вандепут, Председател на Административния съвет на протестантски и евангелски църкви, Брюксел, Белгия; Преп. Ханс Вайхброт, Църква на Швеция, ОАС – Лютеранско възобновително движение; Митрополит Юри, Украинска православна църква, Донецк и Мариопол, Украйна; Преп. Фридрих Ашоф, „Заедно за Европа”, Клостерлехфелд, Германия.
Регистрирай се тук

Подкрепа за кампанията

Пастор Николай Неделчев, Председател на Обединени Евангелски Църкви в България
Пастор Виктор Вирчев, Предстедател на Съюза на Евангелските Петдесятни Църкви в България
Епископ Васил Еленков, Пълномощник на Национален Алианс „Обединени Божии Църкви” в България
Епископ Александър Тодоров, главен епископ на Българска Божия Църква
Пастор Румен Борджиев, Евангелска Петдесятна Църква „Подуяне”, София, Зам. председател на Съюз на Евангелски Петдесятни Църкви в България
Пастор Николай Кокончев, Евангелска Петдесятна Църква, Варна
Епископ Петър Георгиев, Председател на „Божия Църква на Пророчеството” в България
Пастор Людмил Ятански, Главен пастир на деноминация „Българска Евангелска Църква Блага вест"
Пастор Евгени Найденов, Българска Свободна Църква
Пастор Георги Михайлов, Христова Евангелска Църква „Шалом”, България
Пастор Любо Петков, Християнска Църква „Месия”, България
Апостол Георги Бакалов, Апостолска реформирана Църква, България
Пастор Димитър Димитров, Християнска Църква „Сион”, България
Пастор Иван Хазърбасанов, Християнски Център София, Зам. пълномощник на Национален Алианс „Обединени Божии Църкви” в България, Представляващ „Църкви на Вяра” в България
Пастор Тони Еленков, Обединена Божия Църква "Бъдеще и Надежда", София
Пастор Иван Врачев, Евангелска Петдесятна Църква "Света Троица", Пловдив
Пастор Иван Несторов, Християнска Църква на Вяра, Пловдив
Пастор Ангел Пилев, Християнска Църква „Сион”, София
Пастор Божидар Симеонов, Евангелска Петдесятна Църква "Свтлина на света", Пловдив
Пастор Стефан Димитров, Българска Божия Църква "Градове за Исус", Бургас
Пастор Цонко Атанасов, Евангелска Петдесятна Църква "Ветил", Ямбол
Кампанията също е подкрепена от Национално общение на пасторите

Холокостът на евреите от Тракия и Македония

Официалните исторически източници са категорични, че България и Дания са единствените страни, спасили своите евреи от геноцид по време на Втората световна война. В някои официални статистики дори за Дания се посочва цифрата от 9 убити евреи по времето на войната, докато за България тази цифра продължава да бъде твърдо 0.

В този контекст въпросът за съдбата на евреите от Македония и Беломорието и политическата вина на България за изпращането на 11 343 души от тези земи на сигурна смърт в лагера “Треблинка” придобива изключителна важност. Ролята на българския народ за спасяването на евреите - български поданици от т.нар. “стари територии” на Царство България (на брой около 49 000 души) е безспорна. За съжаление, безспорна е и вината на българското правителство за изпращането на 11 343 евреи - не български поданици от т.нар. “новоосвободени земи” в “източните територии” на Германия.

На 24 декември 1940г. Народното събрание приема окончателно Закона за защита на нацията, който е обнародван, заедно с указ на Цар Борис ІІІ, на 21 януари 1941г. Този закон предвижда редица рестрикции за евреите, като на практика ги лишава от имущество, от финанси, от правото да участват равнопоставено в стопанския живот на страната, да сключват брак с не-евреи и, ако не са имали българско поданство до този момент, им забранява да получават такова. Законът забранява на евреите да си сменят адреса (освен с изрично позволение от Генерална дирекция на полицията), но, за сметка на това, позволява на Дирекцията на полицията да определя кварталите, улиците и градовете, в които евреите имат право да живеят и тези, в които нямат право да живеят.

На 1 март 1941г. Царство България се присъединява към Германския блок – т.нар. “ос” Рим – Берлин – Токио . Същата година българското правителство осъществява “мечтата”, останала нереализирана през последните три войни: официалното присъединяване на Беломорска Тракия и Вардарска Македония към териториите на Царството. Лицата от български произход, намиращи се на тези територии, автоматично получават българско поданство. Всички останали имат три опции: да поискат българско поданство, да си останат там, където са, с каквото поданство имат до този момент или да напуснат страната до 1 април 1943г. Единствените, които са изключени от тези три опции за “всички останали”, са евреите. (По силата на Закона за защита на нацията лицата от еврейски произход, които не са имали българско поданство до датата на обнародването на закона, нямат право да получат такова след това).

На 19 август 1942 г. германската легация в София получава нареждане да започне преговори за депортирането на българските евреи. Министърът на вътрешните работи и народното здраве П. Габровски (по данни на Бекерле, германския пълномощен министър в София) настоява да не се дава никаква гласност на това, което предстои да се извърши, и обществеността по никакъв начин да не бъде информирана. Още на 9 август 1942 г. се прокарва закон, с който на правителството се възлага да вземе всички мерки по решаването на еврейския въпрос и други въпроси, свързани с него. Този закон предвижда правителството да може да издава по тези въпроси постановления, които имат силата на закони и без да бъдат гласувани от Народното събрание.

На 29 август 1942 г. се издава наредба на правителството, с която се създава Комисарство по еврейските въпроси при МВР, оглавявано от Александър Белев. С тази наредба се разширява кръга от забранени за евреите дейности (за евреите от Беломорска Тракия и Вардарска Македония това означава забрана за упражняването на каквато и да било професия); евреите се задължават да носят отличителен символ – Давидовата звезда; вместо лична карта имат розова легитимация. Комисариатът определя кварталите, в които могат да живеят евреи. Излизането им от населените места става само с разрешение на полицейските власти. В докладна записка на Лутер, държавен подсекретар и началник на отдел “Германия” при германското министерство на външните работи до Й. Рибентроп, министър на външните работи на Германия от 11 септември 1942 г., се казва, че в България “от блокираните еврейски капитали ще се образува един фонд за настаняването на евреите в специални лагери и места; тези “еврейски общини” ще трябва да послужат за подготовката на изселването или преселването на еврейското население”.

Внимание заслужава и фактът, че Александър Белев, новоизбраният комисар по еврейските въпроси, е бил кoмандирован в Берлин и уведомен за решенията, взети на свиканата от Райнхард Хайдрих конференция в централата на Гестапо (проведена на 20 януари, 1942 г.), на която се е обсъждало “окончателното разрешаване на еврейския въпрос в Европа”. На тази конференция е бил представен списък с еврейското население на всяка една страна в Европа, възлизащо на 11 291 500 души, в които се включват и 48 398 български евреи (последната цифра е според данни от преброяването в България през 1934 г.). Нелогично е да се предполага, че българското правителство, като официален съюзник на Германия във войната, не е било осведомено какво означава фразата “окончателно разрешаване на еврейския въпрос в Европа” и е наивно да се твърди, че не е било наясно защо Германия изисква изселването на евреите.

През декември 1942 г. в България пристига и СС хауптщурмфюрер Теодор Данекер, който е назначен като съветник на полицейското аташе. Данекер е работил по депортирането на френските евреи. Той встъпва в длъжност на 21 януари 1943 г. На 22 февруари 1943 г. Данекер и Белев подписват “Споразумение по изселването най-първо на 20 000 евреи в германските източни области”. Българското правителство, в лицето на комисаря по еврейските въпроси Ал. Белев, дава съгласието си за депортирането на 20 000 евреи от териториите на Царството. Цифрата 20 000 се попълва с всички евреи от “новоосвободените земи” плюс тези евреи от “старите земи”, които са ръководители на еврейската общност, имат позиции сред обществото или са по-видни и по-богати. Това са т.нар. “нежелателни евреи”. В споразумението от 22 февруари 1943г. се предвижда, че “след потвърждаване от Министерския съвет, ще се готвят 20 000 евреи – без разлика на възрастта и пола – за изселване”. Комисар Белев заминава за “новите земи” още преди официалното подписване на споразумението и одобряването му от правителството, за да проучи и започне подготовката на временните лагери и окончателната депортация на евреите.

Не по-късно от 23 февруари 1943г. на служителите на Комисариата по еврейските въпроси, мобилизирани за целите на акцията, са раздадени следните “общи упътвания”: “Във всеки случай трябва да се избягват уличните сцени. Прибирането в лагери би могло да се извърши чрез пуснати от общините повиквателни карти, с които мъжете евреи от 17 до 55 години, прибрани в някоя казарма, ще бъдат задължени да вземат със себе си облекло, храна и завивки за няколко дни. Вечерта мъжете да бъдат отведени в лагери, а на сутринта рано да се пуснат ударни групи от полицаи и чиновници за прибиране на жените и децата. Всяка група ще може за един ден да се справи най-малко с 30 семейства. На жените да се обясни, че ще бъдат отведени при мъжете им, за да бъдат настанени заедно с тях в старите предели на Царството”.

По данни от дневника на Данекер, Ал. Белев “е обещал да обяви в първите дни на март имената на отправните гари и числото на евреите, което ще се падне на всяка от тях. Той (Белев, бел авт.) разчита твърдо, че отпътуването ще започне в края на март”. Трябва да се отбележи и фактът, че още в края на 1942 г. различни радиостанции и печатни издания на опозицията предупреждават, че евреите в България са събирани, за да бъдат откарани на смърт в лагерите в Полша, както това вече се е случило с евреи от други европейски страни. (Към средата на декември 1942 г. броят на загиналите в Европа евреи достига 2 милиона души).

На 2 март 1943 г. Министерският съвет приема 7 постановления, които се отнасят до депортирането на евреите. Постановление №3 засяга депортирането на 20 000 евреи от новите и старите предели на страната, лишаването им от българско поданство и отчуждаването на техните имоти. Постановление 114 възлага на Главната дирекция на железниците “да превози без заплащане с нарочни влакове или поединично с отделни вагони всички лица от еврейски произход, живущи в Македония, Беломорието или старите предели на страната, подлежащи на настаняване в лагери до местата, определени от Комисарството по еврейските въпроси”. Постановление 116 предвижда лишаването от българско поданство “на всички лица от еврейски произход, които бъдат изселени вън от пределите на страната, ако дотогава са имали българско поданство”. 127-мо постановление възлага на комисаря по еврейските въпроси “да изсели от пределите на страната в споразумение с германските власти до 20 000 души евреи, заселени в новоосвободените земи”.

Още преди 1943 г. е било ясно, че в “новоосвободените земи” няма 20 000 евреи. След присъединяването на тези земи към България живущите там евреи не са получили българско поданство, т.е., текстът на 116-то постановление за лишаване от поданство явно се отнася до изселването на евреите от “старите предели”, които са имали такова.

От 8 март 1943 г. датира и планът за превозването по БДЖ на евреи от старите предели до гарите Пирот и Радомир, предвидено за 10,11 и 12 март 1943г. Тези евреи трябва да се вземат от 23 града: 2500 от София, а останалите 3250 от Сливен, Видин, Лом, Берковица, Фердинанд (Монтана), Враца, Плевен, Русе, Разград, Шумен, Добрич, Провадия, Варна, Бургас, Ямбол, Кърджали, Хасково, Пловдив, Пазарджик, Казанлък, Стара Загора и Нова Загора. Към тази дата всички евреи от Беломорска Тракия вече се намират затворени в тютюневите складове в Дупница и Горна Джумая. По данни на тогавашния Софийски митрополит Стефан, към 28 февруари населението в Дупница вече е знаело за подготвяния лагер, в който ще бъдат настанени тези евреи. В сряда, 10 март 1943 г., е била издадена заповед за арестуването на всички софийски евреи, а депортирането на евреите от Вардарска Македония започва на 11 март.

Факт е, че депортирането на 4221 евреи от Тракия и на 7122 от Македония е част от един и същи план за депортирането на 2500 евреи от София и 3250 от други градове в старите предели на Царството. Това са едни и същи “до 20 000 евреи – без значение от пол и възраст”, които българското правителство, според споразумението от 22 февруари, се е задължило да превози за своя сметка до “източните територии” на Германия, без да изисква когато и да било когото и да било от тях обратно.

Според инструкциите и със силите на българския Комисариат по еврейските въпроси, евреите от Драма, Серес, Зиляхово, Деде агач, Гюмюрджина, Кавала, о-в Тасос, Ксанти и Сара Шабан биват събрани на 4 март 1943 г. и откарани в Горна Джумая и Дупница и настанени в тютюневите складове. На 18 и 19 март 1943 г. те са откарани до пристанище Лом (т.е., престояват затворени на българска територия около две седмици), където са натоварени на шлепове и през Виена са изпратени в лагера “Треблинка” в Полша.

Евреите от Скопие, Битоля, Щип, Гевгели, Струмица, Велес, Враня и Удово на 11 март 1943 г. са откарани в Скопие, а на 22, 25 и 29 март са депортирани към Качаник (т.е., престояват затворени на българска територия между 11 и 17 дни), откъдето са изпратени в “Треблинка”.

Местното население от градовете в Тракия и Македония се застъпва за еврейските си съграждани, но полицията прогонва всички, като заплашва тези, които се опитват да помагат, с глоби, затвор и дори изпращане в лагерите. Католическият епископ на Скопие прави безуспешен опит да се застъпи за събраните в града евреи. Именно на събраните за депортиране в Скопие евреи става свидетел народният представител от Кюстендил Асен Суичмезов, един от хората, сезирали подпредседателя на Народното събрание Димитър Пешев за подготвяната депортация на събраните вече и кюстендилски евреи. Тук е важно да се отбележи, че за разлика от евреите от старите територии, които имат и българско поданство и представителство, евреите от „новите територии” не са имали нито поданство, нито свое представителство в българския парламент, които да могат да влияят върху правителството. Така те са лишени в голяма степен от лостове за промяна върху хода на събитията.

Преминаващите влакове с натоварените евреи от Беломорска Тракия са били видени от стотици очевидци, включително и от Софийския митрополит Стефан, който изпраща телеграма до Царя с молба да разпореди освобождаването им.

Въпреки опитите на правителството акцията да остане в пълна тайна, още в самото начало на март голяма част от подробностите по готвената депортация стават ясни на широката общественост. На 8 март 1943 г. в София пристига делегация от Кюстендил, потресена от арестуването на кюстендилските евреи, която иска среща с Димитър Пешев. Министър-председателят П. Габровски отрича да е давал нареждане за изселването на кюстендилските евреи, но на 9 март се обажда, за да разпореди отмяна на депортацията и освобождаването на събраните в града евреи.

Протестното изложение срещу депортирането на евреите, което е подготвено от Димитър Пешев и, по негово настояване, е подписано само от представители на парламентарното мнозинство, е връчено на 17 март 1943 г. Това означава, че, ако някой в българското правителство е имал желание да спре депортирането на евреите от Тракия и Македония под същия претекст, под който е станало това с евреите от “старите предели” – протести от страна на някои политически сили, протести от страна на гражданите и външнополитически натиск (защото и трите са били на лице, дори от страна на Англия е имало опит да склони българското правителство да изсели евреите от “новите земи” в Палестина, а не в Полша), той определено е можел да го направи. Тези евреи не само, че са пребивавали на българска територия и са били под разпореждането на българското правителство, но те, на практика, е трябвало да бъдат лишени от гражданство (каквото и да е то) чак при преминаването на границата, където и са били предавани на немските СС войски. До преминаването на границата, те са били напълно и изцяло под българска власт.

И по силата на юридическата логика, и по силата на елементарната логика, правителството на съответната страна отговаря за това дали, по искане на трети страни, ще се съгласи, или ще откаже да депортира лица, намиращи се на негова територия, независимо от това чии граждани са те. Факт е, че и министър-председателят Богдан Филов (и съответно - правителството), и лично Цар Борис ІІІ са имали на разположение между 10 и 17 дни (времето, в което евреите от Тракия и Македония са се намирали събрани на българска територия), за да могат поне да поискат отлагане (за да не кажат “отмяна”) на депортирането. Факт е, че по същия начин (и по същото време!), по който министърът на вътрешните работи е наредил да бъдат освободени задържаните в Кюстендил кюстендилски евреи, е можел да разпореди да бъдат освободени и събраните в Дупница тракийски евреи. А след официалното внасяне на протеста на Д. Пешев (17 март), е можел да разпореди и освобождаването на македонските евреи, които вече са били събрани в Скопие.

Протести е имало срещу събирането и на евреите - български поданици, и на тези от “новоосвободените земи”. Интересно е да се отбележи, че през цялото време “новоосвободените земи” са били третирани като български, местното население – като българско или друго, а евреите – като “чужди”. Включително митрополит Стефан, който нееднократно се застъпва за тях (макар и безуспешно), говори за това, че “за беломорските евреи като чужди, а не наши граждани, всяка интервенция се оказа неефикасна”.

Българското правителство, въпреки протестите на българския народ и на Българската православна църква, изпраща на сигурна смърт 11 343 евреи - небългарски поданици, които по онова време са имали местожителство в “новоосвободените” български земи. От тези 11 343 оцеляват около 300 души – 100 от тракийските 4221 евреи и около 200 от македонските 7122.

(Материалът е подготвен по текстове от Оцеляването, Сборник от документи 1940-1944, съставител: Давид Коен, София: Шалом, 1995).

Факти по спасяването на българските евреи    

Протестите на българите срещу мерките, предприети от правителството по отношение на “лицата от еврейски произход”, започват още преди обнародването на Закона за защита на нацията на 21 януари 1941 г. Изпратени са множество протестни писма на граждани от различни избирателни райони в София, Пловдив, на различни професионални сдружения (вкл. на писателите, адвокатите, лекарите, художниците); има протести от страна на самата еврейска общност и протести от страна на Православната църква в защита на покръстените евреи. Редица народни представители (вкл. бившият министър-председател Никола Мушанов) се изказват против приемането на закона.

Въпреки тези протести, законът е приет и прилаган с пълна сила почти до края на войната. Този закон не само предвижда ограничаването на правата на евреите, лишаването им от имущество, забраната да упражняват определени професии, да сключват бракове с не-евреи, но постановява и изпращането на мъжете на възраст от 20 до 46 години в трудови лагери. В резултат на това, през периода от началото на 1941 г. до септември 1944 г., огромният процент от работоспособното мъжко еврейско население се намира в т.нар “еврейски работни групи”. Тези евреи работят по строителството и поддръжката на шосейни и ж.п. пътища, по отводняването на низините край р. Дунав, по корекциите на леглата на разни реки в страната и по общински строителни обекти. Условията за работа и живот са много тежки, при високи трудови норми, лоша храна, масово боледуване, липса на каквото и да е медицинско обслужване и злоупотреби от страна на по-голямата част от надзорния персонал.

След създаването на Комисарство по еврейските въпроси (29 август 1942 г.), което да се занимава с “разрешаването на еврейския въпрос и свързаните с него въпроси” следва подписване на двустранен договор между Александър Белев, комисар по еврейските въпроси и Теодор Данекер, съветник на германския полицейски аташе по еврейските въпроси, за депортирането на 20 000 евреи от България. Министерският съвет одобрява това споразумение и, за да бъде то изпълнено, гласува 7 постановления, свързани с депортирането на евреите. Депортацията включва всички евреи от “новоосвободените земи” Беломорска Тракия и Вардарска Македония (на брой 11 343), които биват допълнени с “нежелателните евреи” от старите предели на царството – всички онези, които са обществено активни, изявени като водачи на еврейската общност, по-богати или с противо-държавни прояви.

Въпреки опитите за чуждестранна намеса и застъпничество от страна на Англия (представлявана от Шарл Редар, швейцарски пълномощен министър в София), а впоследствие и на САЩ, Испания и други държави, на депортацията е даден ход. Евреите от Тракия са събрани на 4 март и след престой в тютюневите складове на Дупница и Горна Джумая, на 18 и 19 март, са изпратени през Лом за Виена и оттам – за лагера “Треблинка”. От 4221 депортирани до края на войната оцеляват 100 човека. Евреите от Македония са събрани на 11 март в Скопие, а на 22, 25 и 29 март са изпратени за Качаник и за “Треблинка”. От 7122 депортирани оцеляват около 200 човека.

На влаковете с преминаващи през старите български територии евреи стават свидетели стотици хора. Един от тях е софийският митрополит Стефан, който изпраща телеграма до Цар Борис ІІІ с молба да се застъпи за тях. На събраните в Скопие евреи става свидетел народният представител от Кюстендил Асен Суичмезов. Успоредно с депортацията на евреите от “новите територии” тече и подготовка за депортация на евреите от старите територии. Всички евреи от Дупница са поставени под домашен арест, тези от Кюстендил са затворени в училището, пловдивските – също, а на 10 март е издадена заповед за арестуването на софийските евреи.

По изрично настояване на П. Габровски, министър на вътрешните работи на България, цялата операция по депортирането на евреите е била държана в тайна и от широката общественост, и дори от Народното събрание. Това е било възможно по силата на закона, с който Министерският съвет упълномощава Комисарството по еврейските въпроси да поеме изцяло политиката на страната по отношение на евреите. По силата на този закон, Комисарството може да издава укази по “еврейските въпроси”, които имат силата на закони и без да бъдат гласувани от Народното събрание.

След като мнозина българи стават очевидци и на депортирането на евреите от новите територии, и на подготовката на депортирането на евреите от старите територии, се подемат различни инициативи и протести, целящи спирането на депортациите. Протестна делегация от Кюстендил още на 8 март 1943 г. пристига в София и иска среща с подпредседателя на Народното събрание Димитър Пешев. Те уведомяват Пешев за това какво се случва в града им, след което искат среща с министър-председателя Богдан Филов. Филов отказва да приеме делегацията. Заради тяхната намеса, обаче, министърът на вътрешните работи П. Габровски нарежда да бъде отменена депортацията на евреите от Кюстендил и те са освободени.

След общоградска интервенция биват освободени евреите от Дупница. Пловдивският митрополит Кирил се намесва в полза на събраните в еврейското училище пловдивски евреи (1500-1600 човека, по негови данни). Има застъпничество от страна на народни представители, митрополити и най-обикновени поданици на Царството за евреите и в други градове на страната. Ситуацията изглежда овладяна, но, при все това, подпредседателят на Народното събрание Димитър Пешев подготвя протестно изложение до министър-председателя Богдан Филов срещу изселването на евреите извън границите на страната. Изложението е връчено на 17 март 1943 г. и е подписано от 43-ма народни представители от правителственото мнозинство. Това протестно изложение се тълкува като критика на цялостната политика на правителството на Б. Филов, в резултат на което той иска да се гласува вот на доверие на правителството. След изключително “унизителна”, по думите на самия Пешев, процедура по гласуване, в която министър-председателят разпитва един по един всички подписали се под протестното изложение продължават ли да го подкрепят или не, само 30 от тях остават верни на подписите си. Филов успява да получи вот на доверие от присъстващите 114 народни представители от мнозинството по цялостната политика на правителството, включително и по еврейския въпрос.

На 26 март 1943 г. се гласува вот на недоверие на Димитър Пешев и той е освободен от длъжност. Междувременно евреите от Беломорска Тракия и Вардарска Македония са депортирани извън страната, а тези от “старите предели” са само временно “спасени”. Още в началото на май Комисарят по еврейските въпроси Белев има нов план: “Да се изселят вън от царството всички евреи”, като се изпратят в германските източни области 25 000 евреи от София и 23 000 от провинцията, като предаването им стане предимно през Лом и Сомовит. Белев предлага на министър Габровски (който съответно предлага на Цар Борис ІІІ) два варианта: а) – да се изселят наведнъж всички евреи към германските източни области; б) – да се изселят най-напред софийските евреи в провинцията. Самият Белев е подкрепял план “а”, въпреки че за него, дори и по думите на полицейския аташе при германската легация Хофман, не е имало достатъчно полицейски сили, за да се извърши в необходимия кратък срок. Цар Борис ІІІ разпорежда незабавното преселване на евреите във вътрешността на страната.

На 21 май 1943 г. Министерският съвет приема 70-то постановление, с което се нарежда на Комисарството по еврейските въпроси да изсели всички софийски евреи във вътрешността на страната, с изключение на женените за лица от нееврейски произход, граждански мобилизираните, покръстените и заразноболните. На 23 май Комисарството започва да връчва заповеди за изселване в тридневен срок. От докладите на комисаря Белев до министъра на вътрешните работи Габровски става ясно, че се цели “настаняването на евреите временно в лагери, а след това предаването им на германските власти при вдигането им”.

По повод изселването на софийските евреи започват нови вълни на протестни писма, демонстрации и недоволства. На 24 май 1943г., използвайки празника, няколко хиляди евреи и не-евреи организират шествие, което е имало за цел да завърши с протест пред Двореца. На площад “Възраждане”, обаче, шествието е пресрещнато от конна и пеша полиция, като демонстрантите (предимно жени, старци и младежи) са били разпръснати, а 400 души са арестувани. От тях 120 евреи са изпратени във концентрационния лагер при Сомовит.

3 Протестна делегация, предвождана от равините Ашер Хананел и Даниел Цион отива при митрополит Стефан и му разказва за случилото се с демонстрантите и за новите мерки, предприети срещу евреите. Митрополитът се опитва безуспешно да се свърже с Цар Борис и след това се отправя за предварително запланувания тържествен молебен на площада пред “Александър Невски”. В словото си пред събралите се той говори против мерките за изселването на софийските евреи и се изказва в защита на еврейската общност като цяло.

Следват и протестни писма от народни представители, общественици, интелектуалци и духовници. Независимо от протестите, софийските евреи са изселени извън столицата. В доклада си до Главното имперско управление за сигурност германският полицейски аташе Хофман пише, че “покъщнината на изселените евреи от София веднага след опразването на жилищата се продава на търг. Жилищата се дават под наем. Подслоняването в градовете в провинцията, в някои от които се препратиха до 5000 евреи, представлява само една преходна мярка, понеже училищните сгради могат да се използват само през време на училищните ваканции”.

Въпреки неразбирането и несъпричастността от страна на българския народ, правителството продължава да се готви за окончателното разрешаване на еврейския въпрос. В строго поверително писмо, изпратено от Министерството на вътрешните работи до областните директори, на 1 юли 1943 г. се нарежда изселените от София евреи, пръснати в много населени места (което затруднява контрола върху тях), да бъдат повторно изселени в по-малък брой градове, “близо до ж.п. линия, за да може да се извърши превозването на евреите”.

От 24 май, когато софийските евреи са изселени, до 25 август 1943 г. се променя и вътрешната, и външнополитическата, и военната обстановка. На 15 август Главното имперско управление за сигурност прави трети опит за натиск по отношение на “окончателното разрешаване на еврейския въпрос”. Отговорът на българското правителство е, че моментът не е подходящ. Въпреки това, въпросът щял да бъде окончателно решен “веднага щом германските войски минат на преден план и с това нахлуващата в момента враждебна политическа офанзива мине на заден план”.

На 27 август 1943 г. умира Цар Борис ІІІ. В средата на септември кабинетът на Филов подава оставка. През октомври подава оставка и комисарят по еврейските въпроси Ал. Белев. Интересно е да се отбележи, че Белев е едновременно обвинен (от българска страна пред чуждестранни правителства), че едва ли не еднолично е депортирал евреите от Тракия и Македония; и (от немска страна), че е еднолично отговорен за провала на “окончателното разрешаване на еврейския въпрос” в България.

Въпреки обратите, положението на евреите остава непроменено. Облекченията, които се дават, са незначителни – снемане на жълтите звезди и отмяна на забраната да се преминава през определени улици и да се посещават обществени заведения. Огромният процент от мъжете в трудоспособна възраст остават в трудовите лагери до края на войната. Няколкото правителства, които се сменят през този период, гласуват отмяна на някои членове от Закона за защита на нацията, но евреите не са възстановени нито на старите си местожителства, нито получават обратно имуществата си или правото да работят каквато работа пожелаят.

Извънредно тежките условия на живот и дискриминацията на евреите в България по време на войната са факт. Факт е също така, че нито един евреин - български поданик, който се намира на територията на царството през това време, не е бил депортиран извън пределите на страната и предаден на смърт. Въпреки правителствената политика и усиления германски натиск опазването на тези евреи става възможно заради застъпването на хора от всякакви прослойки на обществото – синдикални и граждански сдружения, народни представители, бивши министри, общественици, интелектуалци и, не на последно място, заради непрестанното застъпничество от страна на Светия синод на Българската православна църква.

“Българинът не намира у евреите никакви недостатъци, които да оправдаят някакви особени мерки срещу тях”, пише германският пълномощен министър Бекерле в докладите си през цялото време на войната. Според него “тук (в България, бел.авт.) не съществуват нито идеологическите, нито расовите предпоставки да се представи еврейският въпрос пред българския народ като бърз и нуждаещ се от разрешение, така както бе случаят в Райха”. Германските представители продължават да смятат, че българската общественост така и не разбира истинското значение на еврейския проблем.

(Материалът е подготвен по текстове от Оцеляването, Сборник от документи 1940-1944, съставител: Давид Коен, София: Шалом, 1995.)

49 000 цветя - 49 000 спасени еврейски живота

В края на ноември 2008 в България се проведе Фестивал на благодарността, посветен на 65-годишнината от спасяването на българските евреи по времето на Холокоста. Едно от най-вълнуващите събития по времето на този фестивал беше раздаването на 49 000 цветя по улиците на шест големи града в страната ни в знак на благодарност към българския народ за спасяването на 49 000 еврейски живота. Организаторите на фестивала, Калин и Шарон Чонев, се обърнаха към евангелските църкви за съдействие и подкрепа в осъществяването на този широкомащабен проект.

На 23 ноември, 2008 г., стотици християни излязоха по улиците на София, Пловдив, Варна, Бургас, Стара Загора и Ямбол, за да подкрепят тази инициатива и да помогнат на еврейските общности в своите градове при раздаването на хилядите цветя. Всяко цвете беше придружено от картичка със следния текст: „Моля приемете това цвете, едно от 49 000, които се раздават днес в България като знак на благодарност към вас – потомците на онова достойно поколение българи, които се противопоставиха на злото и избраха да опазят живота”.

Три дни преди това, цвете и картичка получиха и членовете на българското правителство, посрещнати от група младежи пред Министерския съвет.

В раздаването на цветята участваха евреи и християни от всички поколения, включително тийнейджъри и деца със своите родители. Събитието беше отразено в националните и местните медии и получи положителен отклик сред обществеността.

Този проект ни даде възможност за много вълнуващи срещи и разговори с хора, които бяха докоснати от личното внимание към тях. Радостни сме, че успяхме да споделим посланието на благодарност с българи от различни поколения – от възрастни хора, които са преживели лично събитията от 1943 г. до тийнейджъри, които не знаят почти нищо за тези събития. Вярваме, че Фестивалът на благодарността ще помогне на хората в България да оценят доброто национално наследство, което имаме по отношение на еврейския народ и ще насърчат обществото ни като цяло да пази това наследство и да се противопоставя на всяка форма на антисемитизъм в страната ни. Молитвата ни е всяко добро семе, което е било посято чрез този фестивал, да даде трайни добри плодове за идните поколения.

История и природа на антисемитизма

Колкото и да е болезнено, ние трябва да говорим за ужаса на Холокоста и за природата на антисемитизма, защото само така ще можем да останем чувствителни към нуждата от предприемане на действия, така, че това никога вече да не се повтори. Нужно е да отделим време и да размислим върху едно от най-ужасните събития в историята на човечеството, станало по времето на Втората световна война в „християнска, цивилизована” Европа – Холокоста. Това да почетем паметта на загиналите шест милиона невинни евреи не е някакъв религиозен ритуал; ние се събираме заедно, за да покажем, че в нашата страна продължава да има хора, които са решени да не допуснат грешките от историята да бъдат повтаряни.

Много би ми се искало да няма нужда от такъв Ден в памет на жертвите и оцелелите от Холокоста; много би ми се искало да няма нужда от подобни речи и събирания. Но уви, престъплението на Холокоста е исторически факт, то е позорна част от историята на Европа и света. И в това бурно време, в което живеем, време, в което някои хора твърдят, че Холокостът е измислица и има опит историята да бъде пренаписана, във време на растящ ислямски фундаментализъм и отново надигащ се в Европа антисемитизъм, в това време на растяща омраза срещу Израел и евреите, някой трябва да се изправи срещу тъмнината и да говори истината... За съжаление историята на човечеството показва, че в повечето епохи казването на истината се оказва, че не е политически коректно.

Но има въпроси, които трябва да бъдат зададени и да получат отговор. Защото е вярно, че България спасява всички свои български евреи, но каква е истината за евреите от Вардарска Македония и Беломорска Тракия? Това е една тъмна страница от историята на българската държавност, която никой не иска да отвори. И това е въпросът за ролята на българското правителство в депортирането на евреите от Вардарска Македония и Беломорска Тракия или така наречените окупирани територии. Една друга важна тема е въпросът за това: Каква е истината за ролята на християнството, за да има антисемитизъм в Европа и не е ли християнският антисемитизъм подготвил сцената за това един ден да се стигне дотам, че да има Холокост по времето на Втората световна война? И може би не е работа на християните да повдигат въпроса за депортирането на евреите от окупираните територии, но е наше задължение да дадем честен отговор на въпроса за ролята на християнството за съществуването на антисемитизма. Понеже на нас ни е било поръчано от Бога на Библията да обичаме еврейския народ и да го благославяме!

Част от нас, които сме тук днес, участваме в тази възпоменателна служба от позицията си на убедени християни. Като образовани хора, познаващи историята на християнството, ние си даваме ясно сметка, че Холокостът е най-зловещото проявление на антисемитизма, но не е нито неговото начало, нито неговият край. Речникът дава следното определение на думата „антисемитизъм”: „Антисемитизмът е враждебност или предубеждение спрямо евреите, което граничи от индивидуална ненавист до институционално насилствено преследване и гонение. Идеологията на нацизма е най-крайният исторически пример за това явление”. Началото на антисемитизма е далеч преди появата на християнството, но за срам на християните, историята на Църквата е оцапана с много еврейска кръв!

Антисемитизмът успява да пробие и да завладее Христовата църква, нанасяйки позор и огромна вреда на името на Исус Христос. Християнският антисемитизъм има своя дълга и кървава история. Отношението на Църквата към евреите е белязано от презрение и омраза, както в проповядването, така и в практиките на Църквата, изразяващи се в насилие и убийства на евреи. Това са твърде много векове на проповядване на антисемитизъм от християнството и ние като християни нямаме право да се държим така, сякаш тях не ги е имало.

Заместителската теология се ражда в Църквата от християни, които не са евреи и които казват: „Бог вече е приключил с Израел. Тази роля, която Бог някога беше дал на евреите, Той им я е отнел и сега я е дал на нас, християните; Бог няма вече нищо общо с евреите! Сега ние, християните, сме „новият Израел”. Бог е проклел юдеите, те са убийците на Исус и те трябва да бъдат наказани за това, което са сторили!” Това е погрешно, арогантно, в това има жестокост и неправедност, това е гордост и е извращаване на Светите писания! Това е една лъжа, която противоречи на учението на Новия завет. Но това учение се оказва в основата на омразата и предразсъдъците към евреите и впоследствие ражда всички тези суеверия, свързани с юдеите, с които хората в Европа са живели в продължение на десетки векове. И това неправилно учение създава ужасна ситуация, в която евреите в Европа трябва да живеят векове наред. Именно Църквата довежда евреите до това състояние на несигурност, до това те отново и отново да не знаят дали ще оцелеят физически и дали ще ги има утре. И ние не говорим за времето на Втората световна война, ние говорим за вековете, започвайки още от четвърти, пети век след Христос и след това за ужасните столетия по времето на Средновековието.

Както беше казал един известен евреин: „Евреите са боязлив народ. Деветнадесет века „християнска любов” са разстроили нервите им”. На тринадесет години Анна Франк казва думи, които продължават да изобличават християнския свят и до днес. „За делата си християнинът отговаря лично. За всичко, което прави евреинът, отговарят всички евреи”.

С векове, под заплаха от смърт, евреите са били насилствено покръствани, те са били гонени от различни държави в името на Исус, те не са имали никаква сигурност и са били мразени и избивани без никаква причина, и това се е повтаряло през вековете, отново и отново и отново. Те не са били сигурни дали имуществото им няма да им бъде конфискувано във всеки един момент! И толкова често те не са знаели дали утре ще се събудят и ще са живи. Евреите е трябвало да бъдат винаги готови да бягат, да се спасяват и те не са можели да се доверят на никого, те не са знаели дали тези, които днес им се пишат приятели, утре няма да се обърнат и да ги предадат, да ги обвинят в нещо, да им вземат собствеността и след това да ги убият. И всичко това в продължение на векове е било съпроводено от див псевдо-християнски фанатизъм. Този варварски фанатизъм става толкова по-зловещ особено по времето на кръстоносните походи, когато тези армии от фанатизирани въоръжени хора започват да се движат от запад на изток към Святата земя. Те са унищожавали по пътя си синагога след синагога и са колели и изгаряли без никаква милост мъже, жени и деца евреи, във град след град, село след село, във Франция, Германия, Италия и навсякъде по пътя си. И когато кръстоносците накрая пристигат в Ерусалим и обсаждат града, те се бият с мюсюлманите, но те избиват и всички евреи. Те събират всички евреи в една голяма синагога в Ерусалим, затварят ги вътре и ги изгарят. И след това при гледката на изгарящите в огъня мъже, жени и деца, те благодарят на Бога, за това, което са направили. Всичко това е било правено в името на Исус Христос!

Може би трябва да припомним, че гръцката дума „Холокост” е съставена от думите „холос” – „изцяло, напълно” и „каустос”, което означава приношение чрез огън. И значението на думата Холокост е нещо или някой, който е напълно изгорен в огън! Днес ние дори и в най-безумните си мисли не можем да си представим как е възможно тези хора изобщо да са били християни, но ако можехме да се върнем в онази епоха и да ги запитаме дали те наистина вярват в Исус Христос, те биха казали, че вярват с цялото си сърце и правят това заради Исус! Те не само че са считали себе си за християни, но дори са вярвали, че Бог ги е изпратил да отидат и да избият евреите и всички останали хора!... И всичко това е ужасно, защото тези хора са били така грозно манипулирани и фанатизирани от тогавашните си религиозни лидери; те са вярвали, че ако превземат Ерусалим и избият всички евреи и мюсюлмани, най-накрая ще настъпи края на света… И лишени от учението на Библията, учени по човешки доктрини и учения, християните са били инструмент на насилие и неправда в продължение на векове.

Понякога ние гледаме на историята като на изолирани случки, но историята се състои от процеси, които не винаги са в рамките на един, или на два, или на пет века. Холокостът е част от по-мащабната история на антисемитизма. И макар християните да не са създали антисемитизма, те са участвали в неговото разпространение и затова е много важно и евреи, и християни да разбираме историята на антисемитизма и да застанем заедно срещу това, което се случва и днес. Нашата родна българска история свидетелства, че когато християни и евреи стоят заедно, в това има голяма сила. В Своята любов, Бог ни даде Библията чрез еврейския народ и Старият завет разказва за периодичната поява на антисемитизъм в различни векове, много преди появата на християнската Църква сред езичниците.

В писмото си до Римляните, апостол Павел написа тези думи: „Колкото за благовестието, те са неприятели, което е за наша полза. А колкото за избора, те(евреите) са възлюбени, заради бащите. Защото даровете и призванието от Бога са неотменими!” (Римляни 11: 28-29) Бог говори чрез апостол Павел към народа на Израел и ясно казва, че ги е възлюбил с вечна любов заради бащите и че това е нещо, което е неотменимо. Това са много силни думи на Бог към народа на Израел и Той казва, че е възлюбил Израел с вечна любов! И когато нещо е вечно, то е нещо, което е започнало и не спира; то няма край, но то продължава, и продължава, и продължава...

И това е важно, защото от самото създаване на народа на Израел в света има сили (и те са тук от хиляди години), които работят в историята на човечеството, без значение от епоха и култура, така че периодично да се издигат хора, които да мразят евреите и да искат да ги унищожат. Някога много отдавна тези хора са били египтяните и от тях се издига фараон, който решава, че ще избива децата на евреите... Векове след това във Вавилон, по времето на Вавилонския плен, се издига този нечестив човек на име Аман и това е в годините, когато Естир е царица… Книгата Естир разказва, че този човек отива при царя и му казва: „Царю, в империята ти има едни хора, които са различни от другите хора…Те не са лоялни към теб, царю, и всъщност те са много опасни за държавата… Те са вредни и трябва да бъдат унищожени!... Защото те, царю, са верни на своя Бог... Позволете ми да кажа нещо: Бъдещето на този свят е зависело от това евреите да бъдат верни на своя Бог, защото техният Бог е и нашият Бог, това е същият Бог, в който вярват и християните!

И ние бихме казали, че нещата приключват с времето на Вавилон, но след това пристигат гърците, Гръцката империя с тяхната езическа елинска култура. Веднага след смъртта на Александър Македонски Гръцката империя се разпада на четири части и един от по-късните царе на една от тези империи на име Антиох Епифан започва да изпитва такава силна омраза към евреите, че си поставя за цел да ги смаже. Той превзема Ерусалим и осквернява храма в Израел, като принася на олтаря прасе! Това е първото документирано целенасочено преследване на хора на религиозна основа, за което светът знае. След тях се издигат римляните, които разрушават еврейската държава и впоследствие през 70 година след Христос те разрушават и Ерусалим, и Храма и разпръсват народа на Израел по цялата земя. Това е началото на диаспората. И след това за наш срам идва ред на езическата Църква с нейната антисемитска теология, която започна да преследва евреите сред християнските народи! И след това идва Френската революция, която отрича нуждата от вяра в Бога и обществото на Европа става все по-светско, не толкова религиозно, но вярващо в разума, човека и образованието. Един ден, докато преподава в аулата на университета, немският философ Ницше написва на дъската следните думи: „Бог е мъртъв! Подпис: Ницше!” Години по-късно един негов студент написва на същата дъска: „Ницше е мъртъв. Подпис: Бог.” Но това, което започва в аулите на университетите като светска философия, като теории (например теорията на Дарвин за произхода на видовете) или като хуманистични идеологии, след години се превръща в две световни войни и води до появата на тоталитарната социалистическа система. И най-вече до идването на власт на нацистите, които създадоха лагерите на смъртта и Холокоста… Но това не е краят, защото след нацистите, дойдоха ислямските фундаменталисти... А кой ли ще бъде утре?

И е факт, че днес ние сме отново свидетели на омраза и на постоянно увеличаващи се заплахи срещу евреите и Израел от страна на хората, изповядващи исляма! Следователно антисемитизмът е една много упорита болест, вирус, който е успявал да преодолее дори и много силни морални имунни системи и да зарази много народи. Още апостол Павел говори за това, че има нещо, което стои между евреите и езичниците, нещо, което кара езичниците да мразят евреите и да искат да ги наранят. И в Римляни 11 глава апостол Павел предвиди ужасните неща, които езическата част от Църквата ще започне да прави срещу евреите. Понеже тази омраза към евреите не е като омразата, която има у някои сърби към косовците и не е като това напрежение, което го има между някои етноси заради историческо наследство! Тази омраза е с по-различен произход, тя има духовен корен, затова и не зависи от системата и от епохата. Тя е заради Светите писания и заради завета с живия Бог.

И ако, тази сутрин, когато говорим за Холокоста, ние погледнем на този ужас, на този ад на земята, като на някакво изолирано събитие, като на нещо, което се е случило заради лошото стечение на обстоятелствата и особеностите на епохата в средата на 20-ти век, ние бихме направили голяма грешка. Холокостът не е изолирано събитие, някакво изключение, неразбираем за ума кошмар или абсурдна грешка, направена през двадесети век, която обаче не е била правена дотогава и която няма опасност да бъде повторена никога отново! Историята вече опроверга този подход, защото неотдавна иранският президент заяви в реч пред хиляди студенти, че Холокостът никога не е съществувал, а Израел трябва да бъде изличен от картата на света!

Ако ние като българи разчитаме, че заради достойното поведение на г-н Димитър Пешев, Българската Православна Църква и българския народ по времето на Втората световна война, сме застраховани да нямаме никога антисемитизъм, ние грешим. Ако разчитаме, че някоя държавна институция, някой чиновник, някой министър и дори премиер или президент ще е гарант за човешките права на хората, пак грешим. Поколенията се сменят, минава време и хората забравят. Както по времето на Египет: Книгата Изход започва с думите „И умря Йосиф, всичките му братя и цялото онова поколение…. Тогава се възцари над Египет нов цар, който не познаваше Йосиф”. По времето на Йосиф хората знаеха кой е Йосиф, какво е направил Йосиф за тях и те уважаваха и имаха добро отношение и към него, и към семейството му, но минаха години и дойдоха хора, които не знаеха кой е Йосиф и какво той е направил за Египет и тогава се появи антисемитизъм. Предишните поколения може да са имали добро отношение към евреите, но какво отношение ще има днешното поколение зависи от нас днес!

Така че ако се върнем в днешните времена и в модерния свят, който в Европа е толкова безбожен и светски, колкото никога не е бил и християнството отдавна вече няма тази водеща роля, е интересно, че в този светски, модерен свят, антисемитизмът продължава да се развива и отново да набира сила. И е важно да повторим това, защото не е за вярване, но е факт – днес антисемитизмът е във възход в Европа, той е във възход дори и в България. Антисемитизмът продължава да бъде част от търсенето на национална идентичност. Той е станал част от съвременния обществен и политически живот. Той е особено на мода в аурите на университетите, където има много про-палестински движения и инициативи. В медиите можем да чуем фрази като „това, на което са подложени палестинците, е еврейски апартейд”. Има разлика между критика и демонизиране; образът на Израел и на евреина обаче бива демонизиран и се забравя, че антисемитизмът е проблем на обществата, а не на евреите. Не вярвам, че някой някога е предполагал, че след събитията от Холокоста ще дойде ден, в който хора ще започнат да се съмняват в случилото се; че ще дойде ден, в който хората ще развият тенденция да забравят истината и историята. Но фактите показват, че предразсъдъците нарастват и антисемитизмът се завръща. Той има и ново лице анти-ционизъм. Защото ако човек днес си позволи да каже, че е ционист, че вярва в правото на Държавата Израел да съществува и да се защитава, той ще бъде моментално обвинен в много зли неща. Защото в представите на народите продължава да живее митологичният образ на евреина; такъв евреин всъщност не съществува, но хората вярват, че него го има. И тази патологична омраза срещу евреите продължава да трови умовете и сърцата на хората… И затова днес има растяща нужда от образователни инициативи, от действия и кампании, които да повтарят на днешните поколения: „Не забравяйте това, което се случи! Помнете и не забравяйте, за да не се повтори!”

Докато все още има оцелели от лагерите и живи свидетели на събитията от времето на Холокоста, които разказват това, което очите им са видели в лагерите, антисемитизмът трудно ще може да се разрасне в особено големи размери. И въпреки това статистиките на Европейския съюз показват, че в Европа се случва нещо лошо. Средствата, които се отделят в Европейския съюз за защита на еврейските общности, еврейските синагоги и сгради през последните години, са се увеличили с няколко пъти. Според един доклад от 2004 година заплахите и посегателствата срещу евреите, техните синагоги, гробища и сгради са се увеличили с 44% в сравнение с тези през предишните години. И дори в България ние имаме вълна на антисемитизъм – млади и възрастни хора, които с потреперващ глас твърдят, че Холокостът е ционистка пропаганда и измислица и други, които приемат, че е имало лагери на смъртта, но съжаляват, че нацизмът не е успял да избие всичките евреи по времето на Холокоста.

Днес антисемитизмът има ново лице и това е антиционизмът. Има хора, които казват: „Щом не можем да говорим свободно против евреите и против Холокоста, ще говорим колкото си искаме против Държавата Израел. Ние не сме против евреите, ние сме против Държавата Израел! Ние не сме против евреите, но сме против това евреите да имат държава!” Обаче когато някой отиде да каже на тези хора, че антиционизмът всъщност ражда същия стар антисемитизъм, това изобщо не им харесва. Разбира се, цялото това говорене е лицемерие. Но е факт, че толкова години по-късно в организацията на Обединените нации все още има държави, които отказват да признаят съществуването на Държавата Израел! И е факт, че неусетно хората свикват с идеята, че Държавата Израел трябва да бъде изтрита от лицето на земята. И ако сумирате в едно изречение това, което много от днешните медии внушават на своите аудитории, то би прозвучало вероятно така: "Ционизмът е нова форма на нацизъм"!

Шест милиона души, избити по този студен, методичен и безмилостен начин, е цифра, която е отвъд способността на човек да го осмисли. И болестта на антисемитизма отново заразява душите на хората в Европа. Антисемитизмът е довел до съществуването на Холокоста и той не е някъде в миналото, той е тук в нашето време. Това никога не е било правилно да бъде така, днес не е правилно да го има и то ще получи нужното противодействие. Ние не можем да толерираме нито антисемитизъм, нито расизъм, нито идеологии, които твърдят, че дадена група от хора има по-ниска стойност от друга. Ние не можем да приемем, че една група хора може да бъде третирана като по-маловажна или като вредна за обществото на базата на раса, етнос, религия или култура, а точно това лежи в същността на грозното лице на антисемитизма. Това е абсолютно неприемливо за едно цивилизовано общество!

И от времето на Втората световна война до всички, но особено до нас, християните, достигат думите на немския пастор Мартин Ниймьолер, сам минал през лагера Дахау заради своята вяра и отказа му да приеме вършеното от нацизма. Ето какво е завещанието на пастор Мартин Ниймьолер, оставено на поколенията след него. Визирайки апатията и безразличието от своето време, към което и днес всички ние сме така склонни, той написва думите:

„Когато нацистите дойдоха за комунистите – аз мълчах! Не бях комунист.
Когато затвориха социалдемократите – аз мълчах. Не бях социалдемократ!
Когато дойдоха за профсъюзите – аз мълчах. Не членувах в профсъюз!
Когато дойдоха за евреите – аз продължих да мълча! Не бях евреин!
Когато дойдоха за мен – вече нямаше кой да говори!...”

Като представители на протестантските църкви в Европа, като християни, ние заявяваме нашето посвещение да се борим срещу антисемитизма където и да го открием, дори той да се намира и сред нашите среди; да изградим по-добри взаимоотношения между Европа и Израел и между християните и евреите в тази страна и навсякъде, докъдето Бог ни е дал да имаме влияние. Ние всички можем да водим тази война срещу антисемитизма и да бъдем благочестиво влияние върху хората, до които имаме достъп. Ние всички можем да помогнем, ако работим, за да бъде изградено друго отношение към народа на Израел, такова отношение каквото ни учат да имаме не хора и човешки учения, но Светите писания – отношение на любов и на подкрепа към народа на Израел! Да замълчим и да не говорим ще бъде равно на това да позволим омразата отново да поникне! Ние всички можем да говорим, да образоваме, да се подкрепяме един друг и да променим отношението на поколението ни към добро! Има сили в този свят, които не искат хората да знаят това, което е станало в предишните поколения! И затова моят призив към всеки от вас е: „Не позволявайте някой да ви накара да мълчите! Ако знаете истината, кажете я!” И ще завърша с една перифраза на думите на Исус Навиев: Днес вие избирате дали да говорите или да мълчите! Но аз и моят дом избрахме – и ние няма да мълчим! Бог да ви благослови!

Текстът е част от изказването на пастор А. Аврамов на възпоменателната служба по повод Международния ден в памет на жертвите и оцелелите от Холокоста, състояла се на 27 януари, 2008 г. в ХЦ „Победа”, София.

Преследване на ромите по времето на Третия райх

Освен евреите, по времето на Втората световна война ромите също са били подложени на етническо преследване и геноцид. Въпреки че нюрнбергските закони за “Защита на немската кръв и достойнство”, приети на 15 септември, 1935г., не се отнасят специфично за ромите, допълнителните коментари по тези закони определят и “циганите” като расово по-нисшо малцинство с “чужда кръв”.

През юни, 1936 г. в Мюнхен се създава “Централно бюро за борба с опасността от циганите”. Към края на 1938 г. Химлер, главнокомандващият на СС, издава заповед за регистрирането на всички “цигани, полу-цигани и номади с поведение на цигани” на възраст над 6 години с цел “отделянето им от германската нация”.

На 21 септември, 1939 г. на конференция, свикана от Райнхард Хайдрих, завеждащ Главното управление за сигурност на Райха, се дискутира предложението за преместване на 30 000 германски и австрийски роми в окупирана Полша, заедно с депортирането на евреите.

Депортирането на немските роми започва през март 1940 г. – 2800 мъже, жени и деца са изпратени в гр. Люблин, Полша. В началото на ноември, 1941 г. 5000 австрийски роми са депортирани най-напред в гетото Лудж, а оттам в лагера “Хелмно”, където са умъртвени с газ в края на декември, 1941 г. В началото на януари, 1942 г. ромите от Германия и Полша, затворени във Варшавското гето, са депортирани в лагера “Треблинка” през лятото на 1942 г. и впоследствие умъртвени.

Със заповед на Химлер от 16 декември, 1942 г. всички “цигани и полу-цигани” трябва да бъдат депортирани в Аушвиц-Биркенау. Смята се, че около 23 000 роми са били изпратени там. Първата група от Германия пристига през февруари, 1943 г. Преобладаващата част от ромите са депортирани от Германия и анексираните територии Бохемия и Моравия. Малка част са депортирани от Полша, Унгария, Югославия, Франция, Белгия, Холандия и Норвегия. Трябва да се отбележи, че, въпреки обезправяването, затварянето им в гета и изпращането им в лагери, ромите не са били подложени на такъв систематизиран и целенасочен геноцид, на какъвто са били подложени евреите. Ромите, обитаващи държавите извън териториите на Райха, са били преследвани (и убивани) главно от местните власти, а не по настояване от страна на Германия.

В Аушвиц ромите са били настанени в отделна част – “лагер за циганските семейства”, секция ВІІе от Биркенау. В лагерите ромите са носели нашивки под формата на черен триъгълник, което означава “асоциални” или зелени – “професионални престъпници”, а понякога и буквата “Z” (от немското означение за “циганин”).

Поради липса на достатъчно данни за пред-военното ромско население в Европа не може да бъде изчислено какъв е точният брой на загиналите в гета, трудови и концентрационни лагери и на убитите в лагерите на смъртта. Изследователите са на мнение, че цифрата е между 220 000 и 500 000 души.

За конфликта в светите земи

Кампания по българските училища

Ние често подценяваме себе си и това, което можем да направим. Но истината е, че всеки от нас може да направи много повече отколкото предполага! На фона на кризата в българското образование и упадъка на моралните ценности сред днешните младежи, е изключително насърчаващо да чуем свидетелството на млада учителка християнка, която е успяла да окаже силно положително влияние сред своите ученици, изявявайки истината за Холокоста.

„Когато започнаха съобщенията за честването на Холокоста, аз се замислих какво мога да направя на мястото, където работя. Разговарях с ученици и осъзнах, че те всъщност не помнят, не знаят нищо за това, което се е случвало по време на Втората световна война. Реших отначало само да раздам брошури на колегите, но всъщност бях провокирана от това незнание и материалите, които прегледах, ме мотивираха много силно да действам. Помолих директора за разрешение да изнеса лекция пред учениците заедно с мултимедийна презентация и получих това разрешение. Реших учениците от 7 клас нагоре до 12-ти клас да бъдат включени, тъй като материалът не е никак лек.

Започна подготовката, минавах лично да поканя учениците, сблъсках се с тяхната арогантност, отхвърляне, но така или иначе аз бях решила твърдо да доведа нещата до край! Поканих ги, часът беше 7.30 сутринта, защото тогава е часът на класа, в който може да се проведе такова мероприятие. Чудих се изобщо ще дойде ли някой, какво ще бъде поведението им, дали няма някой да провокира това нещо, дали изобщо няма някой да стане, да саботира цялото нещо...Но в крайна сметка отидох там и зачаках и започнаха да идват. Събраха се около 90 човека, заедно с класните им ръководители и просто от момента, в който започнах да говоря, настъпи абсолютна тишина. Те изслушаха с огромен интерес цялото нещо. В последствие класните им ръководители споделиха, че са изумени от това, че децата са слушали толкова дълго време нещо, което е абсолютно ново за тях и за което те не са имали никаква информация. Всъщност това, което направих, не беше много, но тези деца, аз съм сигурна, че те си тръгнаха различни от това място”

Магдалена Райкова, ХЦ „Победа”, София, преподавател в 68 СОУ „Акад. Никола Обрешков”, София:

Вярваме, че това чудесно свидетелство е насърчило особено тези от вас, които са учители и сме уверени, че вие също можете да повлияете положително на учениците във вашите училища, споделяйки с тях истината за Холокоста. В раздела „Кампания по българските училища” може да намерите материали, които да ви помогнат в подготовката на презентации и други образователни мероприятия по повод Международния ден в памет на Холокоста.
Можете да свалите помощни материали за работа в училищата тук.

Кампания 2008

История | Фактите | Да помним, за да не се повтори | Европейска Коалиция за Израел | Участие

История

27 януари е обявен от Европейския съюз и Организацията на обединените нации за Ден в памет на Холокоста – избиването на шест милиона евреи по времето на Втората световна война. На този ден, 27 януари, през 1945 година е освободен концентрационният лагер Аушвиц, заедно с малцината оцелели затворници там. Исторически честването на тази дата като Ден в памет на жертвите и оцелелите от Холокоста е резултат от срещата на трима мъже – американския президент Бил Клинтън, британския министър-председател Тони Блеър и шведския министър- председател Горан Персон през 1998 година. Резултатът от тази среща е поставяне началото на инициатива за образование, събиране на информация и изследване на Холокоста. За първи път Денят в памет на Холокоста се отбелязва през 2000 година от 48 държави.

През 2005 година ООН официално прие и определи 27 януари като Ден в памет на Холокоста. Честването на тази дата всяка година като Ден в памет на жертвите и оцелелите от Холокоста има за цел образование на поколенията. Поколения, които не знаят грешките от миналото, ще ги повторят!

Фактите

Холокостът бележи един от най-тъмните периоди в човешката история. През 1933 година в Европа живеят приблизително девет милиона евреи, пръснати в 21 държави. След дванадесет години през 1945 година двама от трима евреи са вече мъртви. Днес, повече от шестдесет години след Холокоста, въпреки нашето познаване на историята и историческите особености на епохата, ние все още не можем да разберем това събитие. Холокостът е уникално събитие, защото не една древна варварска държава, но една цивилизована страна с много стойностна християнска история, в лицето на своите законно избрани лидери решава и си поставя за цел да унищожи физически цял един народ! Когато евреите научаваха, че трябва да умрат, това бе присъда, която не можеше да се обжалва, ситуация, в която нямаше милост, нито място за преговори, за помирение или за проява на състрадание… Евреите имаха враг, който не приемаше никакво друго решение освен едно – тяхната смърт! Никой евреин не можеше да разчита на съд, на адвокат или на защита, той не можеше да спаси живота си, като помоли за милост или за прошка, за вината, че се е родил евреин… Той не можеше да получи милост ако се предаде, нито можеше да предложи да стане доживотен роб и слуга на тези, които го мразеха. Той стоеше пред присъда, която не можеше да бъде променена и избегната. Смъртта беше единствената опция…

Независимо от цялото знание за Холокоста, което имаме днес, независимо от информацията, с която разполагаме за събитията, станали преди малко повече от половин век, ние с вас все още нямаме никакъв разумен отговор на въпроса: Защо народите на Европа останаха безмълвни и обърнаха гръб на невинни хора, които умираха, без да има причина? Как е възможно шест милиона души да викат за помощ и да няма кой да им подаде ръка? Защо бяха толкова малко народите и единици хората, които се изправиха, за да защитят и спасят евреите? Защо Европа позволи да има Аушвиц?... Въпросите не спират до тук.

Има много снимки като тази, показващи еврейски деца, върху които немските „лекари” са правили всякакви експерименти, които и днес ни карат да се срамуваме, че сме човеци. Как бе възможно човешки същества да направят това на малки деца? Човешкият ум понякога отказва да даде отговор, той бяга и отказва да мисли за това, което е разбрал! Но това са фактите и това е част от историята на Европа и нашето поколение и децата ни трябва да знаят за това, което се е случило по времето на Холокоста.

Холокостът е събитие, което има своята логика и е резултат на дълги процеси, на формиране на начин на мислене в продължение на векове. Холокостът не се случва за една нощ. Той не е дело на някаква група убийци-маниаци, които изведнъж решават да избият всички евреи. Идеята, че евреите са хора, чийто живот не струва нищо, не се появява просто от никъде. Нито се появяват изведнъж идеолози на омраза или пък „лекари”, които започват да правят експерименти с хора. Тези „лекари” са хората, които стигат до заключението, че най-добрият начин за масово избиване е използването на газ. Нещата не стават изведнъж, те стават бавно и прогресивно и се трупат с векове в умовете и съзнанието на хората в Европа, докато стигнат до своята кулминация - Холокоста. И те имат своя произход в близо 19-вековната антисемитската теология на Църквата в Европа.

Призивът – да помним, за да не се повтори

В тази връзка на 27 януари много от църквите в Европа се готвят да почетат Деня в памет на жертвите и оцелелите от Холокоста. Това ще бъде и форма на противопоставяне на всяка форма на антисемитизъм в Европа. Ние сме длъжни – пред  Бога и пред съвестта си – никога повече да не мълчим, но да помним съдбата на тези шест милиона евреи, които бяха убити по време на Холокоста в християнска Европа. Това престъпление не трябва никога да бъде забравено и това е причината поради, която ние призоваваме Църквата в България да се вдигне на този ден и да не позволи на поколенията, които не са били свидетели на тези събития, да забравят. Тази брошура е призив от страна на Европейската Коалиция за Израел, Християни приятели на Израел- България и Християнски Център Победа в София към вас и вашите църкви да участвате в честването на този ден. Църквата в България няма моралното право да стои настрана. Шест милиона души е цифра, която човешкият ум не може да разбере, нито да обхване, това са твърде много хора, прекалено много, защото зад всяко едно от тези шест милиона имена има история, има съдба, изпълнена с толкова много събития, че това е отвъд това, което можем да осмислим. Един милион и половина деца, които никога не получиха възможността да живеят, да пораснат, да бъдат щастливи, да създадат свои семейства и да имат свои деца и внуци!... 

Информация за дейността на Европейска Коалиция за Израел

Европейската Коалиция за Израел (ЕКИ) е основана през 2003г. Целта на организацията е да предостави възможност както на християнските служения, специфично подпомагащи Израел, така и на църквите в Европа, да издигат заедно глас в подкрепа на Израел в рамките на Европейския съюз. Интересно е да се отбележи, че официалната дата на създаването на организацията през 2003г. съвпадна с еврейския празник Пурим. Ние вярваме, че Бог ни е призовал днес както царица Естир в миналото да стоим заедно с еврейския народ срещу новите заплахи за съществуването на Държавата Израел и срещу растящия антисемитизъм в Европа.

През последните няколко години Коалицията доказа ефективността си в това европейски политически лидери от най-високо ниво да бъдат достигнати с посланието на подкрепа за Израел.

• Всяка година ЕКИ организира в Брюксел конференция за обсъждане на политиката на Европейския съюз, а също така и Европейска молитвена конференция. През септември 2005г. документ, изготвен от ЕКИ и обосноваващ нуждата от преразглеждане на европейската финансова помощ за Палестинската власт и реформиране на ПВ доведе до замразяването на тази помощ от страна на Европейския съюз през декември 2005г.
• През последните четири години ЕКИ е официалният организатор на Международния ден за възпоменание на Холокоста в Европейския съюз. Събитията, организирани от ЕКИ по този повод в Брюксел, привличат за участие членове на Европейския парламент, служители в администрацията на Европейския съюз и дипломати от различни нации. През 2008г. президентът на Европейския парламент, Ханс-Герт Пьотеринг ще бъде главният говорител на това събитие.
• ЕКИ е демонстрирала способността си да предприеме действия, за да мобилизира подкрепата на християните в Европа. Това стана, когато иранският президент Ахмадинеджад планираше да посети Германия във връзка с Футболното първенство за световната купа през 2006г. ЕКИ започна кампания по интернет и по медиите срещу този план и допринесе за това иранският президент да промени намерението си „поради опозицията, пред която е изправен в Европа”. Също така през лятото на 2007г. ЕКИ разпространи сред християните в Европа петиция за освобождаването на тримата отвлечени израелски войници. Петицията беше представена на Международния комитет на Червения кръст в Женева.

В своята история Европа многократно е предавала еврейския народ. Сега е времето ние, християните в Европа, да заемем позиция в подкрепа на Израел. Това не е въпрос на политика, а на вярност към Божието Слово. Нека заедно да издигнем гласа си в подкрепа на Неговата земя и Неговия народ (Пс. 122:6).

Днес Европейската коалиция за Израел и организациите, които членуват в нея, предоставят платформа на християните да изявяват истината и да предприемат ефективни действия в тази насока. 

Как може да участвате в тази кампания?

• Направете Международния възпоменателен ден на Холокоста ден за възпоменание на това трагично събитие и във вашата църква.


• В неделната служба на 27 януари 2008 година отделете време за молитва или проповед върху уроците от миналото и предизвикателствата на настоящето в тази връзка.


• Бихте могли да организирате специално събитие за възпоменание на жертвите от Холокоста, като поканите предствители от Еврейската организация “Шалом” във вашия град.


• Регистрирайте вашата църква на интернет страницата на ЕКИ в добавения формуляр за регистрация - [кликнете тук].


• Изтеглете и разпечатайте предоставените материали за Деня на Холокоста от www.learnfromhistory.eu. -на английски и на български език от [Материали].


• Ако вие желаете да получите подготвените от п-р А. Аврамов и ХЦ “Победа” материали по интернет, молим да ни изпратите вашия е-мейл адрес на january.27@remember-holocaust.info

Как още бихте могли да послужите?
Като станете наши партньори в достигане на църквите, до които ние не можем да достигнем. Кажете на приятел, изпратете информация...и така бъдете инструмент за благословение, както за Израел, така и за България.